Решение № 1016 от 24.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1016 гр. Варна, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20263110201415 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „ВАРНА-БУС 2000 ООД, ЕИК 103549444, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя, против Наказателно постановление (НП) № 877780-F869287 от 04.03.2026 г., издадено от Д.Г.Р.К., в качеството на Началник на отдел „Оперативни дейности – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП). С обжалваното НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2600 (две хиляди и шестстотин) евро на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) за извършено нарушение на чл. 15, ал. 4 от същия закон.

Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Излага подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и за липса на материалноправно нарушение, тъй като увеличението на цената е икономически обосновано. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна – НАП - Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

На 30.01.2026г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F869287 срещу „ВАРНА-БУС 2000 ООД. В акта е отразено, че при проверка, извършена на 14.01.2026г., е установено, че дружеството, в качеството си на търговец, е повишило цената на предлагана от него услуга – билет за пътнически превоз по направление Варна – Добрич, от 8,00 лв. (4,09 евро) на 8,80 лв. (4,50 евро), считано от 01.01.2026г.

Увеличението е в размер на 10%. Административният орган е приел, че това увеличение не е обосновано от обективни икономически фактори, с което е нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.

В хода на административнонаказателното производство дружеството е представило писмена икономическа обосновка, в която са посочени конкретни увеличения на разходни пера, включително: ръст на таксите за автогарови услуги (между 7.55% и 35%), наем на офис (22.33%), ТОЛ такси (20.037%), комисиони за продажба на билети (от 8% на 10%), както и увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) и свързаните с нея осигуровки.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 877780-F869287 от 04.03.2026 г., с което административнонаказващият орган (АНО) е възприел изцяло констатациите в акта. АНО е приел, че представената обосновка е непълна, тъй като не е посочено как увеличението на всеки отделен разход повлиява в процентна промяна на общите разходи спрямо приходите.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел съставителят на акта – М. Д. Д.. От показанията му се установява, че при проверката е изискана документална обосновка за увеличението на цената, но такава, подкрепена с първични счетоводни документи (фактури, договори), не е била представена до момента на съставяне на акта. Свидетелят потвърждава, че не е извършвал анализ на кумулативното влияние на увеличените разходи върху себестойността на услугата, а е констатирал фактите само на база предоставената от дружеството информация. Посочва също, че до 2 приключване на проверката и съставянето на акта, от страна на дружеството не е било заявено, че то реализира загуба от дейността.

В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че средното кумулативно увеличение на разходите на дружеството за обслужване на линията Варна – Добрич към 01.01.2026г. (включващо МРЗ, наеми, автогарови услуги и др.) е в размер на 11.49%. Вещото лице заключава, че при такова повишаване на стойностите на параметрите, формиращи себестойността на услугата, икономическата логика обосновава необходимост от увеличаване на цената на билетите.

Съдът кредитира изцяло приобщените по административнонаказателната преписка писмени доказателства (АУАН, НП, протоколи, писмена обосновка), тъй като същите не са оспорени от страните и отразяват обективно извършените от административния орган действия.

Съдът кредитира и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Показанията на свидетеля М. Д., актосъставител, се преценяват като обективни досежно възприятията му за хода на проверката, но същите не допринасят за изясняване на основния спорен въпрос – наличието на икономическа обосновка, тъй като свидетелят потвърждава, че не е извършвал такъв анализ. Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същото е изготвено компетентно, безпристрастно и дава ясен и мотивиран отговор на поставените задачи, като е от съществено значение за изясняване на спора от фактическа и правна страна, както и показанията на вещото лице в съдебна зала.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които сами по себе си са достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП.

Съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе, наказващият орган 3 е длъжен да провери акта, да прецени възраженията и събраните доказателства, а при необходимост – да извърши и разследване. В случая АНО не е изпълнил това си задължение. Вместо да анализира по същество представената от дружеството икономическа обосновка и да извърши служебна проверка на финансовите му показатели (до които НАП има пълен достъп), органът се е ограничил до формалното и бланкетно възпроизвеждане на констатацията, че не е доказано процентното влияние на разходите. По този начин е нарушен принципът на служебното начало и е прехвърлена изцяло доказателствената тежест върху санкционирания субект, което е недопустимо.

На следващо място, описанието на нарушението в НП, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, трябва да бъде пълно, ясно и да съдържа всички елементи от състава на вмененото деяние. Разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е бланкетна и изисква от АНО не само да констатира увеличението на цената, но и да мотивира защо то е „необосновано“. В случая липсва какъвто и да е анализ защо представените от дружеството фактори (ръст на МРЗ, наеми, такси) не се приемат за „обективни икономически фактори“ по смисъла на закона. Тази непълнота в мотивите на НП съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като е ограничила правото на защита на жалбоподателя да разбере в пълнота обвинението и да организира адекватно защитата си.

Съдът намира, че извършеното деяние не осъществява състава на административно нарушение по чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ).

За да е налице нарушение, следва да е установено по безспорен начин, че увеличението на цената е „необосновано от обективни икономически фактори.

В административнонаказателния процес доказателствената тежест за установяване на всички елементи от състава на нарушението, включително и на отрицателния факт за липсата на икономическа обосновка, лежи изцяло върху административнонаказващия орган (АНО). В настоящия случай АНО не е ангажирал доказателства, които да оборят представените от дружеството данни, а се е ограничил до формалното твърдение, че не е представен анализ за влиянието на всеки разход върху общите приходи. Този подход е в разрез със законовия стандарт и съдебната практика.

Легалната дефиниция на понятието „обективни икономически фактори“, 4 дадена в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗВЕРБ, включва изрично „външни за търговеца, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба“, както и нормативни промени. Анализът на събраните по делото доказателства показва, че увеличението на цената на билета с 10% е пряка последица именно от такива фактори:

Увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) и свързаните с нея осигурителни плащания е нормативно регламентирана промяна, която пряко се отразява на разходите за труд на дружеството. Експертизата установява ръст на този показател с 12.63%. Това само по себе си представлява обективен икономически фактор по смисъла на закона.

Експертизата установява средно увеличение на таксите за автогарови услуги с 11.46% и на наема за офис с 10.39%. Тези разходи са външни за търговеца, тъй като се определят от негови контрагенти и той не може да им влияе.

Увеличението на комисионата за продажба на билети от 8% на 10% е промяна в търговските условия, наложена от партньори, и също попада в обхвата на дефиницията.

Ключово за изхода на спора е заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Съдебната практика последователно приема, че експертизата е основно доказателствено средство за установяване на икономическата обоснованост на цените. В случая вещото лице е изчислило, че кумулативният процентен ръст на основните експлоатационни разходи на дружеството към 01.01.2026 г. е в размер на 11.49%.

При установено увеличение на разходите от 11.49%, извършеното от дружеството увеличение на цената на билета с 10% се явява напълно пропорционално и икономически обосновано. Съдебната практика по сходни казуси приема, че основният критерий за преценка е именно съпоставката между процента на увеличение на разходите и процента на увеличение на продажната цена. Когато увеличението на цената е по-малко или равно на ръста на разходите, не може да се говори за необосновано или спекулативно ценообразуване. Напротив, това е проява на правото на свободна стопанска инициатива, насочена към покриване на увеличените разходи и избягване на работа на загуба, а не към реализиране на нелоялна печалба.

Следователно, от обективна страна липсва основният елемент от състава 5 на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ – липсата на икономическа обосновка. Деянието е несъставомерно и наказателното постановление се явява материално незаконосъобразно.

Налице е драстична диспропорция между размера на увеличението на цената на един билет (0,80 лв.) и наложената санкция (2600 евро). Липсват данни за настъпили вредни последици за потребителите или за реализирана значителна нелоялна печалба. Напротив, доказателствата сочат, че увеличението е било необходимо за смекчаване на работа на загуба. Тези съображения допълнително подкрепят извода за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро (равностойност на 782,33 лв.). Направените от бюджета на съда разноски за вещо лице в размер на 320 евро (равностойност на 625,87 лв.) следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна.

Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 877780-F869287 от 04.03.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности – Варна в ГД „Фискален контрол при ЦУ на НАП, с което на „ВАРНА-БУС 2000 ООД, ЕИК 103549444, е наложена имуществена санкция в размер на 2600.00 (две хиляди и шестстотин) евро за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „ВАРНАБУС 2000 ООД, ЕИК 103549444, сумата от 400.00(четиристотин) евро, представляваща равностойността на 782,33 (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки) лева, разноски за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита.