Определение № 423 от 01.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 423 гр. Пловдив, 01.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ем. Антонова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600518 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна частна жалба от адв. Н. Б., като защитник на подс. К. А. И., против протоколно определение № 1726/24.11.2025 г., постановено по НОХД № 2583/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с което в хода на разпоредителното заседание, проведено на 19.112.2025 г. е оставено без уважение искането на подсъдимия и защитника му за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

В жалбата са релевирани съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Оплакванията са за незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение, като се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. В тази връзка се прави искане да бъде отменено определението в обжалваната му част и делото да се върне на прокурора за отстраняване на 1 допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното дело НОХД № 2583/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано по внесен обвинителен акт с който срещу подс. К. А. И. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК. С обвинителния акт е повдигнато обвинение на още три лица.

С обжалваното протоколно определение на ОС-Пловдив е било прието, че обвинителният акт отговаря на всички изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК и на досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимите, включително и тези на И.. Първият съд е посочил, че в обвинителния акт ясно и точно са били описани изпълнителните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, за което се твърди, че е извършено в съучастие от четиримата подсъдими. Останалите възражения касаят въпроси по съществото на делото, на които съдът като безпристрастен арбитър, няма как на този етап от процеса да се произнесе по доказаността на обвинението и по въпросите по същество. Окръжният съд е приел, че в обвинителния акт липсват твърдените непълноти и неточности, които са довели до неразбиране у подсъдимия И. в какво е обвинен. Посочил е, че е в тежест на прокурора да докаже обвинението по начина, описан в обстоятелествената и диспозитивна част на обвинителния акт.

В подадената въззивна жалба, изготвена от адв. Н. Б., се излагат доводи за формално изпълнение на задълженията на първостепенния съд да обсъди направените пред него възражения, дали на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, като не е отговорил на нито едно от тях. Това се отнася до обстоятелствата кога по 2 време К. И. е извършил деянията, които обуславят привличането му към наказателна отговорност и предаването му на съд, къде е мястото на извършване на деянията и по какъв начин подс. К. И. ги е осъществил. Твърди се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт въобще не било посочено населено място, където е извршена инкриминираната дейност, а в диспозитива му е изписано - в гр. П. и в гр. С.. Защита сочи, че в случая не само, че има противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт, не само че с диспозитива се внасят елементи, които ги няма в обстоятелствената част, но и се създават неясноти, които ограничават правото на защита. Според защитата, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е посочил, че в неустановено време, на неустановено място, по неустановен начин подс. К. А. И. е предоставил неистински фактури на други от подсъдимите и с това е извършил помагаческа дейност. Не било ясно колко са фактурите, какви са били те, как ги е предоставил, как се е снабдил с тях – сам ли ги е изготвил или ги е взел от някъде. Твърди се, че от обвинителния акт не ставало ясно кое е точно пострадалато лице. Също така се прави оплакване, че не е било посочено нищо по отношение на субективната страна на деянието, което според защитата също така ограничава правото на защита на подсъдимия И..

Настоящата въззивна инстанция намира, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на подсъдимия /да разбере за извършването на какво престъпление му е повдигнато обвинение/ или на друга страна по делото. Отстранимите съществени нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, нарушаващи правата на обвиняемия и обуславящи връщането на делото на прокурора, са изброени в чл.249, ал.4 от НПК – „да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл.55, ал.3 от НПК, когато не владее български език“. Част от изтъкнатите в жалбата на защитата пороци в обвинителният акт, не попадат в кръга на така посочените в закона.

Минималните критериите за процесуална съответност на обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл.246, ал.2 от НК и допълнително изяснени с ТР № 2/2002 г.

3 на ОСНК на ВКС. В обвинителния акт, прокурорът воден от преценката си за доказателствена обезпеченост, макар и пестеливо е посочил какви действия е извършил подс. К. А. И.. За инкриминирания период са били изложени достатъчно факти, които очертават състава на вмененото престъпление.

Налице е фактологическо отразяване на конкретната деятелност, с която прокуратурата приема, че подсъдимият е осъществил помагаческата си дейност. Според диспозитива на повдигнатото обвинение, помагачеството е осъществено от подсъдимия К. И. чрез „набавяне на средства“, като в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат факти, макар и сбито посочени за отделните деяния включени в продължаваната престъпна деятелност, относими към застъпената от обвинението хипотеза. Отделно от това следва да се посочи, че в началото на обвинителния акт, като въведение, се съдържа подробно описание за принципно наличие на уговорка за съвместната дейност на четири лица, която е описана като предхождаща продължаваното престъпление, а изнесените във въведението факти за принципната договорка са били отнесени и към всяко отделно деяние, включено в продължаваното престъпление, както времево, така и предметно.

Същевременно в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа детайлна хронологична информация за относимите към всяко от отделните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност фактури, които са били в достатъчна степен индивуализирани по номер, дата, фирма – доставчик и предмет. Ето защо, не може да бъде споделено оплакването на защитата за липса на описание на характера на проявеното от подсъдимия, като съучастник поведение и неговото значение за осъществяване на престъплението за което му е повдигнато обвинение, както и че не е в състояние да разбере обвинението, което не сочело време, начин, колко и какви са били фактурите, поради което не е нарушено правото му на защита да разбере в какво точно се изразява акцесорната му дейност. В обвинителния акт е посочено с какво точно е допринесъл всеки един от съучастниците за крайния резултат. В диспозитива му е била описана и съответната формата на съучастието като словесен изказ и правна квалификация съобразно кореспондиращите в обстоятелствената част на обвинителния акт факти за характера на проявеното от подсъдимия поведение и неговото значение за осъществяване на престъплението. Съгласно законовата дефиниция, помагачът улеснява извършителя, който вече е взел решение да извърши 4 престъплението. В обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа описание на създаване на условия за изпълнение на престъплението, които благоприятстват извършителя. Съучастническата дейност обслужва чужда дейност до нейното приключване с осъществяване на изпълнителното деяние, като предшества или съпътства изпълнителното деяние на извършителя. В тази връзка, в диспозитива на обвинителния акт е визирано физическо помагачество като негова проявна форма, което приключва с осъществяване на изпълнителното деяние на извършителя в град П. и град С., поради което не се наблюдава визираната липса на индивидуализация на място на извършване на престъплението. Още повече, че при изнесените от страна на обвинението договорки помежду четири лица и проектираните разнообразни методи на контакт и предаване на средствата (съобразно параметрите на обвинението), няма никакво значение начинът на придобиване на фактурите, ирелевантно е и въобще съществуването на трето лице, от което евентуално са били придобити, като описаните между страните договорки са били обвързани от страна на обвинението с възможността набавените средства да бъдат поставяни на различни места и придвижвани в пространството, поради което от значение за обвинението е не процесът на тяхното движение, а създаването на възможности от акцесорните страни за установяване на трайна връзка върху средствата за извършване на престъплението и предоставянето им на дееца, който осъществява изпълнително деяние. Предвид изложеното липсват основания да се прецени, че в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния инструмент не е очертано изпълнение на състава на едно единствено престъпление.

Тук е местото да се отбележи, че доколко и в каква степен посочените факти са относими към правната квалификация на инкриминираното деяние, каква е доказателствената му обезпеченост и верни ли са правните изводи, до които е стигнал прокурора при анализа на тези факти са все въпроси, който той решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото. Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на предмета на доказване и на съдебния процес, който следва да се развие е обвинителния акт. С него обвиняемия разбира окончателно какво е извършил /обстоятелствената част на обвинителния акт/ и за какво престъпление е обвинен /диспозитивната част 5 на обвинителния акт/. В процесния обвинителен акт са описани релевантните за повдигнатото обвинение факти, съобразно преценката на прокурора, поради което правото на защита на подсъдимия не е нарушено, защото той е запознат както с фактите, така и с правото и съобразно тях е организирал защитата си и по тях ще се брани в открития състезателен процес. Поради това възражението на защитата на подсъдимия К. И., че не разбира в какво точно е обвинен е несъстоятелно и не може да бъде споделено.

Възраженията на защитника на подсъдимия К. И. пред първата инстанция, насочени към това какви доказателства са събрани в хода на досъдебното производство /протоколи за претърсване и изземване/ и как е следвало да бъдат интерпретирани в обвинителния акт също следва да бъде оставено без уважение. Събирането, проверката и оценката на доказателствата не е от категорията на въпросите, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, които могат да бъдат предмет на обсъждане в разпоредителното заседание. Наред с това в разпоредбата на чл.248, ал. 4 от НПК изрично е посочено, че „в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства“. В този смисъл е и ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС “Процесуалните нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствата, не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора“. Съдебната фаза на процеса е централна и в хода на предстоящото съдебно следствие, подсъдимият и неговият защитник могат правят всякакви искания, свързани със събиране на доказателства, както и да оспорват искания направени от другите страни. Обосноваността на обвинителния акт също е въпрос по същество и не може да бъде коментиран в хода на разпоредителното заседание, а това следва да стане в открития състезателен процес, в който прокурорът разполага с целия процесуален инструментариум да защити обвинителната си теза, респективно защитата и подсъдимия да я оборят. С какви и колко доказателствени източници прокурорът ще защити обвинителната си теза е въпрос единствено и само на неговото вътрешно убеждение и съдът дължи отговор на него едва при постановяване на присъдата /по аргумент на чл.301 от НПК/. Поради това в настоящия процесуален етап, в който се намира делото, въпросите поставени от защитата, касаещи доказателствената обосновка на обвинението на 6 подсъдимия и материалноправната годност на обвинението не могат да бъдат решени. Поради това необосноваността на обвинителния акт не може да доведе до нарушаване на правото на защита на подсъдимия, а по – скоро обратното, би предпоставила процесуални неблагополучия за обвинителната власт в хода на съдебното производство, чийто логичен завършек в такива случаи се явява оправдателната присъда.

Разпечатката съдържа 21 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c9ec05a-8096-4b19-8a36-47702107ca68