Решение № 4592 от 20.04.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4592

Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVIII Състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЙОРДАН РУСЕВ

При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело № 20257180702654 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. З. Г., [ЕГН], чрез адв. Кр.Х., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0432-000298 от 07.11.2025г. на Началник сектор при ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив.

Твърди се нищожност, респ. незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна с доводи за постановяването ѝ в противоречие с нормите на ЗДвП. Претендира разноски.

Ответникът - Началник сектор при ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, редовно призован, с писмено становище, с което се представя административната преписка, оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на 07.11.2025г., а жалбата е подадена на 18.11.2025г., според направеното върху нея отбелязване/ и при наличието на правен интерес, а по същество за основателна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:

Със заповед № 25-0432-000298 от 07.11.2025г. на Началник сектор при ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя М.Г.. В мотивите на заповедта е посочено, че контролните точки на същия са отнети с влезли в сила наказателни постановления (НП), конкретно посочени общо 3 на брой, издадени в периода 2022г. до 2024г., а именно: НП № 22-5697-001080 от 16.11.2022г.; НП № 24-0333-000932 от 09.10.2024г. и НП № 24-0333-001609 от 13.12.2024г.

С всяко едно от тези наказателни постановления са отнемани съответните контролни точки, като в обжалваната заповед са посочени дати на влизане в сила на изброените правоохранителни актове и е направен извод, че с тях са отнети общо 26 контролни точки към датата на издаване на заповедта водачът е загубил придобитата правоспособност за управление на МПС и следва да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР.

По делото е представена справка-нарушител/водач на М. Г. (л. 54), видно от която той е придобил първото си свидетелство за правоуправление категория „В“ на 26.04.2022г. Били са му предоставени 26 к. точки. Записано е отнети точки от влезли в сила НП, фиш и ел.фиш- 26, общо отнети точки- 26. Представени са НП № 22-5697-001080 от 16.11.2022г.; НП № 24-0333-000932 от 09.10.2024г. и НП № 24-0333-001609 от 13.12.2024г.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ 01 Пловдив, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с т. 6 от заповед рег. № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОДМВР-Пловдив, вр. със заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Поради което, възражението за нищожност на заповедта е неоснователно.

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК, да уведоми жалбоподателя за започналото производство. По силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя, посочил е наказателните постановления, въз основа на които те са отнети, както и че водачът не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

При преценка законосъобразността на обжалвания акт съдът намира следното.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство. Ал. 2 постановява, че, когато водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи право да управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на притежаваните от него контролни точки не се променя, а ал. 3 - Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно последователно издаваните на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП наредби на министъра на вътрешните работи (отменените Наредба № I-167 от 26.06.2001 г., Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г., както и сега действащата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.), при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП.

Издаването в случая на обжалваната ЗППАМ се обосновава от фактическа страна с отнемането на всички контролни точки на водача, извършено с посочени три броя наказателни постановления, като общият сбор на отнетите с тях контролни точки е равен на 26. Представени са трите наказателни постановления, а както следва: НП № 22-5697-001080 от 16.11.2022г.; НП № 24-0333-000932 от 09.10.2024г. и НП № 24-0333-001609 от 13.12.2024г.

В случая има спор по отношение влизане в сила на НП, с които са отнети контролни точки на водача на МПС за нарушения на ЗДвП – заявено в жалбата е оспорване факта на връчване на НП, удостоверено с подпис на адресата, настоящ жалбоподател. В тази връзка се установи следното: относно НП № 22-5697-001080 от 16.11.2022г., с което са отнети 6 контр.точки е удостоверено лично връчване на М.Г.; НП № 24-0333-000932 от 09.10.2024г., с което са отнети 10 к.т. е връчено на А. Г., посочен като дядо на адресата и НП № 24-0333-001609 от 13.12.2024г., с което са отнети 10 к.т. е без посочен получател, само подпис.

НП № 24-0333-000932 от 09.10.2024г. е връчено на дядото на наказания, а за НП № 24-0333-001609 от 13.12.2024г. е положен само подпис, без име. Според чл. 58, ал. 1 ЗАНН( в редакция към ДВ бр. 80/2023г., в сила от 31.03.2024г.): „Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, освен ако нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление“.Отсъстват данни по делото нарушителят да е поискал връчване посредством изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление. По отношение правилото за връчване на препис от НП – лично на нарушителя срещу подпис, се съобрази, че допустимо е връчване и по пощата с обратна разписка. По отношение връчването на НП на дядото на наказания може да се приеме за приложима нормата на чл. 180, ал. 2 НПК вр. с чл. 84 ЗАНН, но не е спазено изискването на чл. 180, ал. 6 НПК: „Лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени“. Предвид посоченото не следва да бъде прието редовно връчване на НП № 24-0333-000932 от 09.10.2024г. и НП № 24-0333-001609 от 13.12.2024г.

Следва извод за нередовно връчване на посочените две НП, с които са отнети общо 20 к. т. При отсъствие на редовно връчване на нарушителя, изискуемо от правилото на чл. 58, ал. 1 ЗАНН, срокът за обжалване на наказателните постановления не е започнал да тече и съответно същите не са в сила. Отбелязва се с оглед настоящото съдебно производство, че във връзка с узнаването за наложената глоба и заплащането ѝ с цел – посочената в НП възможност за заплащане на глобата в 14 дн. срок от връчване на НП в размер 80 на сто от сумата по НП, е възприето, че не се приравнява от ЗАНН на връчване по чл. 58, ал. 1 с. з. /Решение № 1405 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2019г.,Vотд./.

Останалото НП № 22-5697-001080 от 16.11.2022г. е връчено лично и с него са отнети общо 6 к. т. Не е оспорен подписът на получател, на който е връчено НП – "лично".

Предвид описаните данни, при редовно връчено едно НП с отнети 6 к. т., следва, че са отнети общо 6 к. т., т.е. към дата на издаване на заповедта не са били отнети 26 к. т. Информацията в справката за нарушител/водач не е първична, поради което не може да бъде ценена от съда като достоверна. В този документ се отразяват различни данни, част от които са първични и обективни - номер на НП, номер на АУАН, нарушени разпоредби, санкционни разпоредби, отнети точки. Но данните от колона „статус“, в която се вписва дали НП е влязло в сила или не, се отразяват въз основа на доказателства за връчване. Същите подлежат на преценка за редовно осъществено връчване и първичната информация е именно източник за извод относно влизане в сила на НП или не, а не отразеното в справката.

Въз основа на събраните доказателства следва да бъде прието, че към датата на издаване на оспорената заповед не са били налице предпоставките от фактическия състав за издаване на административния акт.

Според регламентираната в чл. 170, ал. 1 от АПК тежест на доказване в процеса, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в издадения от него административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка съдът приема, че в случая ответникът не доказва по несъмнен начин обстоятелството относно отнемането на всички 26 контролни точки на водача М. Г. и настоящ жалбоподател, а с това и наличието на фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ.

Съдът приема, че обстоятелствата относно издаването на наказателните постановления, връчването им и влизането им в сила, както и фактът по колко контролни точки са отнети с всяко едно от тях, следваше да бъдат доказани чрез пълно доказване от ответника, което не бе сторено в настоящото производство, при изрично дадени указания и процесуални възможности в тази насока.

След като към момента на издаването на акта не са били налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, издадената на това основание заповед следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна и постановена при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила.

С оглед на гореизложеното, Административен съд - Пловдив намира, че не са налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като правно основание за изземване на СУМПС, предвид което оспорената заповед се явява незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и като такава следва да бъде отменена.