Определение № 1238 от 23.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1238 гр. Стара Загора, 23.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500644 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Г. Й., ЕГН - **********, с адрес: гр.С.З., ***, действащ лично и като ЕТ „Д. Й. Г.“, ЕИК № ***, и З. Т. Н., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., ***, всички действащи чрез Еднолично адвокатско дружество Д. Ф., представлявано от адв. Д. Ф., срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на издадената по ч.гр.д.

№ 2639/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора заповед № 1340/11.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане поради постановяването му при неправилно приложение на закона, като се развиват доводи, че вземането на кредитора се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Сочи се, че при сключването на трите договора за кредит кредитополучателят Д. Г. Й., макар и в качеството си на ЕТ „Д. Й. Г.“, е действал като потребител, т.к. реалната цел на договора е била осигуряване на средства за лични нужди.

В тази връзка се твърди, че всеки от договорите за кредит прикрива потребителски договор, тъй като по искане на кредитодателя Д. Г. Й. регистрирал дейност като ЕТ и това представлявало условие за сключване на договора.

Отпреди сключването на всеки договор обаче Д. Г. Й. бил работил по трудово правоотношение, в периода от 01.07.2013 г. до 01.10.2020 г., а след сключването им ЕТ „Д. Й. Г.“ не извършвал никаква търговска дейност и по партидата на търговеца липсвали каквито и да било вписвания, обявявания и 1 заличавания, включително и ГФО, с изключение на декларация по ЗСч от 08.10.2022 г., с която е декларирал, че не е осъществявал търговска дейност през 2019 г.

Освен това кредитите били усвоени по личната сметка на Д. Г. Й., а самият той след сключване на договора се установил трайно на територията на Великобритания, където учел във висше учебно заведение и към момента на издаване на заповедта за изпълнение нямал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Излагат се съображения, че всеки от трите договора за кредит е недействителен, т.к. не е надлежно посочен ГПР, както и съображения за нищожност на клаузите за неустойка за забава.

Излагат се и съображения за недействителност на договорите за кредит поради използването на нелоялна търговска практика при сключването им, обуславяща неравноправността им..

Претендира се отмяната на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение и присъждането на разноски.

В срока за отговор на частната жалба ответникът по нея - „Л.“ АД, чрез адв. С. В.- М., е подал такъв, с който я е оспорил като неоснователна.

Оспорени са твърденията на частните жалбоподатели, че се касае за договори за кредит, сключени с потребител, и е налице неравноправност.

Претендира се отхвърлянето на частната жалба като неоснователна.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „Л.“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу солидарните длъжници ЕТ „Д. Й. Г.“, Д.

Г. Й. и З. Т. Н. за сумата от 3823,10 евро – падежирала главница по договор за бизнес кредит от 24.11.2021 г. и законната лихва от 06.06.2025 г. до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за Бизнес кредит № 6493/24.11.2021 г., сключен между „Л.“ АД като кредитодател и ЕТ „Д. Й. Г.“ като кредитополучател, по който Д. Г. Й. е солидарен съдлъжник и ипотекарен длъжник, а З. Т. Н. е ипотекарен длъжник. Получените от кредитополучателя средства са били използвани са погасяване на задължения за неустойки за забава и падежирали главници по предходно сключени между същите страни договори за кредит от 02.12.2019 г., 18.02.2021 г., за такса за административно и правно обслужване и усвоен по сметка остатък от главница.

Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията за погасяване на месечните задължения, главницата по кредита е обявена за предсрочно изискуема.

2

Към заявлението е приложен договорът за кредит, от чието съдържание се установява, че на 24.11.2021 г. „Л.“ АД и ЕТ „Д. Й. Г.“ са сключили договор за кредит за сумата от 6 700 евро, със срок до 24.07.2028 г. като солидарен съдлъжник по договора се е задължил Д. Г. Й., а той и З. Т. Н. са обезпечили договора с ипотека върху свой недвижим имот.

В чл.2.2. е посочено, че заемната сума се усвоява целево за покриване на задълженията на кредитополучателя към кредитора, възникнали от сключени помежду им договори за бизнес кредит от 02.12.2019 г. и 18.02.2021 г.

Подробно е разписан размерът на отделните задължения и поредността на тяхното погасяване.

Кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем поради просрочие на задълженията на кредитополучателя от 455 дни към 24.04.2023 г.

Заповедният съд е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и е допуснал незабавно изпълнение на заповедта.

От представения с частната жалба документ, издаден от административна служба в Обединеното кралство, се установява, че на 28.11.2020 г. Д. Г. Й. е уведомен, че е одобрено негово заявление за ограничено право на пребиваване в Обединеното кралство.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. има изискуемото по закон съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правно-легитимирани страни, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалването му.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от въззивния съд за неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.418 от ГПК когато със заявлението е представен документ по чл.417 от ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да постанови от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.

По аргумент от чл.419, ал.3, пр.3-то от ГПК следва, че незабавно изпълнение не се допуска, ако вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Неравноправни са онези клаузи в договора, които са във вреда на потребителя, т.к. не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, в частност неравноправни са клаузите, които не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Потребител по смисъла на законодателството на ЕС е физическо лице или юридическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са 3 предназначени за извършване на търговска или професионална дейност или което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Налице е законова презумпция, предвидена в чл.286, ал.3 от ТЗ, съгласно която при съмнение се счита, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.

В конкретният случай от съдържанието на договор за Бизнес кредит № 6493/24.11.2021 г., сключен между „Л.“ АД като кредитодател и ЕТ „Д. Й. Г.“ като кредитополучател се установява, че кредитополучателят е с правноорганизационна форма на търговец по смисъла на чл.1 от Търговския закон и не са налице индиции, че действа извън рамките на своята обичайна търговска или професионална дейност.

Като цел на договора е посочена погасяване на задължения, произтичащи от предходно сключени между „Л.“ АД като кредитодател и ЕТ „Д. Й. Г.“ като кредитополучател договори за бизнес кредит.

От съдържанието на договора за кредит от 02.12.2019 г. се установява, че целта на кредитирането е осигуряване на оборотни средства, като заемополучателят е поел задължение за разходва получените средства единствено с тази цел, а от съдържанието на договора за кредит от 18.02.2021 г. се установява, че целта на кредитирането е погасяване на неплатени задължения на ЕТ „Д. Й. Г.“ по договора за кредит от 02.12.2019 г.

Т.е., за да бъдат приети за основателни твърденията в частната жалба, следва да са налице доказателства, които да обуславят извод, че при сключването на първия договор за кредит Д. Г. Й., в качеството си на едноличен търговец, е действал извън рамките на професионална и търговска дейност.

Такива доказателства според настоящият въззивен съдебен състав не са налице.

Обстоятелствата, че по партидата на ЕТ „Д. Й. Г.“ в Търговския регистър не са налице извършвани вписвания, отбелязвания и заличавания не установява непременно, че лицето не е извършвало търговска дейност след 2019 г., т.к. е налице вероятност Д. Г. Й. единствено да не е изпълнил задълженията си за заявяване на подлежащи на вписване в Търговския регистър актове.

Не изключва възможността за извършването на търговска дейност и обстоятелството, че за периода от 01.07.2013 г. до 01.10.2020 г. Д. Г. Й. е бил служител в „СОТ“ ЕООД.

Достоверността на това доказателство до известна степен се явява компрометирана от представеният с частната жалба документ, съгласно чието съдържание, към 28.11.2020 г. Д. Г. Й. е уведомен, че е одобрено негово заявление за ограничено право на пребиваване в Обединеното кралство.

Налице е вероятност към момента на подаване на заявлението за 4 уреждане на статут в Обединеното кралство Д. Г. Й. вече да е пребивавал там, което от една страна би компрометирало посочената като крайна дата на периода, в който Д. Г. Й. е бил служител в „СОТ“ ЕООД, така и аргументира вероятна хипотеза средствата, които е получил по договора за кредит от 02.12.2019 г. да са му били необходими за извършване на търговска или професионална дейност територията на Обединеното кралство.

В обобщение съдът приема, че всички възражения, касаещи качеството на потребител на Д. Г. Й. при сключването на договора за кредит не са доказани при условията на пълно доказване, което е необходимо за оборване на презумпцията по чл.286, ал.3 от Търговския закон.

По изложените съображения частната жалба се преценява от съда за неоснователна, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

При този изход на спора по частната жалба ответникът по нея има право на разноски в настоящото производство.

Такива не следва да се присъждат предвид липсата на направено искане от страната.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 278, ал. 4 и чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на издадената по ч.гр.д.№ 2639/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора заповед № 1340/11.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: