Решение № 16 от 12.01.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Кърджали, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140100167 по описа за 2025 година

Ищецът А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. К., ж.к.. „В.-П.“ № ** чрез адв. Е. И. – АК Пловдив е предявил установителен иск срещу „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ср.“ № *, ет. *, за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК на клауза от сключения между страните Договор за кредит от 22.12.2023 г. предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 628,41 лева и осъдителен иск срещу „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807 на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сума в размер на 50 лева, платена по нищожната клауза предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2025 г. до окончателното плащане на сумата.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е релевирал твърдения, че процесният договор е нищожен като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включен размерът на таксата за разглеждане на документи за отпускане на паричния заем в размер на 628,41 лева.

Ищецът твърди, че Договора за кредит № ******** от 22.12.2023 г. сключен с „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807 е за сума в размер на 2500 лева.

Приложимият по договора ГЛП е 34,00% и ГПР от 62,03%.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЮТЕ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807 е подал отговор на исковата молба, с който прави признание на иска по основание и размер. Моли да се постанови решение по чл. 237 от ГПК. Прави искане за 1 присъждане на възнаграждение на ищеца под минималното съгласно наредбата за възнаграждения за адвокат, тъй като делото не е нито с фактическа, нито с правна сложност и е налице признание на иска. В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител на ищеца представя молба на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, с която ищецът изменя предявения осъдителен иск, като увеличава същия от 50 лева на 335,20 лева, като моли същия да се счита предявен за тази сума. Моли да се уважи предявеният иск, както и да й бъдат присъдени разноски. Ответникът не се явява и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ответника е депозирал молба, в която моли да бъде даден ход на делото. Заявява, че поддържа отговора на исковата молба и другите молби по делото, както и че няма възражения по проекта за доклад. Оспорва като прекомерна претенцията на ищеца за разноски, тъй като същият не е материално затруднено лице. Претендира разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното: съобразно обективираното в молба с вх.№******. на ответника признание на иска и предвид събраните по делото доказателства, съдът намира исковете за основателни и доказани, поради което следва да бъдат изцяло уважени, тъй като липсва оспорване на фактическа и правна обстановка.

При този изхода на делото право на разноски има само ищецът. Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на такси разноски. На основание чл. 78, ал.

6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. В случая държавната такса възлиза на 100.00 лева за двата иска, по 50.00 лева за всеки от тях, които ответникът следва да заплати по сметка на КРС. Следва също така ответникът да заплати по сметка на КРС сторените по делото бюджетни разноски за ССчЕ в размер на 300 лева.

Относно претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от процесуалния представител на ищеца, съдът съобрази следното: настоящият състав намира, че делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което съгласно установената съдебна практика /формирана след постановяване на решение по дело С438/2022 на СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както и действително извършената работа. В случая по делото, извън исковата молба от процесуалния представител на ищеца, е депозирана една молба по хода на делото, в която не са изложени съображения по същество на спора. Съобразявайки тези факти, както и размерът на нищожния договор за потребителски кредит, настоящият състав намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение по предявените искове възлиза на 300 лева, върху която сума следва да се начисли и ДДС съгласно представените доказателства в тази връзка. Настоящият състав счита, че присъденият размер на адвокатско 2 възнаграждение съответства на принципите на пропорционалност и справедливост, както и на действително извършения обем на работа от процесуалния представител. Настоящият състав приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК за установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес, за да се избегне злоупотреба с право. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Напротив, налице е една бланкетна искова молба и молба по хода на делото, без лично явяване на адвоката и страната. Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. К., ж.к.. „В.-П.“ № **** иск срещу „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 2, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 628,41 лева от сключеният между страните Договор за кредит № ******** от 22.12.2023 г. е нищожна на основание чл.

22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес ************* сумата в размер на 335,20 лева, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2025 г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Кърджали държавна такса в размер на в общ размер на 100.00 лева, както и 300.00 лева – направени бюджетни разноски за вещо лице.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА „ЮТЕ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр.

3

София, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД Е. И.с ЕИК 180978004, с адрес************, представлявано от адв. Ел. Ив.– АК Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС за процесуално представителство и защита по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4