Определение № 2380 от 27.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2380 гр. София, 27.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501996 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Аратиден” ЕООД срещу Определение № 10492/14.05.2026 г., постановено по гр. д. № 571/2026 г., по описа на СГС, ГО, I-3 състав.

В жалбата си твърди, че постановеното определение, с което е спряно производството по делото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че предпоставките за основателността на иска за вреди включват наложена обезпечителна мярка, наличие на някоя от хипотезите, предвидени в чл. 403, ал. 1 ГПК, и претърпени вреди, причинени от налагането на обезпечението.

Твърди, че отговорността за вреди от обезпечителна мярка по чл. 403, ал. 1 ГПК възниква когато: е установено, че искът, който е бил обезпечен, е без основание; или искът, който е бил обезпечен, не е решен по същество, следователно не е установено безспорно дали е основателен; или не искът, а самото обезпечение е установено като недопустимо или неоснователно (от въззивна инстанция). Счита, че именно третата хипотеза е налице.

Твърди, че при постановяване на определението си първоинстанционният съд не е взел предвид определението, с което САС е отменил определението на КОС по т.д. № 14/25 за допускане на обезпечение, като неправилно, като в него е било посочено, че не е налице обезпечителна нужда. Твърди, че основанието на неговия иск са именно вредите от тази 1 наложена обезпечителна мярка, от която не е имало нужда, тъй като същата не би обезпечила изпълнението на евентуално бъдещо осъдително решение.

Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК, тъй като обезпечението, което е допуснато от КОС чрез спиране на строителните дейности е било отменено от САС. Ищецът по настоящия иск е подал своевременно възражение срещу освобождаването на гаранцията, внесена от „Ахелой“ ООД, като е завел задължителния в едномесечен срок иск. С него той търси обезщетение за вредите от отмененото обезпечение.

Излага подробни съображения защо допуснатото обезпечение не било адекватно на търсената защита.

Моли да бъде отменено определението за спиране на производството и делото да бъде върнато на СГС за продължаване на производството.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който същото оспорва частната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

Твърди, че е налице сочената от СГС преюдициалност, която е основание за спирането.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Т.д. № 571/26 по описа на СГС е образувано по исковата молба на „Аратиден“ ЕООД, в която твърди, че е претърпял имуществени вреди вследствие на допуснато обезпечение по т.д. № 14/2025 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е била наложена обезпечителна мярка, за която ищецът твърди, че е препятствала въвеждането в експлоатация и функционирането на четвърти етап от реализиран от дружеството фотоволтаичен проект. Твърди, че обезпечителната мярка е била допусната по иск на „МБРД“ ООД и Сдружение с нестопанска цел за обществена полза „Алтернативни комплексни иновативни дейности – АКИД“, като впоследствие същата е била отменена с влязъл в сила съдебен акт на Софийски апелативен съд.

Ищецът твърди, че вследствие действието на допуснатото обезпечение е бил лишен от възможността да реализира приходи от произведена електроенергия от Етап IV на фотоволтаичната централа за периода на действие на обезпечителната мярка, поради което претендира обезщетение за 2 претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Производството по т.д. № 14/2025 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил е висящо и не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

При съобразяване с изложеното, СГС е направил констатация, че фактическият състав на отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК възниква при три кумулативни елемента – наложена обезпечителна мярка; някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК или отмяна на обезпечението от въззивния съд; наличието на вреди, причинени от обезпечителната мярка. Приел е следното: осъществяването на този фактически състав е основание за пораждането на отговорността на ответника. Съгласно първата хипотеза по чл. 403, ал. 1 ГПК, отговорността възниква, когато обезпеченият иск бъде отхвърлен. Това означава да е налице решение, което е влязло в сила и което отхвърля иска като неоснователен и така се произнася по отношение на претендираните от ищеца по спора материални права. Има се предвид окончателно произнасяне, със сила на пресъдено нещо, по съществото на спора, с което се установява, че твърдените от ищеца материални права са без основание – изобщо не съществуват, погасени са по давност и т.н. По обезпечения иск е налице висящо производство - т.д. № 14/2025 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. В случай, че ищецът търси отговорност за пропуснати ползи, основавайки се на тази първа хипотеза, то и част от подлежащия на доказване фактически състав е именно наличието на влязло в сила съдебно решение, с което обезпеченият иск е отхвърлен, като без значение е видът на претендираните вреди – дали се търсят презумирани вреди, или пропуснати ползи. Приел е, че в този случай, налице е преюдициалност на висящото производство и настоящото следва да се спре, до постановяване на окончателен акт.

В мотивите на обжалваното определение е прието също и, че ако с решение по соченото дело искът бъде уважен, то и не може да се ограничава възможността ответникът по обезпечението да търси вреди от ищеца и без визираните в чл. 403, ал. 1 ГПК хипотези да са се реализирали, като твърди незаконосъобразно упражняване на процесуалното право да се обезпечи бъдещ иск. В такъв случай, обаче, ще става въпрос не за обективна, а за 3 виновна отговорност за деликт по общия ред (т.е. чл. 45 ЗЗД). Ответникът по обезпечението ще трябва да доказва вината на ищеца, обратното – ищецът ще може да се екскулпира. В този случай, на ищеца следва да се дадат, след влизане в сила на решението, указания, да изложи фактически твърдения относно незаконосъобразно поведение на ответника по време на обезпечителното производство, което няма да съставлява недопустимо изменение на предявения вече иск, тъй като притезанието е същото.

Въззивната инстанция намира, че определението за спиране на производството е постановено преждевременно и следва да бъде отменено.

От твърденията на ищеца в исковата молба не става ясно дали същия претендира вреди на основание чл. 403 ал.1 от ГПК, при ангажиране на обективната безвиновна отговорност на ответника, в който случай предпоставките на чл. 403 ал.1 от ГПК биха имали значение за основателността на иска и в който случай производството действително следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1 т.4 от ГПК.

Твърденията в исковата молба следва да бъдат уточнени от първата инстанция с даване на указания, дали ищецът претендира вреди на общо основание, с твърдение за виновно поведение на ответника (каквито твърдения има отчасти в исковата молба, които са доразвити в частната жалба) и при наличието на които предпоставките на чл. 403 ал.1 от ГПК не биха имали значение за отговорността на ответника по чл. 45 от ЗЗД.

В този смисъл и разсъжденията на СГС в последната част на обжалваното определение, че не може да се ограничава възможността ответникът по обезпечението да търси вреди и без визираните в чл. 403, ал. 1 ГПК хипотези да са се реализирали, като твърди незаконосъобразно упражняване на процесуалното право да се обезпечи бъдещ иск, в който случай, ще става въпрос не за обективна, а за виновна отговорност за деликт по общия ред и ответникът по обезпечението ще трябва да доказва вината на ищеца, са валидни. Неоснователен е само изводът на СГС, че това следва да стане след уважаването на предявения иск по т.д. № 14/25 на КОС, по реда на даване на указания за уточняване на твърденията му. Ако ищецът твърди незаконосъобразно и виновоно упражняване на правата на ответника, тогава изхода по делото не би бил обвързан от изхода по предявения иск по т.д. № 14/25 по описа на КОС.

4

След като се е произнесъл по искането за спиране на производството, без да уточни твърденията и исканията на ищеца, както и правното основание на предявения иск, СГС е постановил определението за спиране преждевременно и то следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на производството.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 10492/14.05.2026 г., постановено по гр. д. № 571/2026 г., по описа на СГС, ГО, I-3 състав за спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5