Решение № 27 от 04.07.2023, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Котел, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодорка Ст. Цончева при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Административно наказателно дело № 20232210200047 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 22-0287-000638 от 22.02.2023 г.

Началник РУ Котел е наложил на М. К. Х., с ЕГН **********, административно наказание - глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1от ЗДвП, както и глоба в размер на 10.00 /десет/ лева, на основание чл. 183, ал.1, т.1, за извършено нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало наказаното лице, сочи че не е знаело, че регистрацията на управлявания от него товарен автомобил е прекратена. Излага доводи, че собственикът също не е знаел за прекратената регистрация.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д. Й. – АК Варна.

Въззиваемата страна Началника на РУ Котел, редовно призован не се явява, депозирано е становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от 1 фактическа страна следното:

Жалбоподателят М. К. Х. бил правоспособен водач на МПС. На 06.12.2022 г. около 12:20 часа на главен път II-48 посока село Градец, същият управлявал товарен автомобил марка „ЗИЛ“ модел 131 с per. №************, собственост на „Кирилов и сие 2016“ ЕООД и бил спрян за проверка от служители на РУ Котел. Било установено след проверка, че товарният автомобил е с прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 ЗДвП поради несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Датата на дерегистрацията била от 06.12.2022г. Съгласно тази разпоредба: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Жалбоподателят не бил уведомяван и не знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена. Нито собственикът, нито жалбоподателят, в качеството си на ползвател на автомобила, били информирани за това обстоятелство.

Във връзка с установената прекратена регистрация на автомобила, след проверката бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл. № 013533 от 06.12.2022г., в който срещу жалбоподателя Х. било повдигнато административнонаказателно обвинение, за това че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред - нарушение на чл.140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен за подпис и запознаване, при което са направени възражения, че жалбоподателят не знае за прекратената регистрация. Материалите били изпратени на прокурор от РП-Сливен за преценка образуване на досъдебно производство за извършено престъпление.

Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор от РП-Сливен, било съставено процесното наказателно постановление № 22-0287-000638 от 22.02.2023 г., от 2 началник РУ Котел към ОД МВР Сливен, с което е наложил на М. К. Х., с ЕГН **********, административно наказание - глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 /десет/ лева, на основание чл.

183, ал.1, т.1, за извършено нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН, НП, справка за нарушител/водач, постановление за отказ да се образува наказателно производство, приемо предавателен протокол от сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Сливен за получени уведомления. Съдът се довери и на свидетелските показания на актосъставителя М., които са логични и последователни и намират подкрепа в писмените материали по делото.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Съдът не приема, че собственикът или жалбоподателят са надлежно уведомени за дерегистрацията на автомобила. Независимо, че в отговор на запитване на РУ Котел е посочено от началник сектор „ПП“, че собственикът е уведомен за това обстоятелство на 09.12.2022г., следва да се има предвид, че това е практически невъзможно при положение, че от делото се посочва, че регистрацията е прекратена преди уведомяването, а именно датата на извършване на нарушението 06.12.2022г., което прави твърдението за уведомяване лишено от житейска логика. Логично обаче това уведомяване касае прекратяването на застрахователния договор и полученото от сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР Сливен на 05.12.2022г., но не и дерегистрацията на МПС. Отделно от това доказателства за каквото и да е уведомяване не са представени.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

3

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган - мл. полицейски инспектор при РУ Котел, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е изготвено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните документи. Според настоящия съдебен състав нарушението е описано достатъчно ясно за да разбере жалбоподателят в какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва изрично да отбележи, че административно-наказателното производство е започнало именно със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН.

Посочената разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП допуска по пътищата, отворени за обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя МПС е било без валидна регистрация към датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата в предходен момент. При това, като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и главен път II-48 посока село Градец, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

4

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя Х., което се субсумира под състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, е извършено виновно. Превозното средство е било собственост на трето лице – „Кирилов и сие 2016“ ЕООД и както повелява разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, е ЮЛ да бъде уведомено за това, че служебно е прекратена регистрацията на МПС, а не само за прекратяване на застрахователния договор. Това не е било сторено, както се установява от изисканите и приложени по делото справки.

Не е уведомяван и жалбоподателят и такива данни по делото липсват.

Доколкото по делото липсват доказателства за служебната дерегистрация на автомобила да е уведомен жалбоподателят надлежно или да са били иззети свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на автомобила, не може да се вмени нито в негова вина, нито във вина на трето лице, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно - прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл.

11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. Липсват каквито и да било данни за непредпазлива форма на вина. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика или на ползвателя, каквото задължение е вменено на органа, оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. В този смисъл и Тълкувателно Постановление №2/2023г.

Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение, жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено в обжалваната част.

По разноските:

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на

5 жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени в ТАЗИ ЧАСТ само на това основание.

Предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, съгласно която в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 500.00 лева. По делото е направено възражение за прекомерност на сторените разноски, което съдът счита за ПРАВНО ВАЛИДНО възражение от страна на АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което и сумата за разноски следва да се присъди в размер на 400.00 лева на жалбоподателя. Изявление в насока прекомерност на хонорара е изложено в приложеното писмено становище от юрисконсулта на ОД МВР Сливен, надлежно упълномощен от АНО – Началник на РУ Котел.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0287-000638/22.02.2023г., издадено от Началник РУ Котел към ОД на МВР Сливен, В ЧАСТТА, с което на М. К. Х., ЕГН **********, адрес село Градец, община Котел, ул.