Решение № 2156 от 17.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3375/2022
- Вид
- Решение № 2156
- Подписан
- 17.05.2023
- В сила
- 15.06.2023
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Други актове по делото
- Определение № 8315 от 02.08.2022 · Надежда Георгиева Славчева Андонова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.7 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2156 гр. Пловдив, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330103375 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД против П. Д. С. са изложени обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 16806 по описа на ПРС за 2021г., като във връзка с дадените от заповедния съд указания се предявявали и настоящите искове. На 02.03.2021г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***, като кредитодателят бил изпълнил изискването на чл.11, ал.1, т.7 от Закона за потребителския кредит, посочвайки общ размер на кредита и условията за усвояването му – 2 300 лв. Съгласно чл.7, т.2.1 от договора, кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, като общото крайно задължение – чл.10 от договора, възлиза на сумата от 2753.76 лв., която сума била разсрочена, съгласно погасителния план по чл.11.2. от договора, на 24 погасителни месечни вноски в размер на 114.74 лв. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Уговореното възнаграждение се състояла от договорна лихва в размер на 19.72 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Длъжникът преустановил плащанията по договора, считано от 05.04.2021г. за повече от три месечни вноски – с падежи 05.04.2021г., 05.05.2021г., 05.06.2021г. С уведомление за предсрочна изискуемост, получено на 08.09.2021г., била обявена предсрочната изискуемост на кредита, съгласно чл.16.2. от договора. Направено е искане за признаване за установено, че лицето П. Д. С. дължи на банката сумата от 2300 лв.
1 главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 26.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, 190.43 лв. договорна лихва за периода от 05.04.2021г. до 08.09.2021г., 52.16 лв. обезщетение за забава за периода от 05.04.2021г. до 12.10.2021г. Претендирани са направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от П. Д. С., със становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Посочено е, че ответницата не е сключвала договори за потребителски кредити с никоя банкова или небанкова финансова институция, нито договор за потребителски кредит с ищеца. Не била подписвала документи, като заявява, че оспорва положените подписи, ако имало такива, положени срещу нейно име.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 16806 по описа на ПРС за 2021г. е видно, че е издадена заповед № 9133 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 30.10.2021г., по силата на която е разпоредено длъжникът П. Д. С. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата от 2300 лв. главница по договор за потребителски кредит № *** от 02.03.2021г., 190.43 лв. договорна лихва за периода от 05.04.2021г. до 08.09.2021г., 52.16 лв. обезщетение за забава за периода 05.04.2021г. до 12.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.10.2021г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 50.85 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
По делото е представен договор за потребителски кредит № *** от 02.03.2021г., сключен между страните по делото, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 2300 лв. В договора е инкорпориран и погасителен план. Според представената декларация от 02.03.2021г. П. Д. С. е получила стоката по чл.8 от сключения договор. Представено е и заявление от лицето до банката за установяване на договорни отношения, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
С уведомление за предсрочна изискуемост банката е уведомила П. С., че обявява цялото задължение по договор за кредит № *** за изцяло и предсрочно изискуемо, като същото е връчено на адресата на 08.09.2021г., видно от приложеното известие за доставяне.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния договор за потребителски кредит от 02.03.2021г. към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е 2300 лв. главница, 190.43 лв. договорна лихва, 52.15 лв. обезщетение за забава, или общо дължима сума в размер на 2542.58 лв. Банката е изпълнила задължението си по процесния договор за кредит, като на 09.03.2021г. е превело сумата по фактура № 0100008261/04.03.2021г. към „Велмакс лукс“ ЕООД.
По делото е прието заключение и на изготвената техническа експертиза, според което 2 приложеният по делото документ с наименование „Договор за потребителски кредит *** ***“ съдържа 4 бр. електронни подписи, първият от които положен от ***, а следващите три – от П. Д. С.. Сертификатите са издадени от дружеството „***“.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 16806 по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че срещу издадената заповед № 9133 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 30.10.2021г. в срок е подадено възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че между страните е сключен целеви потребителски кредит за закупуване на стока и заплащане на услуга на дата 02.03.2021г. В подаденото от длъжника по заповедното производство възражение по чл.414 ГПК, както и в постъпилия по делото писмен отговор ответницата заявява, че не е искала кредитиране и стоков кредит от банката-кредитор, както и че не е подписвала документи, задължаващи я с каквато и да било сума, но тези възражения не са доказани. Напротив, от заключението на техническата експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че приложеният по делото документ с наименование „Договор за потребителски кредит *** ***“ съдържа 4 бр. електронни подписи, първият от които положен от ***, а следващите три – от П. Д. С.. Подписани са с електронен подпис на ответницата и заявление-декларация за установяване на договорни отношения и декларация, по силата на която е удостоверено получаването на стоката, описана в чл.8 от договора. Недоказано е и възражението по ч.гр.дело, че кредитополучателят се е възползвала от правото си да върне предоставената й вещ в 14-дневен срок. Не се твърди, нито се установява от събрания по делото доказателствен материал да е упражнено от страна на кредитополучателя правото на отказ от договора, което съобразно разпоредбата на чл.20.2. от договора се смята упражнено с изпращане на писмено уведомление до кредитора, преди изтичане на крайния срок по чл.20.1. Според чл.7.2.1. от договора при потребителски кредит за закупуване на стока и заплащане на услуга кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че банката е изпълнила задължението си по процесния договор за кредит, като на 09.03.2021г. е превело сумата по фактура № 0100008261/04.03.2021г. към „Велмакс лукс“ ЕООД.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представен документ по чл. 417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката. Тъй като извлечението удостоверява изгодни за издателя си факти, не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Поради това в исковото производство ищецът - кредитор следва да установява при условията на пълно и главно доказване основанието, изискуемостта и размера на вземането си към датата на подаване на заявлението до заповедния съд. В случая вземането на ищеца произтича от обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит от 02.03.2021г., като обявяването на предсрочната изискуемост е било съобщено на П. Д. С., видно от приложената обратна разписка. Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/18.06.2014г на ВКС по тълк.д. №4/2013г на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 3
ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита също преди подаване на заявлението до заповедния съд. Фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост трябва да са се осъществили преди подаване на заявлението на издаване на заповедта за изпълнение. Тогава вземането ще е изискуемо в заявения размер и на предявеното основание. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че от страна на кредитополучателя погасителни вноски не са правени /ответницата също заявява, че плащания по договора няма/, поради което според настоящия състав са били налице предпоставките по чл.16.2. от договора – пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски, за обявяване на остатъка от кредита за предсрочно изискуем, за което кредитополучателят е надлежно уведомен.
Размерът на непогасените по договора главница, договорна лихва и обезщетение за забава се установява от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, и същият съвпада с претендираните от ищцовата страна суми. Ето защо предявените искове се явяват изцяло основателни.
При този изход на делото, на ищеца следва да се присъдят направените по заповедното производство разноски в общ размер от 100.85 лв. /от които 50.85 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/, както и направените по исковото производство разноски в общ размер от 672 лв. /от които 192 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 180 лв. заплатен депозит за ССчЕ, 200 лв. заплатен депозит за СТЕ/.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. Д. С., ЕГН ********** от *** дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 по договор за потребителски кредит № *** от 02.03.2021г. главница в размер на 2300 лв. /две хиляди и триста лева/, ведно със законната лихва върху главницата от 26.10.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 190.43 лв. /сто и деветдесет лева и 43 ст./ за периода от 05.04.2021г. до 08.09.2021г., обезщетение за забава в размер на 52.16 лв. /петдесет и два лева и 16 ст./ за периода от 05.04.2021г. до 12.10.2021г., за които суми е издадена заповед № 9133 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 30.10.2021г. по ч.гр.д. № 16806 по описа на ПРС за 2021г.
ОСЪЖДА П. Д. С., ЕГН ********** от *** да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 5254 сумата от 100.85 лв. /сто лева и 85 ст./ направени по ч.гр.дело № 16806 по описа на ПРС за 2021г. разноски, както и сумата от 672 лв. /шестстотин седемдесет и два лева/ направени по настоящето исково производство разноски.
Разпечатката съдържа 26 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c9ea5d8-1554-42cf-af44-309dfb654349