Решение № 558 от 05.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Плевен, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20244430201986 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № Р-006324 от 08.10.2024 г., издадено от М.А.Ф. - Председател на Комисия за защита на потребителите Регионална дирекция Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите гр.София, на „Изи Асет Мениджмънт” АД със седалище и адрес на управление град София е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 3 000.00 лева на основание чл.45, ал.1 от ЗПК за нарушение на чл.11,ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал административно наказания, който обжалва същото с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.

Поддържа становище, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушения на материалния закон. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като не е установено извършено административно нарушение.Считат, че такова нарушение не е извършено и размерът на ГПР в проверения от КЗП изчислен и посочен, изцяло в изпълнение на ЗПК.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, като не се явяват в съдебно заседание по делото ,а изпращат на съда писменно становще,като намират , че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и изложените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява, че жалбоподателя при извършена проверка на 29.05.2024 г. в офис за кредити в гр. Плевен, ул. „Иван Вазов" 41, стопанисван от търговеца. Съставен е и Констативен протокол № К2739091/29.05.2024 г.Проверката е извършена във връзка с национална кампания на КЗП по тема „ЗИИП- ПИ-ЗПК".

При извършване на проверката е установено, че в обекта се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 200,00 лв. до 9 000,00 лв. от "Изи Асет Мениджмънт" АД. В момента на проверката са предоставени за преглед 2 броя договори за потребителски кредит, както следва:

1. Договор№ 5126155/27.05.24г.; 2. Договор № 5121749/21.05.24г.

Съгласно Договор за паричен заем № 5121749/21.05.24г. размерът на кредита е 1 250 лв., за срок 30 седмици, с 15 броя двуседмични вноски, всяка от които е в размер на 95.33 лв. Обща сума на погасителните вноски е 1 429.95 лв.

Лихвеният процент по кредита, съобразно чл.2, т.6 от договора, е в размер на 45.00 %, а в чл.2, т.8 е записано - Годишен процент на разходите /ГПР/ - 55.76 %. Към договора е приложен погасителен план, съгласно който към всяка вноска е добавена сума в размер на 45.67 лв. за възнаграждение за предоставяне на гаранция или общо 685.05 лв. Изчислен е и общ размер на всяка вноска 141.00 лв. или общо дължими по договора 2 115.00 лв.В чл.4 от договора е посочено: Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения:

Първо две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен"’; Поръчителят подписва договор за поръчителство.

Второ Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.

Трето одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя 2 гаранционни сделки.

В погасителния план към договора в „Забележка" кредиторът е посочил:

„Заемателят заплаща погасителните вноски по договора в размера, посочен в колонка № 3. В случай, че не предостави обезпечение под формата на две физически лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение под формата на гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу възнаграждение, дължи вноски в размера, посочен в колонка № 7.

В колона № 3 е посочен размер на вноската по кредита - 95.33 лв., в колона № 4 каква част от погасителната вноска е за погасяването на главницата, а в колона № 5 за лихвата. В колона № 6 е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция - 45.67 лв. към всяка погасителна вноска и в колона № 7 е записан общ размер на вноска - 141.00 лв. /погасителна вноска плюс възнаграждение за предоставяне на гаранция/.

При подписването на Договора за паричен заем № 5121749/21.05.24г. потребителят е подписал и Договор за предоставяне на гаранция №5121749/21.05.24г. с „Файненшъл България" ЕООД. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция: „Потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сума покриваща задължение за връщане на заемната сума в размер на 1 250 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава...“. В чл.З, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция е вписано, че „За поемане на задължението по чл. 1, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 685,05 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 45,67 лв., а в ал.2 е описано, че „Потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем“.

С КП е наредено на 10.06.24г. кредиторът да предостави информация за общ брой, сключени договори в офиса за периода м.09.23г. до момента; информация по колко от тях е изпълнено задължението по чл.4 от договора за осигуряване на обезпечение; информация размерът на неустойката при неизпълнение на чл.4 включен ли е в ГПР; информация по колко от договорите има сключен договор за гарант с „Файненшъл България“ ЕООД.

На 10.06.24г. на електронната поща *** е получено заявление с Вх.№ Р-03885 от кредитора, в което е предоставена изисканата информация.

В отговор кредиторът предоставя информация, че за периода 01.09.2023г. до 29.05.2024г. в офиса в гр. Плевен са сключени 802 броя договори за потребителски кредит. По всички договори е изпълнено задължението по чл.4 от тях и от кредитополучателите е предоставено обезпечение. При неизпълнение на задължението по чл.4 не се дължи неустойка. С всеки договор има сключен и договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България" ЕООД.

На 11.06.24г. е изпратена покана до кредитора с Изх.№ Р-03-896 до 21.06.24г. да предостави на електронната поща *** или в КЗП-Плевен, ул. „Димитър 3

Константинов“ № 27, ет.4, офис 413 - становище, в което да бъде изяснено, включен ли е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от одобреното от заемателя дружество - гарант „Файненшъл България" ЕООД в размера на годишния процент на разходите /ГПР/ към съответните договори /ДПЗ № 5126155/27.05.2024г. и ДПЗ № 5121749/21.05.2024 г./.

На 21.06.24г. на електронната поща *** е получено становище, в което е посочено, че и по двата предоставени договора потребителите са избрали да предоставят обезпечение, като сключат договори за предоставяне на гаранции е дружество, предоставящо гаранционни сделки. Посочено е също, че възнаграждението за предоставяне на гаранция не е включено в размера на годишния процент на разходите /ГПР/ към съответните договори, тъй като е дължимо по друг договор, е друго дружество - „Файненшъл България" ЕООД.

От представения погасителен план към договор № 5121749/21.05.24г. се установява, че вноските за предоставяне на обезпечение под формата на гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки са дължими на кредитора по договора за кредит, а не на друго юридическо лице, по друг договор.Поради което, не включването на размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по договора, води до това, че има разлика между формално посочения и действително прилагания размер, което по същество е непосочване на ГПР по кредита в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК „ ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони. възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Именно затова в посочената величина - ГПР, следва по ясен и разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение.

Предвиденият в договора ГПР - 55.76% не отговаря на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция.

От събраните по преписката доказателства се потвърждава по безспорен начин, че Договор за паричен заем № 5121749/21.05.24г. не съдържа задължителната горепосочена информация за действителната стойност на ГПР.

На 21.05.24 г. в гр. Плевен кредиторът ,.Изи Асет Мениджмънт" АД е сключил договор № 5121749/21.05.24г., който не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Актосъставителят счел, че с това деяние кредиторът „Изи Асет Мениджмънт .” АД е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит.При предявяването на АУАН жалбоподателя е правил възражения в срокът по чл.44, ал.1 от ЗАНН е направил писмени възражения, с които оспорил констатациите.АНО счел, че възражението е неоснователно и издал 4 атакуваното НП.Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.

Свидетелските показания на актосъставителят С. Н. и св.Р. И. К. свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, последователни и логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Спорното по делото е дали извършеното от наказания съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли е реализирана административно наказателна отговорност, както и правилно е определено наказанието.

Твърденията на жалбоподателя, посочени в жалбата са неоснователни , като съображенията на съда за това са:

При реализиране на административно наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано прецизно, с фактическите признаци от обективна страна, установено в състава на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като са посочени точно датата, мястото и обстоятелствата на извършването му. Не е нарушено правото на защита на кредитора, който добре е запознат със съдържанието на акта, видно и от подаденото в срок възражение.

НП е издадено, след като наказващият орган е изяснил всички установени по преписката факти и обстоятелства, и анализирал събраните доказателства, като правилно е преценил, че са налице осъществени състави на нарушения по чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.