Решение № 21730 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21730 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110136882 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от "ЮАБ Скайкоп.ком" - дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия в Република **********срещу „Дойче Луфтханза“ АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № LH1430/11.03.2024 г. по направление Франкфурт на Майн - София, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 19.12.2024 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 76142/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че пътникът Иванка Николова Бончева е закупила от ответника „Дойче Луфтханза“ АД самолетен билет за извършване на въздушен превоз по направление Франкфурт на Майн - София за дата 11.03.2024 г. с полет № LH1430/11.03.2024 г., при планиран час на кацане – 17:50 часа (местно време). Поддържа, че полетът е бил отменен, поради което приложение намира чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., според който при отмяна на полет, в полза на пътника се поражда право да претендира обезщетение в размер на 250 евро. Посочва, че е с договор за цесия от 17.03.2024 г. пътникът Бончева е прехвърлила на ищеца вземането си срещу ответната авиокомпания. Сочи, че на 18.03.2024 г. ищецът е изпратил до ответника уведомление за сключената цесия и покана за доброволно заплащане на паричното обезщетение. Към датата на подаване на исковата молба, ответното дружество не е престирало исковата сума, поради което за ищеца е налице правен интерес от депозиране на установителния иск. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Дойче 1

Луфтханза“ АД,, с който оспорва предявения иск. Навежда се, че няма данни прехвърленото вземане да е съобщено на ответника по реда на чл. 99 от ЗЗД. Оспорва се истинността на представената форма на възлагане, като се твърди, че същата не съдържа подписа на г-жа Иванка Бончева. Възразява се срещу доклада за полет, ангажиран от ищеца по делото, като се счита, че същият не съдържа информация от къде са взети данните в него. Афишира, че от представените от ищеца данни не може да се идентифицира пътник Иванка Бончева, който да е пътувал с процесния полет № LH1430/11.03.2024 г. Отделно, представените самолетни билети са за две различни авиокомпании, а именно "Дойче Луфтаханза" АД и "Австрийските Аеролинии". Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за ответника е възникнало задължение да изпълни полет LH1430/11.03.2024 г. по направление Франкфурт на Майн - София, за който ищецът има потвърдена резервация, като ответникът не е изпълнил задължението си и полетът е бил отменен, както и какво е разстоянието на полета.

В тежест на ответника „Дойче Луфтханза“ АД /при установяване на горните обстоятелства/, е да докаже плащане, евентуално да докаже възражението си, че са налице извънредни обстоятелства по смисъла на Регламента, които го освобождават от отговорност.

От представена по делото бордна карта, издадена на името на г-жа Иванка Бончева, се установява, че същата е имала валидно сключен договор за въздушен превоз на пътници с ответното дружество по повод редовен полет № L1430 от 11.03.2024 година по направление Франкфурт – София.

По делото е представена и бордна карта за г-жа Бончева, от която се установява, че същата е имала друг последващо сключен договор с трето за спора лице – Austrian Airlines за дата 11 март (първи полет) и 12 март 2024 г. /втори полет/, т.е. един ден след неосъществения полет с ответния превозвач.

По делото е представено извлечение от международната база данни, в удостоверение на факта, че разстоянието между летището във Франкфурт и летището в София възлиза на 1 401 километра, ведно с посочени идентификационни номера за посочените летища.

От приложена по делото форма за прехвърляне от 17.03.2024 г. се установява, че г-жа Иванка Бончева с дата на раждане 21.10.1967 г. и с посочен във формата адрес е потвърдила, след запознаване с ОУ, предстоставени от ищцовото дружество „ЮАБ Скайкоп. ком“, прехвърля на последното с настоящата форма за прехвърляне пълната собственост и законови права за паричното искане в съответствие с Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета от 11.02.2004 г. или друг международен или национален регламент, приложим за клиента в съответната дръжава, установяващ общи правила за компенсации и помощ на пътниците при отказан достъп до борда, анулиране или дълго закъснение на полет, включително всички суми, свързани с посочения полет, като данъци и други суми, когато пътниците не могат да летят или техният полет е прекъснат и всяка друга парична компенсация за загубен или повреден багаж. Чрез подписването на тази форма – клиентът не може да влиза в директен контакт или да получава плащания от авиопревозвача. От процесната форма за прехвърляне се установява още, че касае номер на полет 1430 и дата на същия – 11.03.2024 година. Клиентът е запознат с ОУ и политиката на „ЮАБ Скайкоп. ком“.

Представена е и кореспонденция чрез електронни съобщение между ищовото 2 дружество и ответника във връзка с направен опит за извънсъдебно решаване на спора и директно престиране на търсеното обезщетение – същият е завършил неуспешно, видно от разменените имейли между страните.

Част от целопулния доказателствен материал по делото представляват и представените от ищеца ОУ. Съгласно чл. 6.2 (Заключителни разпоредби) от ОУ на ищеца, приложимото право за споразумението се явява това на Република Литва.

На практика страните в производството не спорят касателно фактът на отмяна на редовен полет № L1430 от 11.03.2024 година по направление Франкфурт – София.

В Определение на СЕС от 24.10.2019 г. по дело С-756/18 е прието, че чл.

3, пар. 2, б. “а” от Регламент (ЕО) № 261/2004, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в този регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение, те не са доказали, по-специално посредством представяне на бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери. При положение, че са достигнали крайния пункт на пристигане със закъснения от три или повече часа, посочените пътници имат право на обезщетение за това закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да трябва за тази цел да представят бордовите си карти или други документи, удостоверяващи тяхното представяне в определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет, който извод се подкрепя от целта, посочена в съображение 1 от Регламент № 261/2004, за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците.

Така пътниците, които са претърпели голямо закъснение на своя полет и при отмяна на полета, имат възможност да се ползват от правото си на обезщетение, без да бъдат подлагани на несъответстващото на тяхното положение изискване, изразяващо се в задължението впоследствие да докажат, във връзка с претенцията си за обезщетение, че са се представили на гишето за регистрация на закъснял полет, посредством който във всички случаи са били превозени. Съдът завършва, че положението би било различно само ако въздушният превозвач разполага с доказателства, че обратно на твърденията на тези пътници, последните не са били превозени посредством съответния полет, което националната юрисдикция следва да провери.

От изложеното следва извода, че за основателност на претенциите и уважаване на предявените искове по Регламент № 261/2004 е достатъчно пътникът да притежава потвърдена резервация, като при липса на спор, че същият е превозен със съответния отменен или закъснял полет, пътникът не следва да доказва, че се е явил навреме на гишето за регистрация и че реално е превозен с полета, тъй като посочените обстоятелства се презюмират. В този случай в тежест на въздушния превозвач, в условията на обратно доказване е да докаже, че пътникът не е бил част от полета.

По делото не е налице спор, че ищецът е имал потвърдена резервация за процесния полет, съответно в тежест на ответника би било да установи, че пътникът Бончева не е част от полета, но доказателствени източници в такава посока не бяха ангажирани пред първоинстанционния съд.

От ангажираните доказателства по делото се установява, че разстоянието между релевантните точки на отпътуване и кацане се равнява на 1401 км., поради което и на основание чл. 7, т. 1 от Регламента в полза на пътника Бончева, чийто полет е отменен, е възникнало вземане в размер на 250 EUR.

Според правилото на чл. 11 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 593/2008 на ЕВРОПЕЙСКИЯ 3

ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) свободата на страните да избират приложимото право следва да е един от основните принципи на системата от стълкновителни норми в материята на договорните задължения.

Доколкото в клаузата на чл. 6. Т. 2 от ОУ на ищеца се приема, че приложимото право е това на Р. **********то именно последното следва да бъде релевантно за преценката на съда досежно наличието на валидно сключен цесионен договор. Институтът на прехвърляне на вземания в литовското право е уреден в Глава VI ОТ Гражданския Кодекс на Република Литва (посл. изменен на 12.04.2011 г.) – който съдът достъпи на следния електронен адрес: https://www.wipo.int/wipolex/ru/legislation/details/8191.

Съгласно чл. 6.101 от ГПК на Литва кредиторът може без съгласието на длъжника да прехвърли на друго лице цялото или част от вземането, при условие, че това не противоречи на закона или договора, както и, ако не е свързано с личността на кредитора. Прехвърлянето не трябва да накърнява правата на длъжника, както и да утежнава задължението му. От съдържанието на чл. 6.103 на ГПК на Латвия следва, че формата на договора за цесия следва да е идентична с формата на договра, вземането по което е обект на прехвърляне. Според чл.

6.107 длъжникът има право да противопостави на новия кредитор всички свои възражение, които е имал към предишния кредитор. Разпоредбата на чл. 6.109 от ГПК на Литва урежда уведомлението за прехвърляне на вземане по следния начин. Според чл. 6, 109.1 фактът на прехвърляне на вземането може да бъде противопоставен на длъжника (а и на трети лица) от момента, в който длъжникът го е приел или е получил копие от документа, удостоверяващ факта на прехвърляне на вземането, или каквото и да било друго доказателство за този факт.

Длъжникът е обвързан да изпълни задължението си към цесионера само ако последният, заедно с предявяване на своето искане, представи и договора за прехвърляне на вземането.