Акт № 220 от 28.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Ловеч, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:ТАТЯНА МИТЕВА

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА П. като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20264300500312 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК

С решение № 64/3.04.2026 г., постановено по гр.д. № 404/2025 г., РС-Троян е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Т. М. Т., ЕГН ********** и С. Ц.

С., ЕГН **********, двамата с адрес: *** против А. И. В., И. В. В. и В. М. В., тримата с адрес: *** иск по чл. 109 от ЗС - да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в причиняване на наводнение в апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Т. собственост на ищците, като отстранят проблема за това, осъдил е на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД А. И. В., И. В. В. и В. М. В., тримата с адрес: *** да заплатят солидарно Т. М. Т., ЕГН ********** и С. Ц. С., ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата от 852 лева /429,55 – четиристотин двадесет и девет евро и 55 цента/ претърпяни имуществени вреди, както и сумата от 500 лева /260,68 – двеста и шестдесет евро и 68 цента/ - претърпени неимуществени вреди в резултат от непредприети ефективни действия на ответниците по отстраняване на теч в тяхната баня; осъдил е А. И.

В., И. В. В. и В. М. В., тримата с адрес: *** да заплатят Т. М. Т., ЕГН ********** и С. Ц. С., ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата от 676,75 –шестстотин седемдесет и шест евро и 75 цента /1 300 лева/ - сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска; осъдил е Т. М. Т., ЕГН ********** и С. Ц. С., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на А. И. В., И. В. В. и В. М. В., тримата с адрес: *** сумата 86,76 – осемдесет и 1 шест евро и 76 цента / 166,67 лева/, сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Срещу решението на РС-Т. е постъпила въззивна жалба в осъдителната му част от И.

В. В. с ЕГН ********** и В. М. В. ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес в ***, с адрес за призоваване: адв.Х. В. от ЛАК, ***, против Решение № 64/03.04.2026г., постановено по гр.дело № 404/2025г. по описа на ТРС, с която ТРС ги осъжда да заплатят на ищците сумата от 852 лева /429,55 евро/ - претърпяни имуществени вреди, както и сумата от 500 лева /260,68 евро/ - претърпени неимуществени вреди в резултат от непредприети ефективни действия на ответниците по отстраняване на теч в тяхната баня.

Считат, че предявените искове не били доказани както по основание, така и по размер, но въпреки това съдът приел, че от събраните доказателства безспорно се е установило, че течовете в апартамента на ищците произтичат от теч от канализационната система на втория етаж и този проблем е локализиран от вещото лице - в зоната около отдушника до душ кабината, както и необходимия наклон на тръбите., като в същото време съдът възприема, че самия експерт, и в двете заключения излага предположение за конкретната причина, а именно има вероятност да е от липса на уплътнения по тръбите в банята на втория етаж, но също така е вероятно и теча да се дължи на пропукване или разместване на камениновите тръби, от който е изграден вертикалния канализационен клон, като в последния случай е необходимо да се вземе решение от етажната собственост за цялостен ремонт на блока."

В потвърждение на това е и приетото като доказателство по делото писмо №3-02- 717/20.08.2014г. на Община Т., което цитира.

Излага, че точно поради тази вероятност, констатирана както от Община Т., така и от вещото лице по делото, още през 2008 година изразили желание да подменят целия изграден канализационен клон на цялата сграда, тъй като той е обща част на сградата, но ищците отговорили, че са си направили ремонт на банята и това не ги интересува, а също и собствениците на етаж 3 отказали да се направят ремонта.

Считат, че в случай, че проблема е в посочения ВКК, то следва да се приеме, че няма как ответниците да са причина за нанесените им вреди, още по-малко за неимуществени такива, нещо повече - те също търпели емоционално-психически дискомфорт от постоянните натяквания и скандали, които ищците им създавали, при това след като вече под тяхно давление направили ремонт на банята си своя сметка, без да се установят при ремонта, явни причини за проблема.

Изтъква, че очевидно в настоящият процес, за да се произнесе, съдът съобразил най-вече приетите две съдебно-технически експертизи, като цитира заключенията.

Излагат че при извършване на втората експертиза с мини камера, вещото лице установило, че отчетените притоци на вода се оттичат изцяло без остатък, след което е посетил банята на първия етаж и не е установил влага или теч, на което ищцата заявила, че била чула „шум от отремонтиране в горният апартамент", но ремонт те не са извършвали.

2

Според тях в вещото лице уклончиво е дал решение на проблема ремонт в дома на ищеца да се направи при наблюдение на петното и доказана липса на влага, ако във времето е отпаднала причината и при установено ново овлажняване в петното около отдушника на ет.1, да се направи ремонт в банята на ответника, но от друга страна свидетелят Б. Я., извършил ремонта в тяхната баня, показал, че отточният канал не минава там, където е петното.

Изтъква, че вещото лице навсякъде в експертизите използва термини, като:

„възможно е", „остава съмнение", „вероятно", „възможна причина", „предполагам" и т.н, целите експертизи са изградени на предположения, а от там и съдът основал решението си на предположения, а едно съдебно решение не следва да лежи на предположения.

Твърдят, че по делото се установило, че ищците са получили обезщетения за процесните щети както от собствени застрахователни полици, така и от техни такива, следователно ищците се домогват да получат, макар и частично, обещетение за втори път, предвид на което исковете за обезщетения не са доказани освен по основание, така и по размер.

Молят съда да отмени атакуваното решение в частта, в която са осъдени да заплатят на ищците Т. М. Т. и С. Ц. С. сумата от 852 лева /429,55 евро / - претърпяни имуществени вреди, както и сумата от 500 лева /260,68 евро/ - претърпени неимуществени вреди в резултат от непредприети ефективни действия на ответниците по отстраняване на теч в тяхната баня, и постанови ново решение, с което остави този иск без уважение, като присъди и сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от от Т. М. Т. и С. Ц. С. чрез пълномощник адв. И. П. Р. - С., от ЛАК, със съдебен адрес за упражняване на дейността в гр. Т., обл. Ловеч, ул. " Васил Левски " № 8, с който възразяват срещу жалбата, с посочените доводи в нея.

Сочат, че въззивната жалба страда от недостатъци, които подлежат на поправяне и връщане, а освен че е с посочено грешно правно основание /чл.251, ал.5 ГПК/, тя не отговаря й на законовите изисквания за съдържание, по арг. на чл.260, т.2 и 3 и чл.261, т.1 ГПК и не става ясно означението на обжалваното решение по см. на т.2 на чл.260 ГПК и указание в какво се състои порочността на решението I чл.260, т.З ГПК/, а именно: нищожно, недопустимо или неправилно.

Считат, че въззивната жалба е нередовна, недопустима и неоснователна.

Изтъкват, че независимо, че е подадена в законоустановения двуседмичен срок от страни в процеса, с активна процесуална и материална легитимация и правен интерес е нарушено изискването за необходимото другарство, тъй като в жалбата, като въззивник не е посочен собственика на недвижимия имот -А. И. В., а само ползвателите на имота, като няма данни, че той е уведомен и не желае да обжалва решението, като считат, че собственикът на имота е съгласен със съдебното решение и последиците от него, а обжалват ползвателите, без да е ясно дали собственикът е запознат с иницирането на настоящето 3 производство.

С оглед на обстоятелството, че при необходимото другарство решението на въззивната инстанция обвързва и неподалия жалба другар, а при отмяна на решението по главния иск се възстановява и висящността на евентуално съединените с него искове, ако съдът сметне жалбата за допустима, прави искане по арг. на чл.265, ал.2 ГПК, въззивният съд служебно да конституира като страна в производството необходимите другари, обжалващи решението и да съобщи на не обжалвалия другар /собственика А. В./, за да бъде конституиран като страна в процеса, ако желае да се присъедини към въззивната жалба, по силата на постановките на т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 2000 г.

Изтъкват, че решението се обжалва на основание чл.251, ал.5 от ГПК, тоест иска се тълкуване на решението и по арг. на чл.251, ал.5. Излагат, че решението се оспорва частично - атакува се присъдената сума за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, доказани като основание и размер в процеса, с назначена техническа експертиза и допълнителна такава и гласни доказателствени средства, подробно описани, анализирани и мотивирани в решението на съда и се иска от съда да отмени съдебното решение по обективно съединените искове - за имуществени и неимуществени вреди, но да остави в сила присъдената сума за разноски по делото на първа инстанция - държавна такса, адвокатски хонорар и съдебни експертизи и това е е правен абсурд, поискан от въззивниците.

Сочи, че в жалбата се иска да бъдат присъдени и съдебно-деловодните разноски по делото, постановени в тежест на ищците, но във въззивното производство няма ищци, като страна, а въззивник.

Възразяват срещу всички посочени доводи и факти, защото са посочени некоректно, извратено и не отговарят на обективната фактическа обстановка и доказателствен материал по делото.

Считат, че се извратява заключението на вещото лице, като се сочи, че то е категорично, че причината за теча в дома на въззиваемите е от канализационнатта система на въззивниците и били дадени и указания за отстраняването. Твърдят, че се факти, който не са допринесли за решаване на проблема, напр. посочената жалба до Община Т., от 31.07.2014 г.,Считат, че неистина е твърдението в жалбата, че ищците се домогват да получат, макар и частично, обезщетение за втори път, като този факт не се доказва от приложените по делото писмени доказателства. Твърдят, че от справка на ДЗИ „Общо застраховане" АД, регистрирани са две щети със събития на 14.02.2022 г. и на 03.04.2023 г., получени са обезщетения, но този период не е посочен в исковата молба - от 09/2023г. до 05/2025г. - период на имуществения иск, като от поискана и предоставена по делото писмо от ЗАД „ОЗК-Затраховане" АД е видно, че няма сключвана застраховка при тях от Т. М. Т., следователно няма и изплащано обезщетение.

Счита, че обжалваното решение е правилно и мотивирано, съдържа изискуемите по закон две страни: правоустановяваща /декларативна/ и правосъздаваща /императивна/ и не страда от пороци, съдът е обсъдил и формирал правилни фактически и доказателствени 4 изводи, не е допуснал процесуални нарушения по прилагане на правилата на логическото мислене, науката и опита, както и фактите и доказателствата, няма нарушения на съдопроизводствените правила.

Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и да им присъдите разноските по делото за въззивна инстанция.

Постъпил е отговор и от третото лице- помагач ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Света София" № 7, ет.5, представлявано от Гл. Изпълнителен Директор - А. Л. и Изпълнителен Директор - Р. Д., чрез юрк. С. Х., с който се присъединяват изцяло към подадената въззивна жалба на ответниците, като възприемат изложените в нея доводи относно липсата на доказан произход на теча, вероятностния характер на експертните заключения, както и възможността уврежданията да произтичат от общи части на сградата - вертикалния канализационен клон. Счита, че тези доводи за изцяло основателни и кореспондиращи със събраните по делото доказателства.