Присъда № 7 от 17.02.2022, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 3/2022
- Вид
- Присъда № 7
- Подписан
- 17.02.2022
- Състав
- ЙОРДАН ПАВЛОВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 249, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.58, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда № 7/17.02.2022 год. постановена по НОХД №
3/2022 год. по описа на Търговищки окръжен съд
Подс. С.М.Х. и С. Огнянова Сашева и двамата от с. Камбурово, общ. Омуртаг са предадени на съд по следното обвинение:
На 18.08.2020г. в гр.Антоново, обл.Търговище, при условията на продължавано престъпление, подс. С.М.Х. използвал платежен инструмент – дебитна карта Visa Electron № 4249820003800145, издадена от „Алианц Банк България“ АД на името на Д. М. Б., без съгласието на титуляра, като извършил деянието в качеството на извършител в съучастие със С. О. Сашева, действаща в качеството на помагач, която го подпомогнала чрез отстраняване на 14.08.2020г. на спънки- съдействие за деблокиране на банковата карта - престъпление по чл. 249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК за подс.
Христов и
- престъпление по чл. 249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр.с чл.20, ал.4 от НК за подс.
Сашева.
Представителят на Окръжна прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид характера на проведеното производство ( по глава ХХVІІ от НПК ) пледира за индивидуализация на наказанието при условията на чл.58, ал.1 от НК. Счита, че на подс. Христов следва да се определи наказание в размер около четири години ЛС, като му се наложи и кумулативното наказание Глоба в размер на 500.
Пледира наказанието ЛС, което след редукцията да бъде намалено, следва да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК. Счита, че на подс. Сашева следва да се определи наказание в размер около три години ЛС, като и се наложи и кумулативното наказание Глоба в размер на 300. Пледира наказанието ЛС, което след редукцията да бъде намалено, следва да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК. Счита, че не са налице условията за прилагането на чл.55 на основание чл.58, т.2 от НК.
Подсъдимите се явяват в съдебно заседание, признават се за виновни, с оглед на което, чрез защитника им адвокат Е. Русев направиха искане и дадоха съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – „съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Предвид на това съдът, с определение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнания на подс. С. Митков и С. Сашева се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради което обяви, че ще ползва същите при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитника на подсъдимия адвокат, пледира за индивидуализиране на наказанието 1 при условията при чл.58а от НК като пледира за минимално наказание на Сашева и леко повисоко на подс. Митков.
Подсъдимите се признават за виновни, молят за минимално наказание.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Свидетелката Д.Б. и подс. С. Христов заживели на семейни начала при родителите на С. Христов в с.Камбурово, общ. Омуртаг. През 2017 год. Д.Б. родила дъщеря, която не била припозната от подс. Христов. През 2018 год. двамата напуснали България и се установили в Нидерландия където работили като сезонни работници. Детето останало при родителите на Бисерова в с.Лиляк, общ. Търговище. При едно от завръщанията си в България, през месец октомври 2019 год., Д.Б. посетила клон на „Алианц Банк България“ АД в гр.Търговище и открила банкова сметка на свое име, по която да бъдат превеждани детските надбавки на детето й. За ползване на сметката и била предоставена дебитна карта Visa Electron № 4249820003800145. След завръщането й в Нидерландия, заедно с подс.
Христов неколкократно ползвали дебитната карта. През м. юли 2020 год. отношенията между двамата се обтегнали и те се разделили, като дебитната карта на Бисерова и бележката с ПИН- кода останали в Христов. За да предотврати теглене на суми с банковата карта от същият, на 23.07.2020 год. Бисерова се обадила в централното управление на „Алианц България“ АД и по нейно желание дебитната карта била блокирана.
На 24.07.2020 год. подс. Христов се прибрал в България. Веднага след като преминал границата, от банкомат в гр. Русе, се опитал да изтегли пари от сметката на Бисерова, но не успял, тъй като картата била блокирана. В България Христов стоял няколко дни, като на 11.08.2020 год. напуснал страната и се върнал в Нидерландия. Там отседнал при брат си М.
Йовчев. Тъй като бил решен да изтегли цялата налична сума от сметката на Бисерова, той уговорил снаха си – подс. С. Сашева да се обади в „Алианц България“ АД и като се представи за Д.Б., да помоли да отблокират дебитната карта. На 14.08.2020 год. подс.
Сашева се обадила в „Алианц Банк“ АД клон Търговище, представила се за Бисерова и поискала разблокирането на дебитната карта. Сашева се обадила от телефона на подс.
Христов, който той ползвал в Нидерландия и бил с номер 00031685346362. Банковата служителка св. В. Маркова, която приела обаждането, проверила в единната информационна система и установила, че на 23.07.2020 год. дебитната карта на Д.Б. била блокирана.
Свидетелката не се усъмнила в обаждането, тъй като жената отсреща издиктувала ЕГН-то и трите имена на Бисерова. Св. Маркова обяснила, че е нужно да бъде попълнена молба по образец с данните на титуляра на сметката, както и номера на дебитната карта. За клиенти на банката, които пребивавали в чужбина, молбата се изпращала по имейл предоставен от титуляра на сметката. Маркова проверила в банковото досие на св. Бисерова и установила, че е посочен имейл на който тя изпратила молбата. След като получила попълнената молба я препратила към Централното управление на банката в гр. София и картата била отблокирана. Няколко дена по късно С. Христов се върнал в България и се установил в гр.
2
Антоново. На 18.08.2020г. чрез седем транзакции, извършени за периода от 18,37ч. до 22,36ч. от АТМ устройство на „Търговска банка Д“ АД, намиращо се на ул.“Тузлушки герой“ № 24 в гр.Антоново той изтеглил цялата налична сума в общ размер на 1810лв., както следва:
- на 18.08.2020 год. – в 18,37ч- сумата от 50,00лв.
- на 18.08.2020 год. – в 18,38ч- сумата от 400,00лв.
- на 18.08.2020 год. – в 18,39ч- сумата от 400,00лв.
- на 18.08.2020 год. – в 18,40ч- сумата от 400,00лв.
- на 18.08.2020 год. – в 18,41ч- сумата от 400,00лв.
- на 18.08.2020 год. – в 22,35ч- сумата от 50,00лв.
- на 18.08.2020 год.. – в 22,36ч- сумата от 110,00лв.
През м.септември св. Д.Б. се прибрала в България и посетила клона на „Алианц Банк България“ АД в гр.Търговище. Тъй като й било известно, че дебитната й карта е блокирана, тя поискала да изтегли наличната по сметката й сума от 900 евро на гише. Банковата служителка св. В. Маркова проверила сметката и установила, че сметката е отблокирана и по нея няма средства. Бисерова категорично заявила, че не се е обаждала в банката с молба сметката й да бъде разблокирана. От извлечението по сметката се установило, че парите са били изтеглени в гр.Антоново, което навело Бисерова на мисълта, че това е направил подс.
Христов и подала сигнал в РУ – гр. Търговище.
До приключване на разследването обвиняемите не са предприели действия по възстановяване на причинената имуществена вреда на Бисерова.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в съдебно заседание доказателства, посредством приложените по ДП № 132/2020 год. по описа на ОД МВР - Търговище, писмени доказателствени средства, обясненията на подс. Сашева дадени на ДП, частично и чрез обясненията на подс. Христов дадени на ДП, както и чрез показанията на свидетелите Маркова и Бисерова, писмените доказателства, приобщени към доказателственият материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанията на двамата подсъдими дадени в съдебното производство, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна и при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението: по чл.249, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като подс. Христов в качеството на извършител по чл.20, ал.2 от НК, а Сашева като помагач по чл.20, ал.4 от НК което води до ангажиране на наказателната отговорност.
Правна страна
Правилно и законосъобразно прокуратурата е повдигнала обвинение по чл.249, ал.1 3 във вр. с чл.26, ал.1 от НК спрямо двамата подсъдими.
Използването на платежен инструмент, какъвто несъмнено е дебитната карта, без съгласието на титуляра, несъмнено покрива обективните признаци на състава на чл.249, ал.1 от НК. Независимо дали парите по тази сметка на кого са. Самото използване на платежен инструмент без съгласието на титуляра ( човека на когото е издаден) е криминализирано от законодателят като престъпление.
Правилно престъплението, което са извършили двамата подсъдими е квалифицирано като продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК. Видно от приложената справка извлечение, изтеглянето на парите не е станало с едно действие, т.е. с едно деяние. Като при всяко теглене на парична сума подсъдимия осъществявал престъплението по чл.249, ал.1 от НК. А всяко следващо теглене, назависимо дали е станало през една, или няколко минути, или часове, същият ден. Извършени са седем деяния, които осъществяват поотделно едно и също престъпление по чл.249, ал.1 от НК. Периода за време е непродължителен в рамките четири часа от първото до последното изтегляне на парите от АТМ. При една и съща обстановка, и при еднородност на вината, като всяко едно от последвалите тегления се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Правилно и законосъобразно са разделени формите на вина на двамата подсъдими, като подс. Христов му е повдигнато обвинение като извършител, тъй като той е осъществил седемте деяния. Правилно е повдигнато обвинение на подс. Сашева като помагач, същата е подпомогнала Христов като е отстранила спънката, която се явява блокираната карта. Без нейното участие картата не би била деблокирана и съответно престъплението не би било извършено.
От субективна страна двете престъпления са извършени от двамата подсъдими умишлено, под формата на пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасните последици на престъплението, което извършват и са искал настъпването им, т.е. Христов да се облагодетелства с парите от сметката на Бисерова.
По наказанието
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.373, ал.2 от НПК, съдът наложи наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл. 249, ал.1 от НК е от две до осем години ЛС, и глоба в размер до двойния размер на получената сума. При определяне на наложеното наказание на подс. Христов, съдът отчете като отегчаващи обстоятелство, това, че подс. е извършил седем отделни деяния, сумата, която е неправомерно е присвоил в размер на 1810 лева. Съдът отчете и смекчаващото отговорността обстоятелство: а именно, че подсъдимия не е осъждан към момента на извършване на престъплението. Отчитайки, че престъплението е извършено при превес на отегчаващите обстоятелства, съдът му наложи три години лишаване от свобода, което намали с 1/3 и му наложи наказание в размер две години ЛС, и глоба в размер на 300 лева.
При определяне размера на глобата съдът отчете обстоятелството, че същият не работи.
4
Като счете искането на прокуратурата за наказание на четири години ЛС и глоба в размер на 500, за прекомерно и не отговаряйки на извършеното.
При определяне на наложеното наказание на подс. Сашева, съдът отчете липса на отегчаващи обстоятелства. Отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства: а именно, че подсъдимата не е осъждана; чистосърдечните и признанията дадени на ДП. Отчитайки, че престъплението е извършено при превес на смекчаващите обстоятелства, съдът и наложи минималното наказание, а именно две години лишаване от свобода, което намали с 1/3 и й наложи наказание в размер една година и четири ЛС, и глоба в размер на 100 лева, отчитайки обстоятелството, че същата е безработна. Като счете искането на прокуратурата за налагане на наказание в размер на три години ЛС, и глоба в размер на 300, за прекомерно и не отговаряйки на извършеното. Съдът счете, че не е налице предвидената хипотеза в чл.58 т.2 от НК за налагане наказание по чл.55 от НК. В посочената разпоредба е посочено, че може да се наложи разпоредбата на чл.55 от НК при помагачество, когато степента на участие на дееца в престъплението е малка. За да не приложи тази разпоредбата съдът отчете следното: когато имаме деяние извършено под форма на съучастие – помагач, може да се приложи тази разпоредба; това е една възможност, а не задължително прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК; на следващо място съдът счете, че участието на подс. Сашева не е малко; без нейното участие, в което тя се е представила за св. Бисерова престъплението не би могло да бъде извършено; ясно е съзнавала, че прави това, за да се разблокира картата, и нейния девер – подс. Христов да изтегли парите от тази карта.