Определение № 35114 от 28.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35114 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110125791 по описа за 2026 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от А. Г. Д. искова молба, насочена против Р. Г. Д., с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 30 от ЗН с искане да се постанови решение, с което да се намали завещателно разпореждане от 14.07.2025г., извършено от Н.И Д.а, в полза на ответника Р. Г. Д. и да се възстанови на ищеца запазената част от наследството в размер на 1/3.

Сочи се, че страните по делото са наследници по закон – синове на Н.И Д.а, починала на 10.10.2025г., като се твърди, че с универсално завещание от 14.07.2025г. същата е заявила, че завещава цялото си имущество на ответника. Твърди се, че завещанието е оспорено от ищеца по съдебен ред, като пред СГС е предявена искова претенция с правно основание чл. 42 б ЗН, като е образувано гр.д. № 8171/2026г.

С исковата молба е формулирано искане производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване на производството по гр.д. № 8171/2026г. по описа на СГС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПКсъдът спира производството когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилно решаване на спора.

В практиката на ВКС се приема, че спорът за действителността на завещателно разпореждане по чл. 42 ЗН (или унищожаемост по чл. 43 ЗН) се явява преюдициален спрямо иска за възстановяване на запазена част от наследството, иска за делба (ако възражение за нищожност на завещанието не е заявено по реда на чл. 343 ГПК), също и иска за собственост, но от това не следва извод, че предявяването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е недопустимо да става преди да се предяви иска за нищожност на завещание, за делба, или за собственост по чл. 108 ЗС/или чл. 124 ГПК/, такова изискване не е предвидено в чл. 30 ЗН, и трайната практика на ВКС приема, че предявяването на иска по чл. 42 ЗН е предпоставка за спиране на съдебните производства по тези искове, а не за тяхната недопустимост или преждевременно предявяване / в този смисъл Определение № 111 от 10.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2117/2023 г., II г. о., ГК/ От изисканата информация от СГС се установява, че предмет на исковата претенция по гр.д. № 8171/2026г., по описа на съда е именно претенция с правно основание чл. 42 ЗН, касаеща процесното завещание от 14.07.2026г.

По изложената аргументация следва извода, че производството по настоящото 1 дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да бъде спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 8171/2026г., по описа на СГС Водим от гореизложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по настоящото гр.д.

№25791/2026г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 8171/2026г., по описа на СГС.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2