Решение № 1052 от 18.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110118964 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба и уточнителни молби от от ищеца „Т-О“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ 3 70, ет.2, ап. 8, с която са предявени кумулатични съединени искови претенции срещу ответника „АТЕ Г-П“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 1б, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8, с правно основание чл. 55,ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 586,23 лева, представляваща заплатена без основание в периода 05.02.2020г. до 07.01.2022г., в полза на „АТЕ Г-П“ АД, ЕИК ***, сума, която представлява част от вземане в общ размер на 828,40 лв., по сключен договор за потребителски кредит № 290462 от 05.02.2020г. между „АТЕ Г-П“ АД в качеството му на кредитодател и Тодор Георгиев Стоянов, ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател. Вземанията са прехвърлени в полза на ищеца „Т-О“ ООД - в качеството му на цесионер, по силата на договор за цесия от 07.01.2022г. с Тодор Георгиев Стоянов, ЕГН **********, в качеството на цедент, по силата на който последният е прехвърлил вземания, които има спрямо ответното д-жество в общ размер на 828,40 лв, като платено без основание по договор за кредит с ответника от 05.02.2020г.

Ищецът твърди, че въз основа на договори за цесия, с наименование „Договори за вземания от финансови институции“, са му били прехвърлени вземания за процесните суми.

Твърди още, че за извършените цесии ответникът, в качеството му на длъжник по процесните договори, бил уведомен с уведомление от 30.05.2022 г.,изпратено по „Спиди“ АД и връчено на 01.06.2022г.

Ищецът посочва, че между ответника – „АТЕ Г-П“ АД и цедентите са били сключени договори за кредит по реда на ЗПК и ЗПФУР, по силата на които за кредитополучателите е възникнало задължение да заплатят главницата, възнаградителната лихва , както и неустойка (оскъпяване) при непредоставено обезпечение под формата на поръчителство 1 или банкова гаранция, както и „такси за извънсъдебно събиране на просрочени кредити.

Твърди, че цедентите са изпълнили всички свои задължения към ответното д-жество, включително неустойката за непредоставено обезпечение, както и такси за събиране на кредитите.

Излага, че договорите за кредит, евентуално техни клаузи са нищожни, тъй като противоречат на добрите нрави, поради което счита, че част от сумите (т.е. погасителните вноски по договорите за кредит) са платени без основание.

Подробно аргументира, че основанията за нищожност са противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на прилагания годишния процент на разходите, т.к. в него не била включена неустойката за непредоставено обезпечение, поради което счита, че на основание чл. 22 ЗПК целите договори следва да бъдат обявени за недействителни.

В договорите за кредит било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство - в договорите и в общите условия към тях било възложено в тежест за кредитополучателя да осигури в тридневен срок едно измежду следните обезпечения: двама поръчители, които следва да отговарят на кумулативно поставени изисквания, или банкова гаранция, при неизпълнението на което за кредитополучателите възниквало и задължение да заплатят размера на начислената от ответника неустойка, платима разсрочено, на части, които падежират заедно с вноската по кредитите.

Поддържа, че е налице заобикаляне на закона на чл. 19,ал. 4 ЗПК, т.к. ако посочената неустойка за непредоставяне на обезпечение е била включена в годишния процент на разходите, стойността на процента на всеки договор, щеше да надвиши в пъти максималнио допустимия размер.

Навеждат се твърдения, че е на-шен и чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като ГПР в процесните договори е посочен, без да са описани компонентите, които са включени в него. С договорите е на-шено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като в годишният процент на разходите /ГПР/ не била включена неустойката за непредоставено обезпечение, свързана с договорите за кредит, макар такава фактически да е събирана от потребителите. С на-шаването на тази забрана се твърди, че потребителят бил въведен в заблуждение относно икономическите последици от сключването на договора. Поддържа, че неправилното изчисляване на ГПР води до на-шение на Директива 2008/48/ЕО, която цели да създаде единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото чрез грешното посочване на ГПР, потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Поддържа се, че процесните договори са нищожни и поради на-шение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 147 ЗЗП, тъй като не всички елементи от тях са представени с еднакъв по вид формат и размер шрифт, не са приложени погасителни планове и стандартни европейски формуляри и не са написани по ясен и разбираем за потребителя начин, от който да става ясно, че за предоставеното поръчителство ще се дължи допълнителна такса, както и да е посочен размерът на отделните погасителни вноски и каква част от задълженията по договорите се погасяват с тях. Не се съдържало и наличието на отказ на потребителя от договора, срока, в 2 който това право може да бъде упражнение и д-гите условия за неговото упражняване.

Според изложеното от ищеца тези неясноти заблуждават средно статистическият потребител да вземе решение, което в противен случай не би взел.

Ищецът аргументира подробно, че размерът на годишния лихвен процент противоречи на добрите нрави, че води до несправедливо високо възнаграждение на кредитора.

Освен всичко изложено твърди, че така формулирани, договорите за потребителски кредит са неравноправни, т.к. клаузите, съдържащи се в тях не позволявали на потребителите да преценят икономическите последици от сключването на договорите.

С оглед всичко изложено твърди, че договорите за кредит са нищожни, евентуално навежда твърдения за нищожност на клаузите, уреждащи неустойка за непредоставено обезпечение под формата на поръчителство. Сочи клаузата за неустойка за нищожна на осн. чл. 143, ал.1 ЗЗП, съгласно която разпоредба клауза от потребителския договор е неравноправна, когато същата е във вреда на потребиетля, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Посочва още, че съгласно чл. 146,ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите с потребител са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Посочва още, че съгл. чл.146,ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите,които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Поддържа, че е налице и на-шение на чл. 19,ал. 5 от ЗПК, който предвижда горен праг на ГПР, тъй като неустойката за непредоставено обезпечение не била включена в ГПР. При включването на неустойката като компонент от ГПР обаче се достигало до резултат, при който ГПР надвишава предвидения в чл. 19,ал. 4 от ЗПК максимум.

Ищецът твърди, че всички горепосочени суми, включващи неустойка за непредоставено обезпечение, а когато такива са били начислявани - и неустойка при обявяване на предсрочна изискуемост и такси за допълнителни услуги и за управление на кредита, са заплатени от кредитополучателите без основание, тъй като посочените договори за кредит и отделни техни клаузи /посочените/ са нищожни, поради което са възникнали посочените вземания срещу кредитодателя за възстановяване на получените от последния суми, които вземания са цедирани на ищцовата страна от кредитополучателитя.

При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131,ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва договорите за цесия като нищожни, поради липса на основание.

Прави възражение за нередовност на исковата молба и сочи, че ищецът не е изложил ясно обстоятелствата, на които основава иска си. Аргументира, че в случая се касае за бъдещи вземания, които към момента на сключване на договорите за цесия не са били възникнали, като счита, че описаното прави договорите нищожни, поради липса на съгласие. В подкрепа на последното излага и че конкретните вземания не са индивидуализирани в достатъчна 3 степен - не ставало яснo еднозначно какво се дължи, в какъв размер и от кой момент е настъпила изискуемостта на претендираното вземане.

Алтернативно моли съда да приеме, че представените договори за цесия са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 – поради липса на предмет. С оглед изложеното счита и че ищецът не установява материалноправната си легитимация. Оспорва представителната власт на ищеца при сключването на договорите за цесия и излага подробни съображения в тази насока. Навежда доводи, че уведомлението за цесия е нередовно, т.к. липсвала индивидуализация на всяко конкретно вземане. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва твърдението на ищеца, като прави възражение, че неустойката, установена в процесните договори е била недействителна на основание чл. 26,ал. 1 от ЗЗД, както и поради заобикаляне на закона, вкл. поради накърняване на добрите нрави.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 290462, от който се установява, че е сключен на 05.02.2020г. между ответника „АТЕ Г-П“ АД, ЕИК ***, в качеството на кредитодател и Тодор Георгиев Стоянов, ЕГН **********, в качеството на кредитополучател. По силата на който д-жеството е предоставило на кредитополучателя сумата в размер на 1200 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя Тодор Георгиев Стоянов да върне сумата на 16 вноски, считано от 20.02.2020г., както и да заплати годишна фиксирана възнаградителна лихва в размер на 39,64 % върху главницата по кредита. Последната вноска по кредита била уговорена на 02.10.2020г.

Предвидено било, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита (тоест денят, на който Кредитодателят е превел/предал сумата по кредита по уговорения между страните начин), Кредитополучателят бил длъжен да учреди обезпечение съгласно настоящия договор и Общите условия – поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 1375,36 лева със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор.

Предвидено било, че ако кредитополучателят не осигури в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на договора, той дължи неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение – за всеки месец оскъпяване с 44,64 лева, в общ размер за 16 месеца – 714,24 лева.

С договор за вземания от финансови институции № 1099 от 07.01.2022г. Тодор Георгиев Стоянов е прехвърлил на ищеца – „Т-о“ ЕООД, вземането си по описания по- 4 горе договор, сключен с „АТЕ Г-П“ АД, ЕИК *** в общ размер от 828, 40 лева, представляващи платени без основание суми във връзка с Договор за кредит № 290462 от 05.02.2020г. в полза на „АТЕ Г-П“ АД от лицето Тодор Георгиев Стоянов.

В договора за прехвърляне на вземания са описани страните между които се сключва, размера на вземането, което се прехвърля, основанието от което произтича. С клауза от договора цедентът е потвърдил извършеното прехвърляне и е уговорен начина на съобщаването му, като към договора е приложено пълномощно от цедента в полза на цесионера, по силата на което последният имал право да уведоми длъжника по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

Приложено е уведомление от Тодор Георгиев Стоянов, чрез „Т-О“ ЕООД, ЕИК *** до „АТЕ Г-П“ АД за извършената цесия. Съгласно приложена обратна разписка от „Спиди“ АД – уведомлението за извършената цесия е получена от „АТЕ Г-П“ АД на 01.06.2022г.

Разпечатката съдържа 35 от 128 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c9de0f5-9214-4067-abdf-976e89283e04