Определение № 29184 от 12.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29184 гр. София, 12.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110122755 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 251246/10.08.2026г. на СРС, подадена от А. И. С. чрез адв. Й. К. – АК-Кюстендил, срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Иска се да бъде установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи парични суми по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01263276/18.09.2008г., сключен с „БНП Париба Файненс“ ЕАД, за плащането на които суми ищецът е осъден да плати на кредитора по гр.д. № 62/2012г. на РС-Кюстендил, като вземанията за тези суми са цедирани на ответника и са предмет на изп.д. № 20158380405224 на ЧСИ № 838-Милен Бъзински.

Ищецът твърди, че вземанията са погасени по давност и не се дължат.

Твърденията в исковата молба и приложенията към нея аргументират извода, че се касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно отношение с потребителски характер във връзка със сключени договори за потребителски кредит. Единствено основанието, от което произтичат отношенията между страните (в случая потребителски/о договор/правоотношение) е от значение за качеството потребител на едно физическо лице, като това важи и за потребителския характер на искове за установяване надължимостта на вземането по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК, включително и когато вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор (Определение № 188/16.01.2020г. по ч.т.д.2502/2019г. на ВКС, ІІт.о.).

Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗПотр или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от ЗКНИП, в чл. 9, ал. 3 от ЗПКр. Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че, като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен 1 договор с търговец е потребител е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз.

Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителско правоотношение, съдът трябва да прецени характера и целта на отношенията, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства.

При извод, че физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителско правоотношение, включително тогава, когато в същината на спора лежи въпросът дали този договор или клауза от него са действителни, дали е породил правни последици и дали между страните е налице облигационно отношение по него, съответно дали правата, възникнали от правоотношението, са се погасили, включително по давност, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС/, както и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-ОСГТК).

Ищецът в рамките на отношенията между страните по делото има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр и чл. 9, ал. 3 ЗПКр, съответно ответникът има качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗПотр. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай се твърди физическото лице да е сключило договори, за които не е установено и няма данни да са свързани с извършване от него на търговска или професионална дейност, то приложение намира и нормата на чл. 113 ГПК (така Определение № 44/07.02.2022г. по ч.т.д. № 83/2022г. на ВКС, І т.о.), включително установената с нея местна подсъдност на спора. Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Така определената местна подсъдност е задължителна и за нея съдът следи и служебно до първото по делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК.

Видно от извършената справка в НБД „Население“, от 2011г. ищецът е с настоящ адрес: област Кюстендил, община Кюстендил, село Соволяно, ул. „Череша“ № 10. Оттук компетентен да разгледа делото е Районният съд в град Кюстендил.

Поради тези причини настоящото производство пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на компетентния да го разгледа Районен съд в град Кюстендил.

Доколкото Софийският районен съд не е местно компетентен да разгледа делото, същият не следва да извършва проверка за редовност, тъй като проверката за наличие на компетентност на съда, когато за това се следи служебно, предхожда проверката за редовност и допустимост на исковата молба и представлява процесуална предпоставка за произнасянето по всички останали въпроси.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 22755/2026г. на Софийския районен 2 съд, І ГО, 173 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд в град Кюстендил.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца лично И чрез адв. Т..

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3