Решение № 251 от 18.11.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Шумен, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Й.ова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.ова-Момова Въззивно гражданско дело № 20243600500414 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК вр. чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от Р. Р. Е., лично и като баща и законен представител на малолетните А. Р. Р. и Т. Р. Р., чрез пълномощниците – адв. Р. В. и адв. Й. С. от ВАК срещу решение № 132/26.08.2024 г. по гр.д. № 323/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което било отхвърлено искането за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Е. К. Т..

Жалбоподателите намират решението за неправилно, вътрешно противоречиво и незаконосъобразно. Молят въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и постанови друго, с което молбата за защита от домашно насилие да бъде уважена, като спрямо извършитЕ.та бъдат взети мерки, подробно описани в жалбата, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, въззиваемата страна – Е. К. Т., чрез пълномощник – адв. М. П. от ШАК, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 323/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав е образувано въз 1 основа на молба, депозирана от Р. Р. Е., действащ лично и като родител и законен представител на малолетните деца А. Р. Р. и Т. Р. Р. срещу Е. К. Т. – лице, което е роднина от първа степен по права линия с М.М.Ж., с която Е. е бил във фактическо съпружеско съжителство, а двете деца са нейни низходящи от втора степен. Същите твърдят, че последната извършила домашно насилие спрямо тримата на 16.03.2024 г. в гр. ......., като описват подробно събитията от този ден. Молителите отправили искане да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие срещу ответницата по молбата, като й бъдат наложени следните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН: задължаване на извършитЕ.та да се въздържа от извършване на домашно насилие; да й бъде забранено да приближава молителя и децата; на ответницата да бъде забранено да осъществява контакт с пострадалите под каквато и да е форма, включително по телефон, както и чрез други средства за комуникация, като последните две мерки бъдат наложени за срок от 12 месеца. В съдебно заседание отправили искане Т. да бъде осъдена да заплати направените разноски по делото.

Въз основа на искане, съдържащо се в молбата, съдът издал заповед за незабавна защита от домашно насилие, по силата на определение № 244/31.05.2024 г. Със същата, Е. К.

Т. била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Р. Е., А. Р. Р. и Т. Р. Р.; било й забранено да приближава тримата на разстояние по-малко от 50 метра.

Ответницата по молбата депозирала отговор на същата, в която напълно отрекла изложеното от молителите. Описва действителната, според нея, фактическа обстановка на 16.03.2024 г., като счита, че всъщност спрямо нея била проявена агресия от Р. Е. и детето А..

Първоинстанционният съд постановил решение в закрито съдебно заседание, проведено на 26.08.2024 г., а не в публичното такова, провело се на 21.08.2024 г. ВПРС приел, че не са налице извършени актове на домашно насилие от страна на Е. Т.. Съдът не кредитирал изложеното от свидетелите Д., В. и Ж., като описал приетия за установен факт на нанасяне на удар от извършитЕ.та на детето А. като проява на безсилие срещу негативното отношение на нейния внук. Досежно пострадалия Р. Е., първоинстанционният съд също приел, че липсват волеви актове от страна на ответницата, като дори същата да е изрекла обиди, това не било предмет на производството. Липсвали и доказателства за какъвто и да е акт спрямо детето Т..

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: не се спори по делото, че Р. Р. Е. и М.М.Ж. са били във фактическо съпружеско съжителство, от което са родени децата А. Р. Р., род. през ..... г. и Т. Р. Р., род. през ...... г. Безспорно е също така, че по силата на одобрено от съда споразумение по реда на чл. 127, ал. 1 от СК, родителските права по отношение на детето А. се упражняват от неговия баща, а по отношение на детето Т. – от неговата майка. И двамата 2 бивши съжители се установили в гр. ........ От всички приложени доказателства е видно, че отношенията между двамата родители са крайно изострени, като при всеки контакт помежду им възникват конфликти.

В представените декларации за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и в молбата си, молителите описват, че на 16.03.2024 г. Р. Е. осъществявал опред....... му лични контакти с детето Т., което било болно. Вечерта същият се опитал да се свърже с майката на детето, като след първоначалния неуспешен опит, по-късно двамата се свързали и възникнал словесен конфликт. След това Е. се придвижил с автомобила си и двете деца до заведение „.......“, находящо се в центъра на гр. ......., в което Ж. и майка й Е. К. Т. присъствали на празненство. От заведението излязла именно Т., която, насочвайки се към децата, които излезли от автомобила, започнала да се държи агресивно спрямо А., викала, започнала да го дърпа и му ударила шамар. Виждайки това, Т. започнал да плаче. В този момент, Е. излязъл от автомобила и също се насочил към децата, но Т. започнала да го обижда, заплашва, да го заплюва и посегнала да го удари. През това време А. телефонирал на национален телефон 112 и съобщил за случващото се.

Съдът констатира от фиш за спешна медицинска помощ от 17.03.2024 г., изд. от ФСМП – ....... и СМУ № 64/2024 г, изд. от „МБАЛ – Шумен“ АД, че на детето А. е поставена диагноза външен отит, неуточнен. Отразено е, че травматичните увреждания могат да бъдат получени по време и начин, съобщен от пострадалия /на 16.03.2022 г. след нанесен му удар с шамар от баба му/. По делото е представено психологическо заключение на детето А., изготвено от психолог Д.Х.. Видно от представеното СМУ № 62/2024 г, изд. от „МБАЛ – Шумен“ АД е, че Е. Т. получила следните травматични увреждания: кръвонасядане на предната гръдна стена вдясно, кръвонасядане по вътрешната страна на дясната подбедрица с плитка кожна драскотина в центъра, за които същата съобщила, че са получени на 16.03.2024 г. след удар с юмрук от внука й и ритник от баща му.

В показанията си свидетелите С. Д. и Р. В. излагат, че на 16.03.2024 г. /събота/ вечерта двамата, заедно със свид. И.Д. се придвижили с автомобил до центъра на гр. ......., като паркирали същия в близост до заведение „.......“. Тримата седяли в купето и всеки от тях гледал в собствения си мобилен телефон, като прозорците на автомобила били спуснати.

Около 22,00 часа видяли, че от заведението излиза жена /посочена в съдебно заседание като ответницата/, която тръгнала към две деца, намиращи се пред заведението. Същата се насочила към по-голямото от тях, започнала да го дърпа за раменете и му ударила шамар с дясната ръка в лявата част на главата. В този момент от паркиран джип излязъл мъж, за който впоследствие разбрали, че се казва Р. и се насочил към децата. Описват, че жената тръгнала към него, като му говорила на висок тон: „Изрод, мошеник, ще те очистя, ще те убия, няма да те оставя да живееш!“. Опитала се да му нанесе удар с крак, но той се предпазил. Свидетелите сочат, че по-голямото дете започнало да звъни чрез мобилния си телефон. В този момент, за да не присъстват повече на скандала, тримата свидетели си тръгнали от мястото.

По делото като свидетел е разпитан И.Д., който също описва, че бил заедно с 3 приятелите си на посоченото място и посоченото време, но той през цялото време си играел на телефона. Излага, че дочул разправия, но не обърнал никакво внимание, като единствено възпроизвежда дочутата дума „идиот“, изречена от женски глас. Впоследствие не обсъждали случилото се с другите двама свидетели.

По искане на ответницата, по делото като свидетел е разпитана М. Ж. /майка на двете деца и дъщеря на ответницата/. Същата излага, че на 16.03.2024 г. заедно с майка й били поканени на тържество в заведение „.......“ в гр. ........ В този ден детето Т., за което тя упражнявала родителските права, било при баща си. В даден момент видяла, че Е. я търсил по телефона, но тя не го чула. След като се свързали, разбрала, че Т. вдигнал температура и между двамата родителите възникнал словесен конфликт. След няколкократни разговори, се разбрали да доведе децата пред заведението, като тя помолила майка си да излезе да ги посрещне, тъй като се опасявала от конфликт. След няколко минути тя излязла, като се върнала с Т., който плачел и й казал, че баща му ритнал баба му, но тя не е удряла А..

Впоследствие описва разговори по телефона с детето А. и полицейски служител от гр. ......., като в крайна сметка се прибрали в дома й, заедно с двете деца. По-късно Е. взел А.. Майка й разказала, че при излизането си А. се нахвърлил срещу нея, като я ударил в областта на гърдите. След това и Е. я нападнал словесно и я ритнал. Т. й споделила, че А. не е телефонирал на телефон 112, а баща му.

В хода на първоинстанционното производство е извършен оглед на представеното по делото веществено доказателство – компактдиск, съдържащ аудизаписи от 16.03.2024 г., изг. от Дирекция „Национална система 112-МВР“, от които се установява, че сигнал е получен от телефонен номер 900893655075, адрес – ......., лице, подаващо сигнала – А. Р..

Изслушано по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗдет. пред въззивната инстанция, детето А. описва, че вечерта на процесния случай бил заедно с баща си и брат си, който бил болен.

След като баща му се свързал с майка му, се разбрали да заведе Т. при нея, като тя се намирала в заведение в центъра на гр. ........ При пристигането им, отвътре излязла баба му, хванала за ръката Т., а след въпроса към нея от А. къде е майка му, Т. започнала да го дърпа, бута и му ударила шамар. В този момент баща му излязъл от колата и попитал баба му защо го удря. След това А. телефонирал на телефон 112, като човекът, с когото разговарял искал да говори с възрастен човек и разговорът продължил баща му. Баба му започнала да се заканва на баща му и се опитала да го души. Детето отрича той или баща му да са нанасяли удари на баба му.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или интимна връзка. Доколкото в цитираната норма не е указано какво следва да се счита за лични права на детето, 4 приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 124, ал. 1 от СК и чл. 10, ал. 1 от ЗЗдетето, според които детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, респ. има право на закрила в случай, че не му бъде осигурено това, както и право на защита на неговите права и интереси.

Доказа се по делото, че Р. Р. Е. и М.М.Ж. са били във фактическо съпружеско съжителство, от което са родени децата А. и Т., като понастоящем родителските права по отношение на детето А. се упражняват от бащата, а по отношение на детето Т. – от майката.