Протокол № 1062 от 09.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1062 гр. Варна, 09.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. В. Даскалова

Съдебни

Марияна В. Н. заседатели: Ивайло Д. Добрев при участието на секретаря Елвира М. Ботева и прокурора П. Д. М.

Сложи за разглеждане докладваното от С. В. Даскалова Наказателно дело от общ характер № 20253100200203 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ С. И. И., уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. А. Д. от ВАК, редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С. В. К., уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява.

ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Й. С. К., уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява.

ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Д. С. Т., уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява.

ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С. Д. Г., уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява.

Всички граждански ищци и частни обвинители се представляват от адв. Й. Ч. от ВАК, редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ГРАЖДАНСКИЯТ ОТВЕТНИК „НИРА БУС“ ООД – ВАРНА, редовно уведомен. Представлява се от адв. Н. и адв. Г. – редовно упълномощени и приети от съда от преди.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

1

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. И.: Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, по отношение на днес явилите се свидетели, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания.

АДВ. Ч.: Нямаме искания по доказателствата.

АДВ. Н.: Нямаме искания по доказателствата.

АДВ. Г.: Нямаме искания по доказателствата.

АДВ. Д.: Нямаме други искания.

На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита протоколите за оглед и останалите, приложени към Досъдебното производство доказателства.

На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства по делото.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че са извършени всички относими и необходими процесуални действия за изясняване обстоятелствата по делото и на основание чл.286, ал.2 от НПК председателят на състава обяви съдебното следствие за приключено.

На основание чл. 291 от НПК, съдът

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: Като представител на Окръжна прокуратура – Варна поддържам обвинението срещу подс. С. И. И. във вида, в който то е повдигнато и с обвинителен акт внесено във Варненски окръжен съд, с изменението, което е направено на основание чл.287, ал.1 от НПК.

Намирам, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства, по един безспорен и несъмнен начин се доказва, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинението, както от обективна, така и от субективна страна.

2

От субективна страна – намирам за безспорно доказано, че на посочената дата 15.10.2021 г. подсъдимият е нарушил правилата за движение, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП като е управлявал МПС – автобус „Темса“, модел „Сафари“, с рег. № ******* със скорост, която надвишава разрешената от 50 км/ч., предвид това, че е имало обозначение със знак D11, означаващ населено място, в което скоростта е разрешена до 50км/ч.

С двете извършени по делото комплексни експертизи категорично дават заключение, че скоростта, с която се е движел автобуса е била 86 км/ч. към момента на произшествието, което е значително над разрешената скорост.

Тоест, подсъдимият съзнателно е нарушил правилата за движение и дори и с тази скорост той е бил длъжен и е могъл да предотврати настъпването на обществено опасните последици, макар и да не ги е предвидил. Тоест, субективният елемент непредпазливост също е доказан.

Назначената в хода на съдебното следствие експертиза е дала заключение, че движейки се с тази скорост подсъдимият на практика сам се е поставил в невъзможност да спре превозното средство при опасност, а именно другият участник в пътния инцидент – превозното средство, на което водач е бил пострадалият С. Д. К..

От медицинската експертиза по несъмнен начин става ясно, че травматичните увреждания на пострадалия са били причинени именно от ПТП-то, което е предмет на обвинението по това дело, и че в резултата на тези травматични увреждания е настъпила смъртта на пострадалия К..

Налице е несъмнено пряка причинно-следствена връзка между извършеното от подсъдимия нарушение на правата за движение и настъпилата смърт на пострадалия. Поради което аз намирам, както от обективна, така и от субективна страна той е осъществил състава на престъплението, за което намирам, че следва да понесе наказателна отговорност.

Беше възникнал въпросът дали е налице съпричиняване от страна на пострадалия на ПТП, но като взех предвид заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебна автотехническа експертиза, считам, че няма как да приемем, че е такова съпричиняване, тъй като вещото лице е дало заключение, че пострадалият е направил всичко възможно в конкретната пътна ситуация, да се убеди, че може да премине безопасно, поради което не виждам как може да му се вмени съпричиняване на ПТП, респективно на вредоносния резултат. Експертизата в това отношение е категорична, че в конкретната ситуация той е направил всичко възможно и че скоростта, с която се е движил автобуса, управляван от подсъдимия е настъпило ПТП. Както вече казах, той сам се е поставил в невъзможност да спре при появилото се на пътното платно превозно средство, със скоростта, с която е управлявал.

Считам, че по делото няма събрани отегчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия.

Като смекчаващи обстоятелства, считам, че следва да се отчетете, че е 3 сравнително малък на възраст, липсата на осъждания, поради което намирам, че наказанието, което би следвало да се наложи, според мен, е редно да бъде при превес смекчаващите отговорността обстоятелства, поради тази причина аз намирам, че наказание към минималния размер, ще е подходящо да изпълни целите на закона. Ако прецените, че и наказание под минималния размер би изпълнило целите на генералната превенция, включително и на индивидуалната, то не бих възразил и за наказание под минималния размер, съответно с прилагането на чл.66 - условно изтърпяване на наказанието.

Намирам, че по-важното в случая, е, не толкова тежестта на наказанието, което ще се наложи, а колкото това както подсъдимият, така и обществото да знаят, че в такива случаи, по-скоро е важно неизбежността на това наказание, тъй като действително намира, че конкретното деяние не се отличава с повисока обществена опасност от обичайната за този тип престъпления.

Моля за вашия съдебен акт.

АДВ. Ч.: От една страна поддържам изцяло изложените доводи и съображения на държавното обвинение, с оглед събрания доказателствен материал, както на досъдебното, така и в съдебното производство.

Искам да насоча вниманието на съда, в насока по отношение поведението на подсъдимия от датата на събитието – 15.10.2021 г. до настоящия момент неговото поведение абсолютно не доказва, че той осъзнава, с поведението си какво е извършил.

В хода на съдебното производство по безспорен и категоричен начин е събран доказателствен материал, който подробно е описан на лист 4 от обвинителния акт. Нещо повече – в досъдебното производство на лист 52 подсъдимият категорично е отказал да дава показания за случилото се, а нещо повече – въобще не е указвал никакво съдействие. Опитвал се е да осуетява съдебния процес до настоящия момент и в хода на съдебното производство.

По отношение на изложеното от държавното обвинение становище във връзка с налагане на съответното наказание, аз се противопоставям, и ще искам да бъде наложено максимално наказание и ако прецените, че то би могло да бъде отложено с изпитателен срок, той да бъде максимален, тъй като именно такъв срок все пак би повлиял на извършителя да се съобразява и да не извършава такива действия виновни.

Ако обърнете внимание на том 2, лист 180-182, е приложена справка по отношение на подсъдимия, който водач е с подобна история, наличие на множество нарушения, с изключителен интензитет. Какво прави на пътя професионалист, водач, с отговорност много голяма, тъй като управлява автобус и там множество граждани се качват, а неговото поведение е съвсем отрицателно и въобще не се замисля, че може да се стигне до нещо повече.

Правиха се опити да се представят някакви записи, че той карал с минимална скорост, но ако обърнете внимание на свидетелските показания на 4 лицата, които са се возили в автобуса дават различни показния, с каква различна скорост се е движил. Този запис, който гледахме аз се учудих, как така, изведнъж се появява, а и от един запис не може да се установи, къде, как е сниман, кой го е снимал.

В том 2, на лист 180 са представени множество негови нарушения на ЗДвП, особено на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Учудващо е, че и фирмата – наемател, на водача, с който има договор да управлява автобуса, въпреки знанието, че има много нарушения, все пак продължава да го използва като водач на автобус.

Предвид гореизложеното, считам, че следва да го признаете за виновен по така възведеното обвинение, като му наложите максимално наказание, предвидено в закона, а и от събрания доказателствен материал аз възприемам неговото действие и поведение, че е налице разпоредбата на чл.342, ал.4 – умишлено престъпление. Ако все пак Вие решите, че са налице смекчаващи обстоятелства и това, че е в млада възраст е големият проблем, че младите към днешна дата въобще не се съобразяват със законите, а действат както си намерят за добре. Вярно - чисто съдебно минало, но нищо друго. Но от тук нататък трябва да се предприемат санкции и то справедливи, за да се предотврати и по нататъшно поведение.

В тази връзка, ще моля да го признаете за виновен и му наложите справедливо наказание, както и да уважите предявения иск от доверителите ми.

Няма да цитирам съдебно-медицинската експертиза, но от нея се установява какви тежки увреждания е получило пострадалото лице и смъртта на С. И. е настъпила с несъвместими с живота и тежки травматични увреждания на мозъка. Освен това има и много други увреждания, които подробно са описани.

На следващо място считам, че следва да бъде приложена и разпоредбата на чл.37, т.7 от НК и подсъдимият да бъде лишен от право да управлява определена професионална дейност, а именно да бъде водач на автобуси.

АДВ. Н.: Позицията, която ние заемаме в процеса, представлявайки гражданския ответник, предполага да оборим обвинителната теза.