Решение № 116 от 21.07.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Варна, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора А. Вл. П. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600154 по описа за 2022 година , при произнасянето си взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда №20/01.04.2022 година, постановена от състав на Окръжен съд-Варна по НОХД №377/2021 година. С нея, подс.А. П. Т. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.пр.3, 4 и т.6а от НК, признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124, ал.1, пр.3 от НК, за което му е наложено наказание в размер на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Със съдебния акт е приложен чл.59, ал.1 от НК, уважени са четири граждански иска за обезщетяване на неимуществени вреди от деянието ведно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане на главниците, разрешени са въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото.

Недоволни от постановената присъда са останали държавното обвинение, подсъдимият и неговият защитник - всички с оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, само подсъдимият въвежда доводи за необоснованост и съществено процесуално нарушение на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК. В протеста и допълнението към него се поддържа, че при 1 правилно изяснената от окръжния съд фактология на деянието, изводът относно формата на вина на дееца към смъртта на пострадалата е незаконосъобразен. Аргументация на заявения материално-правен недостатък се извлича от броя, локацията и силата на нанесените удари в главата на Г.И., които заедно с поведението на подс.Т. да остави жертвата в агония с дни, сочат най-малко на евентуален умисъл към убийство. Диаметрално противоположната защитна позиция за несъставомерно поведение и по чл.124, ал.1 от НК, се заявява с неаргументирана въззивна жалба от адв.Ж. и саморъчна въззивна жалба от А. Т.. В последната са изложени съображения за недоказаност на авторството, поставя се под въпрос правилността на проведеното лечение на пострадалата във връзка с настъпилата смърт, атакува се обосноваността на оценката на доказателствата и източниците им, с критика към първоинстанционния съд за неразкрита обективна истина.

Искането във въззивните жалби е алтернативно - за цялостно оправдаване на подсъдимия или за отмяна на присъдата и връщане на делото в първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В обвинителната реч по съществото на делото, въззивният прокурор не поддържа протеста, споделяйки изводите на първата инстанция по фактите, правото и индивидуализацията на наказанието.

Особеният представител на непълнолетния частен обвинител и граждански ищец се солидаризира с позицията на въззивната прокуратура и също желае първоинстанционната присъда да бъде оставена в сила. Поразлично е становището на повереника на останалите частни обвинители и граждански ищци, който счита, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да се ангажира по по-тежко наказуемия състав на чл.124, ал.1, пр.2 от НК и това да доведе до увеличаване на наказанието.

В пренията, защитникът поддържа въззивните жалби срещу присъдата.

От съображенията се извлича съгласие с извода на окръжния съд за несъставомерност на деятелността по чл.116 от НК, заявява се и позиция, че косвените доказателства и съдебните експертизи не са достатъчни в съвкупност да обосновават безпротиворечив извод за престъпление по чл.124, ал.1, пр.3 от НК.

В лична защита, подсъдимият прави оплаквания срещу правилността на атакувания съдебен акт, оспорва достоверността на показания на св.Н. и заявява, че вследствие на порязването на ръката, неговата кръв хвърчала навсякъде в стаята до момента на превързване на раната. Отрича и относимостта на показанията на близки на пострадалата, с оглед липса на лични впечатления от съвместния им живот. В последната си дума моли да бъде оправдан или да му се намали наказанието.

Варненският апелативен съд, след като прецени изложените в протеста и въззивните жалби доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, установи допуснато от първоинстанционния съд неотстранимо във въззивния съдебен стадий 2 съществено процесуално нарушение, което обосновава отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в предходната инстанция от друг съдебен състав. Процесуалният порок е вследствие на формирани заключения относно механизма и авторството на деянието само върху част от доказателствените източници, а други са останали извън аналитичния контекст и без отговор дали са достоверни и дали насочват към различен извод относно авторството, което сочи на допуснато нарушение на процесуалните правила от окръжния съд, задължаващи го да разкрие обективната истина.

Основен аргумент за постановяване на проверяваната присъда са обективните находки в жилището на дееца и жертвата над надлъжната и напречната част на легло, следи по възглавницата и якето на починалата, увреждания по тялото й, всички обмислени от първата инстанция през способа по чл.144 от НПК с различни по специализация съдебни експертизи.

На тази база, окръжният съд извежда мястото и механизма на деянието в отлика с обоснования в обвинителния акт – нанесени от дееца с ръка не помалко от два удара в главата на пострадалата (над лява вежда и в областта на дясно око и слепоочие), вследствие на което тялото на жената залитнало назад и последвали удари на главата в ъгъла, образуван от прилежащите на леглото стени. За решението без значение се оказали две от травмените находки по пострадалата, не е намерен и мотив за умишленото й лишаване от живот.

За да достигне до горните изводи, окръжният съд не е бил задълбочен в доказателствения процес, оставяйки съществени фактически празноти по обстоятелствата на чл.102 от НПК, съпътствани с недостатъци в анализиране на доказателствата по делото в нарушение на принципите по чл.14, ал.1 и чл.107, ал.5 от НПК. За оповестяване на съображенията си, въззивният състав ще се придържа към хронологичния подход на собствен анализ, обмисляйки в контекста на атакуващите присъдата доводи и служебно, доказателствената обосновка на отделните етапи от интересуващото това наказателно производство събитие.

Първият сред тях е фактически обособеният, с обясненията на дееца и показанията на св.св. Н.Ч., Н.Ч., Н.Н. и Г.Н., момент от обедните часове до около 21.00 часа на инкриминираната дата, част от който пострадалата прекарала в компанията на дееца, употребявайки спиртни напитки. Изцяло игнорирани по последното обстоятелство са сведенията в обясненията на подсъдимия, показанията на св.Ч. (ДПр, т.1, л.55 – приобщени) и други данни[1], като окръжният съд не е предприел действия за установяване на алкохолната концентрация при Гина И. и отражението й върху нейното поведение. Фактическата празнота е съществена и с отношение към непроверената достоверност на обясненията на дееца за многократни падания на пострадалата на път към дома, пряко влияе и върху изводите касателно травмения механизъм на кръвонасядането в областта на дланното възвишение на пети пръст на жертвата, придавайки необоснованост на заключенията 3 относно причинно-следствения процес на първата инстанция при доказателствената необезпеченост (стр.15 от мотивите). Набелязва се и цялостно отсъствие на анализ на особеностите на пътя до къщата в гр.Аврен, ул.“Надежда“ №4, данни за които се съдържат в обясненията на подсъдимия и в други доказателствени средства по делото и които би следвало да бъдат обмислени в гореочертаната насока, за да се даде обоснован отговор по достоверността на обясненията на дееца за попътното поведение на И. и възможността при него тя да е получила физически увреждания.

По-нататък, при повдигнатото обвинение за нанесени удари от Т. по тялото жертвата на път за дома и подходът на изграждане на фактическите постановки в мотивите към присъдата (хронологично излагане на заключенията на всички СМЕ-зи, касаещи пострадалата, при все че правилността на две тях е отречена), за предмета по чл.102, т.1 от НПК остават неизяснени следните два въпроса: 1)причинил ли е подсъдимият фрактура на 8-ма лява ребрена дъга на И. и 2)при положителен отговор, какво е значението на травмата към механизма и субективната страна на деянието.

Доказателствената съвкупност по обстоятелството е противоречива (НОХД, т.1, л.148гр, л.166гр), способът за проверката й в лицето на КСМТрЕ (НОХД, т.2, л.333) е неубедителен, а доказателственият проблем е решим например, чрез събиране на гласни доказателства от лекуващия лекар св.Неделко (вече разпитан, но не във връзка с дискутираното обстоятелство - НОХД, т.1, л.226гр.), посредством писмени документи от болничното заведение дали в ИЗ на пострадалата е вписана и неотносима към периода на лечение медицинска документация или чрез всеки друг способ по НПК.

Следващият момент, върху който се спира въззивната проверка е времето след връщане на дееца и неговата съжителка в дома им и развилата се деятелност, чиито фактически прояви отново са основани на предположение, вследствие на нарушаване на принципа по чл.13 от НПК и при проведен едностранчив доказателствен анализ от проверявания съд.

Така например, извън вниманието на решаващата инстанция са останали следите от червеникаво-кафяви зацапвания от външната страна на дясна каса на входната врата към втори жилищен етаж на къщата, фиксирани с протокол за оглед във формата на червеникаво-кафяви точици с диаметър от 1 до 3мм, разположени на ниво от 82см до 130см от земята. Същите, съобразно заключението на ДНК експертиза (ДПр, т.2, л.71 и сл.) са следи от кръв на подсъдимия, но без механизмът на следообразуване да е изяснен, с оглед обстоятелствата на обвинението за нанесени на площадката пред тази врата удари от дееца в главата на пострадалата.

Не са положени изчерпателни усилия за установяване на точните характеристики на травмата по дясната ръка на подсъдимия. Фактическото положение е съществено – в него се заключава защитната теза на дееца за произхода на кървави следи на втория етаж от къщата, включително и по стените около леглото, а и има пряко отношение към достоверността на 4 обясненията му, че прерязал артерия (НОХД, т.2, л.345). По мнение на въззивния състав, налице е доказателствена необходимост от специални знания, които да оценят травмата(включително с описанието й в медицинската документация) и да изследват дали при нейните особености е възможно със същата ръка да бъдат нанесени удари по пострадалата. Пряко значение ще има и силата на ударите, за които може да се съди от находките в областта на главата на жертвата и за които на този етап са налице противоречиви заключения на СМЕ-зи. Връщайки се към уврежданията на дееца, въззивният съд отчита освидетелстването му на 17.06.2020 година (ДПр, т.1, л.58), изготвената СМЕ в тази връзка (ДПр, т.2, л.12), включително и даденото становище, макар и извън задачата, от едно от вещите лица по КСМТрЕ (НОХД, т.2, л343), но всички те засега страдат от непълноти при несъбраната релевантна медицинска документация. Такива фактически данни се приобщиха в настоящата инстанция по инициатива на защитата и без претенция за тяхната изчерпателност е безспорно, че обмислянето на същите със способа по чл.144 от НПК е наложително за разкриване на обективната истина.

В нарушение с принципите по чл.14, ал.1 и чл.107, ал.5 от НПК са изводите на окръжния съд за мястото и естеството на деятелността.

Следвайки фактическата част на мотивите, първата инстанция приема, че пострадалата се съблякла и се приготвила да ляга, а якето си оставила в близост до възглавницата на леглото. Изводът е произволен, при отсъствие на оценка и анализ на веществените доказателства (яке и калъфка) и съпоставянето им с други релевантни доказателствени източници, като тук отново се открояват два фактически неразрешени въпроса. Първият следва от въведените с протокол за оглед на местопроизществие и с ВДСр-ва (ДПр, т.1, л.23, л.33 и л.34) данни за червеникаво-кафяви зацапвания под формата на петна по жълтата вътрешна част и по яката на връхната дреха, както и зацапвания по калъфката. При заключението на ДНК експертизата (цитирана), че дискутираните следи са смес от клетъчен материал на пострадалата и подсъдимия, по делото не е даден убедителен отговор за механизма на следообразуване и отношението му към деяние. Оттук и вторият проблем в доказателствен контекст – може ли следите да се отнесат към процесното деяние, при положение че нито една от установените травми по пострадалата не е предизвикала кървене. Допусканията на вещите лица са неубедителни, като в тази насока е налице необходимост от доказателствена дейност с всички допустими по НПК способи. Тук е мястото да се отбележат недостатъци на разследването, останало пасивно в издирване дрехите на пострадалата от инкриминираната дата, които със сигурност биха имали съществен принос във възстановяване на събитието.