Решение № 861 от 02.05.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1578/2019
- Вид
- Решение № 861
- Подписан
- 02.05.2019
- В сила
- 23.05.2019
- Състав
- ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ КАЦАРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.40, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.137А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 861 гр.Пловдив, 02.05.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на десети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1578 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-000237 от 28.01.2019г. на М.В.М.на длъжност **** към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на Д.Г.Б. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания както следва: 1. Глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП и 2. Глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
В обжалваното НП е посочено и че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки.
В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното НП поради неговата нищожност, незаконосъобразност и постановяването му при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се основания по същество на искането. С жалбата се прави искане за събиране на допълнителни гласни доказателства, чрез допускане на двама свидетели в режим на довеждане.
Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно се явява лично и с процесуален представител адв.С.М., който поддържа жалбата. От страна на жалбоподателя не се поддържа искането за допускане разпита на свидетели. Адв.М. в пледоарията си представи основания по същество на искането за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна - редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата на Д.Б..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното НП е издадено въз основа на съставен на 08.01.2019г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № серия Д бланков номер 857946 против жалбоподателя от свидетел А.В. за това, че на 08.01.2019г. около 14,15 часа в гр.Пловдив, бул.Копривщица, кръстовището с бул.”Пещерско шосе” управлява лек автомобил Рено Канго с рег. № **** лична собственост, като 1. При ясно подаден сигнал със стоп палка по образец от униформен служител на с-р „Пътна полиция” не спира и продължава в посока ЮГ - ускорявайки и същия е достигнат на Ком. шосе. 2. Не използва обезопасителен колан по време на движение при наличие на такъв - нарушава чл.103 от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който след като се е запознал с неговото съдържание е отказал да го подпише. Отказът да се подпише акта е удостоверено с подписа на едно лице индивидуализирано с три имена. На датата на съставянето на АУАН е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка явяваща се неразделна част от съставения акт. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени от страна на жалбоподателя на писмени възражения или обяснения относно съставения АУАН, както и относно посоченото в него нарушение.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата а именно на разпоредбата на чл.103 от ЗДВП и чл.137А, ал.1 от ЗДвП. В издаденото НП по идентичен с акта начин са описани нарушеният, както и нарушените разпоредби на Закона за движение по пътищата. Поради не съгласие с наложените административни наказания издаденото НП е обжалвано в срок пред Районен съд гр.Пловдив.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят А.В. потвърди авторството на съставения от него АУАН. Свидетелят посочи, че е извършвал пътен контрол на кръстовището на бул.”Копривщица” и „Пещерско шосе” при който е подал сигнал със стоп палка на жалбоподателя, като водач на МПС, който не спрял и продължил в посока „Коматевско шосе”. Свидетелят посочи, че жалбоподателя е управлявал МПС без да ползва обезопасителен колан, което лично възприел. Свидетелят посочи, че е последвал автомобила управляван от жалбоподателя и че при „железния мост” бил спрян, както и че на това място е съставен и акта. Отказа на акта е удостоверил с подписа на един свидетел, пешеходец. Показанията на този свидетел съдът кредитира като са обективно верни, преценявайки ги за правдиво звучащи и логични в изложението, както и че не съдържат противоречия, кореспондират и с приобщените писмени доказателства по делото. Не се установиха обстоятелства, сочещи предубедеността им, както и не се намериха и други основания за критика на неговите показания.
Горната фактическа обстановка се установи от гласните доказателства - показанията на свидетел В. както и от събраните писмени доказателства включително НП, АУАН, справка за нарушител/водач, Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. По делото е представена и приета оправомощителна Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи удостоверяваща материалната компетентност на АНО, с правомощия да издава наказателни постановления по актове за установяване на нарушения по ЗДвП. Посочената Заповед и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП определят материалната компетентност на контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по ЗДвП. Атакуваното НП е издадено в срок но същото следва да бъде отменено като съображенията на съда за това са следните:
При служебната проверка на съставения АУАН и обжалваното НП Съдът установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН , с което е нарушено и правото на защита на жалбоподателя.
За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата
- свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Ето защо, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл.43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод настоящият състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3, чл.42, т.7 от ЗАНН и чл.43, ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл.42, т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта.
В настоящето производство съдът констатира че отказа да се подпише от жалбоподателя Б. съставения на 08.01.2019г. АУАН е удостоверен с подписа на едно лице, което е индивидуализирано с три имена, но без да е посочен адрес както са изискванията на ЗАНН посочени по горе. Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. За нуждите на административното производство законодателят е приел в ЗАНН индивидуализацията на лицето което удостоверява отказа да се подпише акта или да получи препис от съставения акт да се осъществява с посочване на трите имена по личен документ и точен адрес.
Изискване, което в настоящето производство съдът констатира че не е било изпълнено от актосъставителя и което като нарушение представлява процесуално основание за отмяна на издаденото НП.
При служебната проверка на съставения
АУАН и обжалваното НП Съдът установи и че в съставеният и предявен на жалбоподателя АУАН, както и в атакуваното НП не е дадено точно и ясно описание на конкретно извършеното от него нарушение и описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В случая не са изпълнени от актосъставителя изискванията на разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, задължаваща го да даде изчерпателно и разбираемо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено за конкретния случай.
В съставения АУАН, в последствие и в издаденото НП е посочено като място на извършване на нарушението кръстовището на бул.”Копривщица” с бул.”Пещерско шосе” което като място на извършване на нарушението не е достатъчно ясно описано, тъй като на така посоченото място имаме реално две Т образни кръстовища съставени от посочените булеварди, както и че същите се свързват с прелез на ж.п. линия която разделя платната на бул.”Копривщица”, като МПС от източната страна на ж.п. линията съгласно организацията на движението се движат в посока юг – север, без наличие на платна за насрещно движещи се МПС. Съгласно организацията на движение МПС движещи се в платната на бул.”Копривщица” западно от ж.п. линията са с посока на движение север – юг, без наличие на платна за насрещно движещи се МПС. От издаденото НП за съдът не става ясно в коя част на това кръстовище е бил контролния орган, каква е била посоката на движение на МПС обект на пътен контрол от страна на контролния орган. Липсва яснота и поради каква причина контролните органи са извършвали проверка в района на кръстовище, както и са давали разпореждания за спиране на МПС в противовес на разпоредбата на чл.98 от ЗДВП определяща задължение на водачите на МПС да не спират и престояват в района на кръстовища, както и на 5 метра от тях.