Решение № 850 от 19.06.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 820/2024
- Вид
- Решение № 850
- Подписан
- 19.06.2025
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-чл.54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-чл.54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-чл.54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-чл.54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-чл.54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-чл.54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-чл.54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45-чл.54 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за здравето
- чл.89, ал.1 · Закон за здравето
- чл.6, ал.1 · Закон за лечебните заведения
- чл.20 · Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ
РЕШЕНИЕ
№ 850 гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000500820 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. В. Б. срещу решение № 261082/ 12.08.2023г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д.
№ 11439/18г. в частта, в която са отхвърлени предявените от него искове при условията на солидарност с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД до пълния предявен размер.
Жалбоподателят Б. твърди, че в обжалваната от него част решението е неправилно по отношение на присъдения размер. Счита, че е установено по делото, че след планова оперативна интервенция е възникнала тежка постоперативна бактериална инфекция на оперативното място. В продължение на повече от две седмици не е получил адекватно лечение в ответното лечебно заведение. През този период е търпял интензивни болки и страдания от влошаващата се до гангрена инфекция. Изпитвал е страх от ампутация на половия орган и за живота си, стрес, безпокойство и нервно напрежение. Изпитвал е притеснение за репродуктивните му способности, за живота и здравето. В следствие на претърпяната гангрена по тялото на пениса се е образувал следоперативен мекотъкенен дефект с площ от около 70 кв.см., което е наложило провеждането на нова интервенция за извършване 1 на пластика и полагане на пълнослоен кожен автоимплант. Извършена и нова оперативна интервенция на 06.12.2016г. за премахване на излишните части на присадката. В продължение на две години въззивникът е изпитвал болезненост, намалена сетивност, придърпване от белезите, променена конфигурация на органа в еректирало състояние, различна пигментация и твърдост. От заключението на психологичната експертиза се установява емоционалното и психично състояние на Б. и към настоящия момент. Счита, че тежестта на увреждането и проведеното лечение предполага уважаване на претенцията му в пълен размер.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове за неимуществени вреди.
Жалбоподателят Б. К. заявява, че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно. То е необосновано, тъй като не са обсъдени всички доказателства по делото, както и доводите на страните.
Поради това съдът не е отговорил на всички изрично въведени въпроси и възражение от него в отговора на исковата молба. Безкритично са възприети показанията на свидетелят Ш. без да се приложи разпоредбата на чл.172 от ГПК. В нейните показания има противоречия, но въпреки това съдът ги е възприел и с това е допуснал процесуално нарушение. По делото е установено увреждане на ищеца, но не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че това е резултат от противоправно поведение на въззивника К. и че то е в причинна връзка с вредите. Неправилно съдът е определил противоправните действия и бездействия във връзка с лечението на ищеца.
Затова жалбоподателят К. моли въззивния съд да отмени решение на СГС в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от УМБАЛ „Света Анна- София“ АД в частта, в която исковете са уважени при условията на солидарност.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е допуснал процесуално нарушение при възприемането на показанията на свидетеля Ш.. Не ги е 2 преценил при условията на чл.172 от ГПК въпреки противоречията в тях, а изцяло ги е кредитирал. Не са обсъдени доводите в писмената защита относно елементите на фактическия състав на деликтната отговорност. Неоснователни и необосновани са изводите, че е осъществен деликт, че има вътреболнична инфекция/ВБИ/ в лечебното заведение През целия период на лечение на ищеца няма клинични и лабораторни данни за ВБИ. Съдът е игнорирал заключението на медицинската експертиза, че в Клиниката по урология на болницата са спазени правилата на добрата медицинска практика и няма нарушение на медицинските стандарти. Лекарят няма възможност да задължи пациента да направи микробиологично изследване или да препятства той да напусне лечебното заведение, ако иска да го направи. Оспорва да е налице причинна връзка между лечението, проведено в болницата и твърдените неимуществени вреди.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от лечебното заведение част и до отхвърли изцяло искове, предявени при условията на солидарност.
В депозирани писмени отговори Б. Б. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбите, подадени от ответниците като неоснователни.
Не са постъпили отговори от ответниците по въззивната жалба на ищеца. В съдебно заседание чрез процесуалните си представители те са я оспорили.
Третото лице помагач ЗАД „ ОЗК застраховане“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ищеца. Поддържа възраженията в жалбите на ответниците.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.45 и чл.49 от ЗЗД. В исковата молба ищецът Б. Б. твърди, че около година преди да постъпи за лечение в ответното лечебно заведение е страдал от „Фимоза“. Това е пречело за разкриване на гланса /главичката/ на половия му орган при ерекция и е предизвиквала болка, дискомфорт и малки кожни разкъсвания.
На
3
12.10.2016г. е диагностициран от д-р Б. К. с тази диагноза и е насочен от него за оперативно лечение. На 21.10.2016г. е постъпил в УМБАЛ „ Света АннаСофия“ АД в Клиниката по урология за планова операция- циркумцизио.
Преди нея от д-р К. му е дадена оскъдна информация за оперативната интервенция. Подписал е документи, които са били необходими за манипулацията: фиш за информирано съгласие и декларация на пациента, че разполага или не с резултати от извършени изследвания за ХИВ, Хепатит, телесни секрети и други такива от други лечебни заведения. На горната датата е извършена операцията. Обяснено му е, че тя е преминала успешно, поставена му е стерилна превръзка, която да се свали на следващия ден.
Според лекуващия лекар операцията е рутинна и не може да се очакват усложнения, поради което му е казано да напусне лечебното заведение и да отиде отново на 23.10.2016г./неделя/, за да бъде изписан. Още същия ден ищецът е усетил повишаване на телесната температура от 37,6 градуса. На 22.10.2016г. получава болки в областта на пениса, температурата се повишава над 38 до 39 градуса. Появява се втрисане. Заедно с неговата интимна приятелка И. Ш. премахват превръзката, съгласно указанията на лекаря, и установяват възпаление на половия орган, силен оток и зачервяване. Свързал се е с лекуващия лекар, който му е казал да си „топи пениса в Риванол“, а на следващия ден да отиде в болницата при дежурен лекар. Изпълнил е указанията на лекаря. На 23.10.2016г. сутринта е отишъл на преглед при дежурен лекар в УМБАЛ „Света Анна“ София АД, който е препоръчал да продължи третирането с риванол и за повече информация да се обърне към лекуващият лекар д-р Б. К.. Съставен е произволен температурен лист и е изписан от лечебното заведение след прегледа. На 24.10.2016г. е отишъл отново в болницата, където му е извършен контролен преглед от д-р К.. Той е установил големия оток и зачервяване. Ищецът му е съобщил за болка и повишена температура. Лекарят е сменил превръзката и е назначил лечение с антибиотици- Арилин и Панцеф. Ищецът ги е закупил веднага и започнал да ги приема. Не му е била взета проба и не е извършено микробиологично изследване на биологичен материал за възможния причинител. Поради това предписаната терапия е била неефктивна, тъй като „Панцеф“ е с много слаба активност срещу стафилококус ауреус- действителния причинител на инфекцията. Въпреки приема на антибиотици състоянието на ищеца не се е подобрило, а симптомите са започнали да се обострят. Започнало е 4 отделянето на специфична миризма на гниене. Следващите прегледи, извършени от д-р К. са били на 31.10.2016г. и 02.11.2016г., при които е констатирана некроза на кожата на пениса, с промяна на цвета й и започнало втвърдяване, което белег за тежък инфекциозен процес. Въпреки това д-р К. е обяснил, че е въпрос на време антибиотикът да подейства. На 04.11.2016г. е проведен нов преглед на лекуващият лекар и тогава в писмен вид е описан констатирания ток и гнойна секреция. В период от 14 дни не е взет материал от раната за установяване на причинителя и не е променена антибиотичната терапия. Ищецът не е бил приет в болничното заведение, въпреки че е имало основания за това. Началникът на Клиниката по урология също не е бил уведомен. В амбулаторните журнали не са отразени прегледите. На 08.11.2016г. е прегледан от доц. М. , завеждащ урологичното отделение на УМБАЛСМ „Пирогов“, където му е поставена диагноза „Гангрена на пениса“.
На 09.11.2016г. е постъпил по спешност в Клиниката по урология на УМБАЛСМ „Пирогов“ , където на 10.11.2016г. е опериран и е изрязана некротичната тъкан. Незабавно е проведено микробиологично изследване, при което се установяват бактериите стафилококус ауреус и фузобактериум специес. Извършена е антибиограма за изпитване на чувствителността на изолираната микробна флора.
Проведена е антибиотична терапия.
Проведеното лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ е било адекватна на състоянието му. Поддържа, че лекуващият лекар д-р Б. К. е нарушил чл.89, ал.1 във вр. с чл.88, ал.1 от ЗЗ като не е дал информация на ищеца за предстоящата оперативна интервенция и е нарушил правото му на информирано съгласие. Допуснато е нарушение на Медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции/ВБИ/. В случая са били налице признаците за такава на хирургичното място. Постоперативните усложнения при ищеца са резултат на ВБИ. В нарушение на Закона за здравето Б. Б. не е останал в лечебното заведение, а лекуващият лекар му е казал да се прибере у дома. Предприетото лечение от д-р Б. К. на 24.10.2016г. е неефективно поради нарушаване на медицинския стандарт и не е взет материал за бактериологично изследване преди започване на емипиричното лечение. Не е последвала и корекция на лечението в продължение на 10 дни, в резултат на което инфекцията се е задълбочила. Най- силно укоримо от медицинска и етична гледна точка е поведението на лекуващия лекар за провеждане на прикрито амбулаторно лечение, вместо да го приеме за 5 лечение в клиниката.
Това би осигурило постоянен мониторинг на състоянието му, възможност за клинично обсъждане на случая. Това не е направено. Това поведение на лекаря противоречи на чл.20 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и чл.27, ал.2 от Наредба № 16/21.08.1996г. Отговорността за неправилното лечение на ищеца е на д-р Б. К. като лекуващ лекар. Чрез бездействие той е нарушил Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България.
Отговорност има и началникът на Клиника по урология към УМБАЛ „Св.
Анна София“ АД, тъй като не е осъществил ръководство и надзор за спазване на нормативните изисквания от страна лекарите, работещи в ръководената от него клиника. Противоправно е поведението и на дежурния лекар д-р З. Л., който е изписал болния при риск от съставяне на официални документи с невярно съдържание. За нарушения на медицинските стандарти е заключението на ИА „Медицински одит“, обективирана в протокол от 13.02.2017г. в резултат на неправилното лечение ищецът е преживял болки, страдания, стрес, безпокойство, нервно напрежение от влошаващата се до гангрена инфекция, страх от ампутация на органа и за живота. В резултат на претърпяната гангрена по тялото на пениса се е образувал следоперативен мекотъканен дефект с площ от около 70 кв.см. , което е наложило пластична операция на 06.12.2016г. По своя медикобиологичен характер увреждането на Б. Б. е средна телесна повреда. В резултат на оперативните интервенции по повърхността на органа има белези и цикатрикси. При ерекция пенисът на ищеца заема неестествен вид и причинява дискомфорт, неудобство, неприятно чувство на пристягане и значително намаляване на сексуалното самочувствие.
Разпечатката съдържа 34 от 161 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c9e11a2-6c8c-49fa-94c0-d7da426777c9