Определение № 8634 от 04.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8634 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110147592 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

04.03.2026 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На четвърти март град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав две хиляди двадесет и шеста година

В закрито заседание

РЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело № 47592 по описа за 2025 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П. С. Г., с ЕГН **********, от гр.

София, ул. ........................“ № 22, ет. 1, ап. 1, против „...................“ ООД, с ЕИК ........................, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „.....................“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от управителя Н.П.П., за установяване по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит № 926121 от 11.09.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона, а при условие на евентуалност е предявен иск за установяване по отношение на ответника, че клаузите на чл. 11 и чл. 5 от договора са нищожни поради заобикаляне на закона и противоречат на закона, и като неравноправна, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., предявен като частичен от общата сума 1 от 557 лв., платена без основание на ответника по Договор за потребителски кредит № 926121 от 11.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 30.09.2025 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 11.09.2023 г. сключил със „...................“ ООД Договор за потребителски кредит № 926121, по силата на който ответникът поел задължение да предостави на ищеца парична сума в размер на 1 000 лв., а ищецът се задължил да върне сумата от 1 105,06 лв.,при договорен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 56,44 %, годишен лихвен процент от 44,50 % при срок на договора от 4 месеца, сумата дължима на 9 вноски за периода от 25.09.2023 г. до 15.01.2024 г., платими, както следва: две вноски в размер на 17,31 лв. и седем вноски в размер на 152,92 лв. В чл. 5, ал. 1 от договора било предвидено обезпечение, а в чл. 5, ал. 2 че същото следва да бъде предоставено в срок от 3 дни след сключването му. Също така твърди, че в чл. 11, ал. 1 от договора била договорена неустойка в размер на 451,94 лв. при непредоставяне в срок на договореното обезпечение, платима разсрочено на равни части, включена в погасителните вноски, посочени в Приложение № 1 към договора. Сочи, че общото задължение по договора възлизало на 1 557 лв. Излага твърдения, че е извършвал плащания чрез „Изипей“ АД или в брой в офис на ответника, като изплатил напълно дължимата сума по договора в размер на 1 557 лв.

Оспорва клаузите на чл. 5, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от договора като нищожни, като твърди, че уговореното в чл. 11, ал. 1 от договора няма характер на неустойка, тъй като не притежава типичните за неустойката обезпечителна и обезщетителна функция и е насочено към едно акцесорно задължение, а не към главното. Навежда доводи, че договореното прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на неплатежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на задълженията на длъжника, поради което и заобикаля закона, а именно: разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че така договорена клаузата представлявала договорна лихва, допълнителна печалба за кредитора. Позовава се на практиката на СЕС, и по-специално на Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС.

Оспорва договора като нищожен поради несъответствие на договорения ГПР с действително включения размер, в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че договорената неустойка надвишавала с 50 % предоставената сума по кредита, като заобикаляла ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлявала възнаградителна лихва, печалба за кредитора, поради което било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът бил нищожен. Твърди, че действително приложеният ГПР не съответства на посочения в договора и води до оскъпяване на кредита. Излага съображения, че договорената неустойка има характер на общ разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в ГПР. Оспорва клаузата, регламентираща ГПР, като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Оспорва процесния договор като нищожен, като сочи, че следва да бъде приложена нормата на чл. 23 от ЗПК. Твърди, че платената от ищеца сума в размер на 557 лв. е платена на ответника без основание, за което излага подробни съображения. С исковата молба са представени 2 писмени доказателства, направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „...................“ ООД, с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Излагат се съображения, че за ищеца не съществува правен интерес от предявяване на исковите претенции за прогласяване нищожност на договора и на клаузите, предвиждащи начисляване на неустойка, доколкото такава не била начислена, а само главница и договорна лихва, като задължението по кредита било погасено. Оспорва наличието на правен интерес от предявяване на исковите претенции при злоупотреба с права, като твърди, че между същите страни пред СРС са образувани други четири дела по различни договори за кредит, като се оспорва една и съща клауза.

Прави искане по реда на чл. 213 от ГПК. Твърди, че между същите страни били сключени седем договора, съдържащи клаузи, идентични с процесната, която е оспорена в настоящото производство. Сочи, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като нищожност на отделна клауза не влече нищожност на целия договор. Излага подробни съображения за действителност на процесния договор, като сключен при спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като твърди, че ГПР към момента на сключване на процесния договор е в размер на 56,44 % при нормативно определен лимит от 67,65 %. Оспорва твърденията на ищеца за включване на неустойката в ГПР, като твърди, че в ГПР са включени разходите, които представляват цената за предоставяне на услуга на потребителя. Сочи, че задължението за неустойка възниква при неизпълнение на задължение на потребителя да предостави договорено обезпечение и размерът на неустойката е фиксиран. Навежда доводи, че разходите, които са включени в ГПР към момента на сключване на договора, са били известни на потребителя. Оспорва твърденията на ищеца за липса на извършена проверка за кредитоспособност на потребителя, като твърди, че такава проверка била извършена. Сочи, че за ищеца е имало възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, но не го е сторил. Оспорва наведените от ищеца съображения за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор. Признава получаване на процесната сума, като твърди, че клаузите на договора, въз основа на които е извършено плащането, са действителни. Моли съда да прекрати производството по делото, а при допустимост на исковите претенции, моли съда да ги отхвърли като неоснователни, претендира направените по делото разноски. С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.

С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.

Предявени са искови претенции от П. С. Г. против „...................“ ООД за установяване по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит № 926121 от 11.09.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона, а при условие на евентуалност е предявен иск за установяване по отношение на ответника, че клаузите на чл. 11 и чл. 5 от договора са 3 нищожни поради заобикаляне на закона и противоречат на закона, и като неравноправна, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., предявен като частичен от общата сума от 557 лв., платена без основание на ответника по Договор за потребителски кредит № 926121 от 11.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 30.09.2025 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21 и чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже наличието на имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца на името на ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите, на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при общи условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона, както и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.

С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца, като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.

По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:

Приложените към исковата молба и към отговора на ответника писмени доказателства следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Искането на ищеца по чл. 190 от ГПК съдът намира за основателно, но с оглед на представени от ответника писмени доказателства на ищеца следва да бъдат дадени указания. Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза като основателно следва да бъде уважено.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд, 155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 47592/2025 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 31.03.2026 г., от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.

ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.

4

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са искови претенции от П. С. Г. против „...................“ ООД за установяване по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит № 926121 от 11.09.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона, а при условие на евентуалност е предявен иск за установяване по отношение на ответника, че клаузите на чл. 11 и чл. 5 от договора са нищожни поради заобикаляне на закона и противоречат на закона, и като неравноправна, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., предявен като частичен от общата сума от 557 лв., платена без основание на ответника по Договор за потребителски кредит № 926121 от 11.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 30.09.2025 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.