Решение № 156 от 16.12.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Сливница, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20251890200275 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Н. Т. срещу Наказателно постановление № 25-1204000727 от 03.06.2025 г.,, издаден от началник сектор в ОДМВР – София, сектор ПП, с което му е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП и са отнети 18 броя контролни точки.

В жалбата са изложени твърдения, че Наказателното постановление е незаконосъобразно поради което моли да бъде отменен.

Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. В жалбата жалбоподателят признава, че НП му е връчено на 10.06.2025 г., чрез ЕПЕП, което се установява и от представеното от него справка от ССЕВ /л.41/. Жалбата е подадена през ЕПЕП на 16.06.2025 г. до ОДМВР – София, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № 25-1204-000727 от 03.06.2025 г.,, издаден от началник сектор в ОДМВР – София, сектор ПП /л.9/ се установява, че Н. Н. Т. е санкциониран за това, че на 23.08.2024 г. в 09.11 ч., в общ. Божурище, на път първи клас № I-8, обл. Софийска, км.38+400, с посока на движение от гр. София към гр.

Драгоман, е управлявал собствения си лек автомобил „***************“, с рег. № ****************, със скорост от 104 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч. в населено място, въведено с пътен знак Д 11, което нарушение е заснето с автоматизирано техническо средство АТСС TFR 1 с фабр. № М653 и за което нарушение, квалифицирано по чл.21, ал.1 ЗДвП, на собственика е наложено наказание „глоба“ в размер на 700 лева и 1 лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП и са отнети 18 броя контролни точки.

Същата фактическа обстановка е описана и в Акта за установяване на административно нарушение от 05.03.2025 г., въз основа на който е издадено Наказателното постановление.

Процесното Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по чл.189е, ал. 12 ЗДвП, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР и Заповед № 8121К-15085/09.12.2014 г. на МВР.

АУАН също е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, видно от Акт за встъпване в длъжност на актосъставителя.

Съдът счита, че както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми реквизити. Не са налице противоречия в двата акта, което да обуслови нарушена административно – наказателна процедура по издаването им.

Доколкото за извършеното нарушение в закона е предвидена санкция лишаване от право да се управлява МПС, правилно е съставен АУАН, а не е издаден електронен фиш, по аргумент от чл.189, ал.4 ЗДвП.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, доколкото видно от същия, жалбоподателят е присъствал при съставянето му, посочил е, че няма възражения по съставянето му и се е подписал.

Обстоятелството, че в АУАН жалбоподателят изрично е поискал да се отрази, че не желае НП да му бъде връчено по електронен път и въпреки това по този ред му е връчено, съдът не приема за съществено процесуално нарушение, което да се отразява на законосъобразността на НП, доколкото в случая жалбоподателят е подал жалба своевременно и е образувано настоящото производство. Неспазването на разпоредбата на чл.42, ал.2 НП се отчита при преценката дали жалбата е подадена в срок.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че при издаването на АУАН не са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН, съдът намира следното. Според посочената разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя, но не повече от една година от извършване на нарушението. Срокът започва да тече с откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Съдът приема, че посочените условия са били изпълнени едва на 05.03.2025 г., когато контролните органи са спрели за проверка жалбоподателя и са му съставили АУАН за извършеното от него нарушение на 23.08.2024 г., предмет на настоящото производство.

Жалбоподателят изрично е посочил, че няма възражения по така съставения АУАН, с което признава, че на процесната дата именно той е управлявал МПС-то, с което е извършено нарушението, като именно датата на съставяне на АУАН е датата, на която е открит нарушителя. АУАН е съставен в рамките на 3-месечни срок за това и не по-късно от 1 година от извършване на нарушението.

С оглед изложеното, съдът счита, че срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН е спазен.

Жалбоподателят прави възражение, че не той е собственик на процесното МПС, както е записано в АУАН и НП, а е негов ползвател. Счита, че АУАН, респективно НП е следвало да се състави на собственика – дружеството, от което лекият автомобил е ползван въз основа на договор за лизинг, в каквато връзка представя договора /л.11/.

Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП /в редакцията от 2011 г./, отговорността за нарушения по ЗДвП е за собственика на автомобила, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

В случая, съдът приема, че сам жалбоподателят е посочил, че именно той е управлявал процесния лек автомобил на процесната дата, поради което и именно на него е съставен АУАН, като в него е отразено, че няма възражения по съдържанието на същия.

Наред с това, видно от документа за регистрация на лекия автомобил именно жалбоподателят е посочен като ползвател на автомобила и че автомобилът е във негово владение, което се установява от представения по делото договор за лизинг.

2

В жалбата си жалбоподателят не оспорва, че именно в негово владение е автомобила и че към процесната дата той го е ползвал и управлявал.

С оглед изложеното съдът приема, че правилно АУАН и НП е съставен срещу жалбоподателя, доколкото още към момента на съставянето им е било ясно, че не собственикът, чрез своите служители е ползвал и управлявал автомобила, а същият е ползван от жалбоподателя.

Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че не била ясна фактическата обстановка, изложена в наказателното постановление, както и не било конкретизирано мястото на което е извършено нарушението.

В НП ясно е посочена фактическата обстановка и в какво се изразява нарушението.

Посочено е мястото и датата на нарушението, както и как е въведено ограничението на скоростта от 50 км./ч., а именно поради обстоятелството, че мястото на нарушението е в населено място, като има и поставен знак Д 11 „Начало на населено място“. Ясно и подробно е индивидуализирано мястото, на което е извършено нарушението и посоката на движение до степен да се установи дали същото е под обхвата на ограничението.

От представена от Областно пътно управление информация /л.47/ се установява, че на път I-8 в посока София - Калотина при км.38+570 е поставена табела Д 11 /Начало на населено място махала „Кантона“/ като в тази посока километрите намаляват. Краят на населеното място е обозначено с табела Д 12 на км 37+316. Съгласно координатите на камерата, същата е поставена на км.38 + 400 /видно от снимковия материал л.62-63/ преди края на действието му с пътен знак Д12 /Край на населено място/ и преди начало на действие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта на 60 км.ч., поставен на км 38+220

С оглед изложеното съдът приема, че нарушението е заснето в рамките на действие на ограничението от 50 км.ч., въведено с пътен знак Д 11 /Начало на населено място/, така както е отразено в АУАН и в НП.

Нарушението и в частност скоростта, с която се е движел процесният лек автомобил е констатирано с мобилна камера АТСС, временно разположена на участък от пътя и самото АТСС е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него.

Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

С оглед изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към административнонаказателното производство снимков материал като годно веществено доказателствено средство /л.62-63/. От същия се установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 107 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място.

От приложените писмени доказателства, изискани служебно от съда – Протокола за проверка на процесното автоматизиращо техническо средство от 26.01.2024 г., като част от инструкциите при употреба на същото, се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/3 % при скорост над 100 км/ч.

В АУАН и в НП изрично е посочено, че се отчита допустимата грешка за измерване на скоростта от конкретното АТСС, а именно от 3 км./ч., което е в съответствие с чл. 6, ал.1 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, поради което посочената в тях отчетена скорост е 104 км/ч.

За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метеорология; техническото 3 средство да е преминало през първоначална и последваща метеорологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за периодична проверка, които удостоверяват годността на използваното АТСС. В процесното Наказателно постановление, използваното АТСС е правилно индивидуализирано по тип, доколкото същото изцяло съответства на описаното в представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка, и двете на БИМ.

Към датата на нарушението – 23.08.2024 г., срокът на валидност на удостоверението за одобрен тип средство за измерване на АТСС TFR1-M613 е изтекъл - на 24.02.2020 г. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип се считат от одобрен тип.