Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 53 от 15.02.2024, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 1546/2023
Вид
Решение № 53
Подписан
15.02.2024
В сила
12.03.2024
Състав
Диана Кирилова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183, ал.1, т.1, предл.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Шумен, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20233630201546 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М. Т. Р. от гр. Шумен, с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-1729-000260/10.07.2023г. на Началник РУ при ОД МВР гр. Шумен, с което на лицето били наложени административни наказания: 1. чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П – „глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.2. На основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДв.П - “глоба” в размер на 10 лева; 3.

На основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДв.П – „глоба“ в размер на 10 лева и 4. На основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДв.П – „глоба“ в размер на 10 лева. Жалбоподателят оспорва изцяло фактическите констатации, отразени в НП като счита същите за неверни и неотговарящи на действителната фактическа обстановка. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и недоказано.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Явява се упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата и моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Упълномощен представител на административно наказващия орган изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от 1 фактическа страна следното: На 24.05.2023г. около 22,50 часа, свидетелите А. С. Д., Б. С.

Д. и И. А. Г. – служители на РУ при ОД МВР гр. Шумен, изпълнявайки служебните си задължения извършвали обход на обслужвания район в гр. Шумен. В междублоковото пространство, зад жилищен блок на ул. Генерал Радецки № 49, където се намирали гаражни клетки, тримата свидетели Д., Д. и Г. видели лек автомобил, който се движи на заден ход, с цел да бъде вкаран в осветен гараж. Около гаража имало други две-лица, които според свидетелите навигирали водача. Свидетелите решили да извършат проверка на водача и автомобила и спрели патрулния автомобил на два-три метра от гаражната клетка. В момента, в който полицейския автомобил спрял, водача на вкарвания в гаража, лек автомобил излязъл от него и затворил вратата. Вкарваният в гаража, лек автомобил бил Фолксваген Голф с рег. № Н29 92ВТ останал наполовина вкаран. Свидетелите А.А.С.

Ш.Х.Р. и Н.Х.Т., които според полицейските служители навигирали водача, се намирали срещу гаража, подпрени на срещуположна гаражна клетка. Свидетелите Д., Д. и Г. излезли от патрулния автомобил и заявили на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф, който вече се намирал извън автомобила, че ще му извършат проверка. Поскали документите му и тези на автомобила и да извършат проверка с техническо средство за употреба на алкохол, тъй като видимо бил употребил такъв. Водача и собственик на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ – жалбоподателя М. Т. Р. не представил на свидетелите нито СУМПС, нито контролен талон към, нито свидетелство за регистрация на МПС. Жалбоподателят категорично отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, като казал на свидетелите Д., Д. и Г., че не той е управлявал автомобила. Докато свид. А. Д. изготвял акт за установяване на административно нарушение, жалбоподателя Р. посочил свид. Н.Т., като лицето, управлявало неговия автомобил. След няколко минути посочил свид. Ш.Р.. За констатираните няколко административни нарушения на ЗДв.П, свид. А. С. Д. съставил срещу жалбоподателя М. Р., АУАН сер. GA, № 649880. Актосъставителят посочил, че на 24.05.2023г. около 22,50 часа в гр. Шумен на ул. Ген. Радецки № 49, в междублоковото пространство с ул. Витоша 50 управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Н29 92ВТ, като извършва маневра на заден ход и опит да вкара автомобила в гаражна клетка и извършва следните нарушения: 1. Водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARPM 0764 за наличието на алкохол в кръвта. Водачът силно лъха на алкохол. Бе му издаден Талон за медицинско изследване № 097869; 2. Не носи СУМПС; 3. Не носи контролен талон към СУ МПС и 4. Не носи талон за регистрация, част 2. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал, като заявил, е има възражения. На жалбоподателя бил издаден Талон за медицинско изследване № 097869, но същия не се явил в МБАЛ Шумен да му бъде взета кръвна проба за изследване, което било удостоверено с подписа на д-р С.В. Писмени възражения срещу акта за установяване на административно нарушение били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. По повод постъпилото възражение била извършена проверка на основание чл.52, ал.

4 от ЗАНН, която приключила с Докладна записка, с която възражението било счетено за неоснователно. Въз основа на съставения акт и другите доказателства в административно наказателната преписка, на 10.07.2023г. било издадено и атакуваното наказателно 2 постановление, с което на М. Т. Р. били наложени следните административни наказания: 1.

На основание чл.174, ал.3 от ЗДв.П „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДв.П. 2.

На основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 1 от ЗДв.П - “глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П. 3. На основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДв.П - “глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДв.П. 4. На основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДв.П - “глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДв.П.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя А. С. Д., на свидетелите Б. С. Д. и И. А. Г. – свидетели при установяване на нарушенията и при съставяне на акт и на свидетелите А.А.С. Ш.Х.Р. и Н.Х.Т., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени доказателства и 1 брой ДВД диск със записи от АИС ВОДПК.При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. С. Д., Б. С. Д. и И. А. Г. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това, показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелите Д., Д. и Г. непосредствено са възприели действията на нарушителя и конкретно - обстоятелството, че именно той е управлявал автомобила си на заден ход, с цел вкарване в гаражната клетка. И тримата свидетели са категорични, че в автомобила не е имало друго лице освен жалбоподателя, както и че процесното МПС е било управлявано от него. Същите не са заинтересувани от изхода на делото, не се намират в някакви специални отношения с нарушителя, като няма данни дори да са го познавали, при което не могат да се счетат за предубедени и необективни. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

В съдебно заседание, жалбоподателят Р. посредством разпита на свидетелите А.А.С. Ш.Х.Р. и Н.Х.Т., прави опит да установи коренно различна фактическа обстановка, а именно, че той не е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Н29 92ВТ, поради което няма как да бъде изпробван той за наличие на алкохол и да носи отговорност за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДв.П. Същата обаче не съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата е противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. От изгледаните записи от АИС-ВОДПК се установи, че тримата свидетели А.С., Ш.Х. и Н.Т. са подпрени на вратата на срещуположната гаражна клетка, а времето от момента на спиране на полицейския автомобил и времето, в което 3 вкарвания в гаража, лек автомобил е спрял и водача му е излязъл е твърде кратко, че е невъзможно лицето, което твърди, че го е управлявало да е слязло от автомобила и да се е отдалечило до отсрещната гаражна клетка. Движението на полицейския автомобил преди спиране пред лекия автомобил е било странично и никой от тримата свидетели Д., Д. и Г. не е видял слизането на друг водач от него. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на свидетелите А.С., Ш.Х. и Н.Т. и поради близките отношения на същите с жалбоподателя, което до голяма степен прави показанията им прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя. Освен това от изгледания запис от АИС ВОПК се установи, че в хода на извършваната проверка и писането на документи, жалбоподателя е посочил като водач на автомобила веднъж свид. Н.Т., после свид. Ш.Р.. Показанията на свидетелите А.С., Ш.Х. и Н.Т. не могат да бъдат кредитирани, най-вече защото противоречат на събраните по делото, достоверни доказателства.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Относно визираното в пункт 1 от атакуваното НП, съдът установи следното от правна страна. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДв.П предвижда санкция за водач, който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В практиката си ШАС приема, че посочената норма освен санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. С оглед установената по-горе фактическа обстановка и изложените съображения съдът приема, че М. Р. действително е управлявал МПС, като при извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол - последното обстоятелство по начало не се оспорва от негова страна.

Жалбоподателят също така не е отишъл и не е дал кръвна проба. На жалбоподателя е бил издаден съответен талон за медицинско изследване, но не се е явил в указаното му време за да даде кръв за изследване на алкохол. Отказът на жалбоподателя е бил удостоверен в талона за медицинско изследване. С поведението си жалбоподателя М.Р. несъмнено е извършил нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДв.П, за което правилно и законосъобразно е санкциониран по реда на посочената разпоредба. Наказанията са определени правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Относно визираното в пункт 2 и 4 от процесното НП, административно нарушение, при така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбоподателят е наказан с административно наказание "глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДв.П . Съгласно този текст, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и свидетелство за регистрация на МПС.

Свидетелите Д., Д. и Г. извършили проверка чрез служебния таблет по регистрационния 4 номер на автомобила и констатирали, че собственика му – жалбоподателя М. Т. Р. притежава валидно свидетелство за управление на МПС, но не им го предоставил при извършената му проверка. Не представил и свидетелство за регистрация на МПС, част 2.