Решение № 352 от 03.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Велико Търново, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20254100100417 по описа за 2025 година

Предявени искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Д. Х. Г.(чрез K Г Т., съгласно чл.32 т.2 от ГПК) е формулирала претенция против Окръжен съд Габрово за сумата 26000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.дело№439/2024г. на Окръжен съд Габрово и приключило в производството по гр.дело№904/2024г. на Окръжен съд В.Търново, в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба - 14.04.2025г. до окончателно и изплащане. Съобразно описаната фактология и направени констатации в представения с молбата Констативен протокол с изх.№РС24-768/06.02.2025г. на ИВСС, навежда твърдения, че вследствие на нарушаване на „разумния срок“ по процесното производство, като съдът се десезирал от основаната му функция без да упражни правомощията, съгл. Конституцията на Р.България и чл.7 ал.2 от ЗСВ, да изпълни процесуалното си задължение по чл.2 от ГПК по подадена от мен искова молба и трайната практика на ЕСПЧ, вследствие на което претърпяла неимуществени вреди, което репериране дири. Изискването за разумен срок се прилагало за всички етапи на съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се изключват етапите след решението по същество. Вследствие на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок Д. Х. Г. претърпяла и продължавала да търпи морални болки и страдания, от кръга на типичните, който не следва да бъдат установявани.

Болките и страданията са строго индивидуални и зависят от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Били нарушени конституционно гарантирани права, които можело да предизвикат у нея негативни емоции. Евентуалното предприемане на активно поведение, било средство за предотвратяване на евентуални неблагоприятни последици за нея, като същите ще бъдат предмет на установяване в хода съдебното дирене. Причиняването на усещане за 1 тревога от нарушената сигурност в държавността, за което по делото ще се съберат доказателства, е достатъчно, за да се ангажира отговорността на ответника. Що се отнася до началната точка на съответния период, срокът обикновено започва да тече от момента на предявяване на иска пред компетентния съд. Съгласно чл.2б ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от КЗПЧОС. Цитираната разпоредба представлявала национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юр.лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган бил конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна Окръжен съд Габрово депозира отговор, с който оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. За да се реализира правото на обезщетение по чл.2б ал.3 от ЗОДОВ следвало да се установи, че производството по висящото дело до предявяването на този иск е продължило в неразумно дълъг срок - извън рамките на обичайно необходимото му време за разглеждане съобразно критериите по чл. 26, ал. 2 от ЗОДОВ, както и че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на необоснованото забавяне на производството. При преценката си дали съдебното производство е продължило в неразумен срок съдът отчита общата продължителност и предмета на производството, фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните и техните представители, поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи, както и други факти, които имат значение за своевременното решаване на спора. Тези обстоятелства се преценяват с оглед етапа, на който се намира производството, и обусловените от това дължими процесуални действия на съда. Производството по гр.дело№439/2024г. на Окръжен съд Габрово е било образувано на 19.09.2024г. и в същия ден делото било разпределено на съдия-докладчик. С Определение№774/24.09.2024г. било прекратено производството по делото и на основание чл.7 ал.2 от ЗОДОВ и делото било изпратено на Окръжен съд В.Търново. С Определение№776/24.09.2024г. е допусната поправка на ОФГ. Производството по делото било разгледано в максимално кратък срок и не било допуснато необосновано забавяне, като са били спазени всички процесуални срокове(липсвало забавяне на производството при неговото разглеждане или ненавременно постановяване на съдебните актове). Не били налице обстоятелствата, водещи до нарушаване на правото на лицето за разглеждане и решаване на делото в разумен срок - липсва забавяне на производството при неговото разглеждане или ненавременно постановяване на съдебните актове. В същата насока били и констатациите от извършената проверка на Инспектората към ВСС - Констативен протокол с изх.№РС-24-768/06.02.2025г. и уведомление от 09.04.2025г. до Д. Х. Г.. Следва да се има предвид, че при иска по чл.2б от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове. Счита, че не била налице първата предпоставка от фактическия състав на иска по чл.2б ал.3 от ЗОДОВ, а именно разглеждане на производството по делото в разумен срок, поради което не е налице основание за ангажиране отговорността за вреди от бавно правосъдие. С оглед на това предявеният иск бил неоснователен и следвало да се отхвърли. В същото време, ищецът не бил обосновал наличието на настъпили вследствие на твърдяното нарушение вреди(не били настъпили никакви неимуществени вреди от продължителността на съдебния процес, които да се намират в пряка причинна връзка с действията на ОС-Габрово по делото). Счита размера на 2 претендираното обезщетение за прекомерно висок, спрямо твърдените вреди, претърпени от ищеца и съдебната практика на националните съдилища и ЕСПЧ по сходни казуси. Размерът на обезщетението следвало да бъде определено с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като се вземе предвид понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и стандарта на живот в страната. Следва да се отчита също, че самото осъждане/признаването на факта на увреждащото поведение/, само по себе си също има репариращ ефект за пострадалия, предвид нематериалния характер на увреждането му. Намира, че претендираната сума била в явна дисхармония със справедливо обезщетение, а би представлявало неоснователно обогатяване от страна на ищеца. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Контролиращата страна - Прокуратурата на Р.България, чрез Прокурор Т.Катрева счита, че искът/исковете не е доказан/доказани по основание и размер. Ищцата по никакъв начин не доказала, че е било нарушено правото и на разглеждане и на решаване на делото в разумен срок, заради което моли претенциите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:

Производството по гр.дело№439/2024г. на ОС-Габрово е образувано на 19.09.2024г. по искова молба, подадена от Д. Х. Г. против ОС-Габрово, с правно основание чл.2б ал.3 от ЗОДОВ.

Тъй като искът е предявен пред съд(ОС-Габрово), който е ответник по делото, като с Oпределение№774/24.09.2024г. производството, на основание чл.7 ал.2 от ЗОДОВ, е прекратено и делото е изпратено по компетентност на ОС-В.Търново. Поради това, че в обстоятелствената част на съдебния акт е била допусната грешка, още на същата дата/24.09.2024г./ ОС-Габрово допуснал поправката и по реда на чл.247 от ГПК. Общият срок на продължителност на производството по гр.дело№439/2024г. на ОС-Габрово, в периода от датата на подаване на исковата молба - на 19.09.2024г., до влизане в сила на Oпределение№774/24.09.2024г., постановено по гр.дело№904/2024г.по описа на ОС-В.Търново - на 01.10.2024г., възлиза на 12 дни.

След изпращане на делото в ОС-В.Търново на 11.10.2024г. е било образувано гр.дело№904/2024г. на ОС-В.Търново С Разпореждане№1208/21.10.2024г. исковата молба е оставена без движение по реда на чл.129 ал.2 от ГПК, а на ищцата Д. Х. Г. е даден срок да посочи кой е ответникът по делото - ОС-В.Търново или ОС-Габрово; да уточни в обстоятелствената част при разглеждането на делото пред кой съд е допуснато нарушение на принципа на чл.6 от ЕКЗПЧОС за разумен срок и по кое дело, както и какви са точните фактически действия, които са довели до нарушението на чл.6, §.1 от ЕКЗПЧОС. Съобщението, изпратено до Д. Г., като е върнато в цялост с отбелязване от 18.11.2024г., че лицето отказва да го получи. Връчването е извършено чрез ЕПЕП на 25.11.2024г., в 22:39часа. Тъй като констатираните нередовности не били отстранени, с Определение№1690/13.12.2024г. исковата молба е била върната, а производството по делото прекратено. Препис от съдебния акт е връчен на ищцовата страна чрез ЕПЕП на 14.12.2024г. и тъй като не е оспорен е влязъл в сила на 23.12.2024г. Общият срок на продължителност на производството по гр.дело№904/2024г. на ОС-В.Търново, в периода от датата на подаване на исковата молба - на 19.09.2024г., до влизане в сила на Определение№1690/13.12.2024г., постановено по гр.дело№904/2024г. по описа на ОС-В.Търново - на 23.12.2024г., възлиза на 2 месеца и 12 дни.

Или общо пред ОС-Габрово и ОС-В.Търново – 3месеца и 4дни.

Oт страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства. Св.Р. К.Д. познавам К. Т., както и Д. Хр.Г. и нейната сестра, които имали къщи в с.Крумчевци Общ.Елена. Според свидетеля имотът 3 на Д. Хр.Г. в с.Крумчевци Общ.Елена бил необитаем. Нямал информация за това дали е прекъснатото ел.захранването на този имот. Постоянно получавал призовки, но не знаел конкретно Д. Хр.Г. да води някакви дела във връзка с имота в с.Крумчевци. Заявява, че не бил виждал Д. Хр.Г. от години, тъй като свидетелят живеел в с.Крумчевци Общ.Елена, а тя живеела в гр. Елена.

Случайно я бил срещал преди много месеци в гр.Елена, но не бил разговарял с нея. Св.К. Хр.В.

(сестра на Д. Хр.Г.) потвърждава, че със сестра си притежават имоти(по наследство) в с.Крумчевци Общ.Елена. Спомня си, че било прекъснато ел.захранването на двата имота без предупреждение. Д.

Хр.Г. завела дела срещу електроразпределителното дружество. Имали оплаквания за кражби.

Свидетелката твърди, че Д. Хр.Г. не се чувствала добре(„…кръвно вдига, захар и открили, сега и тази болест „червен вятър“…). Д. Хр.Г. била на лечение(през м.септември.2024г.) в гр.Г.Оряховица при офталмолог, където и била направена сложна операция на едното око(за другото око имало насрочена дата, но решила да отложи…). Свидетелското показание се явява по своята логическа същност мнение, резултат на една логическа операция на силогизъм, като впрочем в основата си e и всяко съдебно решение. Следва да се зададе въпросът не дали свидетелят правилно е разсъждавал при възприемане на известни явления, а дали той казва право, т.е. действително ли е възприел факта и така ли го той предава, както го е възприел. В тази връзка св.показания следва да възприемат като обективни, но същите не установяват претърпените от Д. Хр.Г. неимуществени вреди - по вид, характер и интензитет(конкретно като пряка последица от проведените производства гр.дело№439/2024г. на Окръжен съд Габрово и приключило в производството по гр.дело№904/2024г. на Окръжен съд В.Търново).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разпечатката съдържа 22 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c9b35de-8bfc-4cad-95dd-5bd48d792788