Решение № 2560 от 25.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2560 гр. Пловдив, 25.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330113972 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против И. М. М., с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, в качеството си на съсобственик на 1/4 ид.ч., заедно с М. Х. С., А. Х. С. и Г. М. С., на водоснабден недвижим имот, находящ се в ****. Ответникът, заедно с останалите съсобственици, фигурирали в базата данни на оператора като потребител с ***, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия.

Твърди се, че за периода 31.01.2020 г. – 21.03.2024 г., в качеството си на съсобственик на 1/4 ид.ч., на водоснабден недвижим имот, находящ се в ****, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 319.53 лева.

За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 42.83 лева, за периода 12.03.2020 г. – 31.12.2023 г.

Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия – поради липсващо измервателно устройство. Съгласно ОУ задължение на потребителя е да монтира в имота си годно измервателно устройство. Поради липса на такова били начислени количества вода по тарифа, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек, за всяко тримесечие, с оглед неизпълнение на задължението на 1 потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начислено било количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или общо по 10 куб.м. за периода от 31.01.2020 г. – 21.03.2024 г.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника И. М. М., М. Х. С., А. Х. С. и Г. М. С. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение.

По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 7076/2024 г. на ПРС, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжниците И. М. М., М. Х. С., А. Х. С. и Г. М. С., за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта по отношение на М. Х. С., А. Х. С. и Г. М. С. е влязла в законна сила.

Заповедта против ответника И. М. М. била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 23.04.2024 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответника И.

М. М., като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил от същия писмен отговор на исковата молба.

Ответникът И. М. М. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, лично, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК от 21.02.2025 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 15.05.2025 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу нея.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.

Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

Относно разноските:

Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

2

В заповедното производство ищецът е заплатил общо сумата от 28.99 лева – за ДТ, която разпределена само за ответника е 7.25 лева. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер 92.75 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника.

Освен това, ищецът в заповедното производство е претендирал и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 50 лева за заповедното производство, респ. в размер на 12.50 лева, разпределена само за ответника.

В настоящото исково производство, в проведеното на 15.05.2025 г. открито съдебно заседание, ищецът изрично заявява, че не претендира юрисконсултско възнаграждение.

Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца, е 112.50 лева, от които: 19.75 лева /7.25 ДТ +12.50 юрк. възн./ за заповедното и 92.75 лева /ДТ/ за исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. М. М., с ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 250, следните суми: по 1/4 част от следните суми: сумата от 1278.11 лева /хиляда двеста седемдесет и осем лева и единадесет стотинки/ – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в ****, за периода 31.01.2020 г. до 21.03.2024 г., както и сумата от 171.35 лева /сто седемдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ – представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 12.03.2020 г. до 31.12.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в съда - 23.04.2024 г. до окончателното й изплащане , за които суми е издадена Заповед № 3498 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.04.2024 г. по частно гр. дело № 7076/2024 г. по описа на РС – Пловдив, ІV гр.с..

ОСЪЖДА И. М. М., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив , бул.

„6-ти септември“ № 250, сумата от общо 112.50 лева /сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/, от които сумата от 19.75 лева – деловодни разноски по производството по частно гр. дело № 7076/2024 г. по описа на РС – Пловдив, ІV гр.с. и сумата от 92.75 лева – деловодни разноски по настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3