Решение № 5515 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5515 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110169951 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил кумулативно обективно съединени искове срещу Е. С. Е.а-Х. и В. С. Е. всеки, както следва:

- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 48,21 лв. – представляваща 1/2 от стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ..., за периода от 01.05.2021г. – 31.12.2021г., ведно със законната лихва от 25.11.2024г. до окончателното изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 13,25 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 48,21 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2022г. – 04.11.2024г.;

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 1,14 лв. – представляващо 1/2 от възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ..., за периода 01.12.2021г. – 31.12.2021г., ведно със законната лихва от 25.11.2024г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,38 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 1,14 лв. за периода 15.02.2022г. – 04.11.2024г.;

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря 1 за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответниците, с който оспорват исковете по основание и размер. Въведено е възражение за давност, оспорват исковете за мораторни лихви. Не оспорват дължимостта на сумите за дялово разпределение. Молят да не бъдат назначавани експертизи. Считат, че не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “Т.С.” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

С доклада по делото като безспорно между страните е отделено, че за процесния период Е. С. Е.а-Х. и В. С. Е. са били собственици при ½ ид.ч. на имот с адрес: гр. ....

Същото е видно и от представен по делото Нотариален акт № 23 от 30.12.2021г. и др. доказателства по делото.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово 2 топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

С оглед горното се приема, че между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно опредЕ.та покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №163 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

С доклада по делото като безспорно между страните е отделено, че Т.С. ЕАД е доставила на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2021г. – 31.12.2021г. възлиза на общо сумата от 96,42 лв., стойността на услугата за дялово разпределение предоставена за периода 01.12.2021г. – 31.12.2021г. възлиза общо на 2,27 лв., както и че размерът на лихвите за забава върху главниците отговаря на посоченото в исковата молба.

По възражението за изтекла погасителна давност:

От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период няма погасени по давност вземания. Вещото лице сочи, че задълженията по фактури за периода м.05.2021г. до м.09.2021г., които биха били погасени по давност, са изцяло заплатени преди завеждане на иска. Това обстоятелство е било отчетено от ищеца, тъй като сумите не се претендират с исковата молба.

Както се спомена по-горе всеки от ответниците дължи 1/2 равна част от задълженията или всеки по – главницата за ТЕ в размер на по 48,21 лв. и главница за ДР в размер на по 1,14 лв., до които суми следва да се уважат исковете.

Относно искове с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.

Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е. приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.

Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.

Дължимата лихва върху главницата за ТЕ е общо 26,50 лв. или 13,25 лв. за всеки.

Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ 4 от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата настъпва след отправянето на покана до ответницата. В дадения случай липсват данни ищецът да е отправял покана до ответника за заплащането на стойността на услугата дялово разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва да бъде отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за заплащането на законовата лихва от предявяването на претенцията до окончателното изплащане – законова последица от предявяването на иска за стойността на услугата дялово разпределение.

По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за обезщетение за забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ в размер на 0,38 лв. от всеки.

Относно разноските:

Предявен размер: 125,96 лв., Уважена част: 125,20 лв.; Отхвърлена част : 0,76 лв.

Разноски на ищеца: ДТ– 50 лв.; Депозити за експертизи – 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в минимални размер от 200 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП или общо 400 лв., дължимо от ответниците в равни части от по 200 лв.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски от всеки от ответниците в размер на по 198,79 лв.

Без значение за отговорността за разноски е дали ответниците са получили уведомление за задълженията си. Съгласно чл. 61, ал. 4 от ОУ на дружеството преди промяна на партидата, предишният и новият собственик уреждат помежду си всички задължения за топлинна енергия, за което представят на продавача/ Т.С. ЕАД/ нотариално заверен споразумителен протокол. При липса на споразумителен протокол, новият собственик се задължава с всички дължими суми за топлинна енергия, възникнали след датата на смяната на собствеността. Съответно, за задълженията преди датата на смяна на собствеността отговарят предишните собственици. Те имат право по реда на чл. 61, ал. 5 от ОУ да изискат справка за всички дължими суми за топлинна енергия към момента на промяната/на собствеността/ и респективно да ги заплатят. След като ответниците не са изготвили споразумителен протокол и не са изискали справка, респективно не са се поинтересували от остатъчните си задължения към Т.С. ЕАД, следва да се приеме, че са станали повод за завеждане на делото. Още повече, както се спомена по-горе, задълженията им падежират/са дължими/ в 45- дневен срок от изтичане на периода/месеца, за които се дължат, без значение дали са им били връчени фактури или други документи. Това им е било известно, тъй като е записано в ОУ на дружеството, с които са имали възможност и е следвало да се запознаят, като негови клиенти.