Определение № 675 от 16.08.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 675 гр. гр. Д., 16.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Диана Г. Дякова

Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500572 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по жалба на М. Т. Н. и Т. Н. Т.а, и двамата с адрес в гр. Б., ***, срещу определение №7, постановено на 21.07.2023г., от съдия по вписванията към Служба по вписванията - гр. Б., с което е отказано да бъде извършено вписване на Искова молба №1775/24.04.2023г, придружена с уточняващи молби №2991/06.07.2023г. и №3130/14.07.2023г. по гр. д.

№236/2023г. по описа на Районен съд Б., заявени за вписване със Заявление с вх. №2596/21.07.2023г. от М. Т. Н..

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение на съдията по вписванията към РС Б., като се иска от съда да го отмени и да върне преписката със задължителни указания да се впише исковата молба като отговаряща на изискванията на закона. Поддържа , че е неправилен изводът на съдията по вписванията, че дължимата държавна такса по предявения иск по чл. 108 от ЗС не е заплатена, като в тази връзка уточнява, че исковото производство е все още в начален етап на проверка за редовност и допустимост, като съдията по вписванията няма право на собствена преценка по кой от всички предявени искове е внесена приложената държавна такса, а единствено следва да зачете, че държавна такса, в размер равен на дължимия по предявения ревандикационен иск, е внесена по делото.

Сочи се с жалбата, че изводът на съдията по вписванията, че липсва индивидуализация на ответниците по иска е неправилен. В тази връзка уточнява, че единият ответник, ЧСИ, е надлежно посочен, вкл. с адрес.

Невъзможността да се посочи другия ответник, застрахователят на ЧСИ, се дължи на неоказано съдействие от съда за служебното му установяване. Сочи 1 още, че от прочита на приложените за вписване молби е видно, че се твърди липса на изпълняемо право на взискателя, също посочен от жалбоподателя като евентуален ответник по иска по чл. 108 от ЗС, респ. липса на легитимен взискател по изпълнителното дело, респ. незаконосъобразно предприети от ЧСИ изпълнителни действия по отнемане на недвижим имот, което легитимира ЧСИ като ответник по иска по чл. 108 от ЗС в качеството му на фактически извършител на действия без възложител. Настоява, че дори и да са налични пороци в исковата молба относно правилен избор на ответник измежду двамата посочени ответници, именно оповестяването на исковата молба чрез нейното вписване ще улесни защитата на посочените лица срещу тези пороци при наличие на правен интерес у тях. Сочи, че съдията по вписванията не разполага с правомощия да откаже вписването с аргумент за грешна легитимация на ответника или друг, отстраним в съдебния процес, порок на исковата молба, което установяване може да бъде сторено единствено в рамките на спорно съдебно производство по повод на вписания акт.

В частната жалба са изложени доводи и за недопустимо произнасяне на съдията по вписванията относно редовността и допустимостта на предявения по гр. д. №236/2023г. иск по чл. 108 от ЗС, което е изцяло извън правомощията му във връзка с извършваната от него проверка и в частност – в противоречие с т. 6 от ТР №7/25.04.2013г. по ТД №7/2012г. на ОСГТК на ВКС.

След като взе предвид изложените в жалбата доводи и прецени приложените към делото писмени доказателства, Окръжен съд Д., приема за установено следното:

Съобщението за постановеното от съдията по вписванията към служба по вписванията - Б. определение, е било връчено на молителя М. Т. Н. чрез Т. Н.

Т.а на 01.08.2023г., а жалбата е подадена на 31.07.2023г., поради което следва да се приеме за подадена в законоустановения едноседмичен срок.

Жалбоподателката Т. Н. Т.а не е имала качество на молител в охранителното производство, поради което същата не се явява с страна в това производство, имаща право на жалба, поради което жалбата от нея се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбоподателят М. Т. Н. има правен интерес от обжалването, тъй като същият като молител в инициираното от него охранително производство се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията.

Следователно частната жалба от М. Т. Н. се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

За да постанови обжалваното определение съдията по вписванията към Районен съд Б., е приел следното:

Със заявление с вх. №2596/21.07.2023г. пред него са представени искова молба и два броя уточняващи я молби, от които е видно че пред РС Б. е 2 предявен иск за защита правото на собственост по чл. 108 от ЗС, т.е. че е налице акт, подлежащ на вписване.

Отбелязал е, че с приложената искова молба са предявени искове, между които не е налице иск по чл. 108 от ЗС, като към нея са приложени доказателства за внесена държавна такса в размер на 50 лева.

С първата уточняваща молба е допълнително заявен за разглеждане иск по чл. 108 от ЗС срещу посочен ответник: ЧСИ №*** гр. Д., ***, като няма внасяна друга такса.

С втората уточняваща молба е допълнено, че ответници по иска по чл.

108 от ЗС всъщност са ЧСИ №*** гр. Д., ***, и съответното юридическо лице по застраховка „Професионална отговорност“ на ЧСИ, чиито имена и адреси не са посочени от молителя. Към тази молба също няма внасяна друга държавна такса.

При така установеното от фактическа страна, съдията по вписванията е направил извод за отсъствие на условия за вписването на приложените актове, доколкото не са представени доказателства за внесена държавна такса за разглеждането на иска по чл. 108 от ЗС по сметка на РС – Б., а също така не е налице изискуемата, съобразно чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Правилника за вписванията, индивидуализация на ответниците по иска, нито идентификация на страните, като с тези съображения е постановил обжалвания отказ.

Окръжен съд Д. намира, че обжалваното определение се явява валидно и допустимо.

Основният довод във въззивната жалба е позоваването на т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013г. по ТД №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а от ПВ, се ограничава до това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.

Съдебната практика трайно е възприела, че исковите молби по искове за защита правото на собственост, вкл. по чл. 108 от ЗС, подлежат на вписване по арг. на чл. 112, б. „з“ от ЗС и чл. 11, б. „в“, вр. чл. 4, б. „з“ от ПВ (така в Определение №7/15.01.2009г. по ч.гр.д. №1870/2008г. на ВКС, I V ГО, и Определение №575/20.12.2010г. по ч.гр.д. № 513/2010г. на ВКС, I V ГО), т.е. изводът на съдията по вписванията в тази насока е правилен.

Съгласно мотивите по т.6 от ТР №7/25.04.2013г. по ТД №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че съдията по вписванията не разполага с правомощие да извършва проверка за наличие на заплатена държавна такса и за редовността на представения за вписване акт, ако това вписване е разпоредено от съд, като в тази хипотеза органът е задължен да извърши разпореденото от съда вписване.

В мотивите към същата точка по ТД №7/2012г. е указано още, че в случай че актът се заявява за вписване, без да е налице предхождаща го 3 проверка от съд, именно съдията по вписванията е оправомощеното лице, което следва да извърши тази проверка за редовност на заявлението и приложените към него актове, като проверката му следва да е в следния обем: наличие на местна компетентност, редовност на молбата за вписване, дали представения към молбата акт подлежи на вписване, формата на акта отговаря ли на императивните изисквания на закона, актът отговаря ли на императивните изисквания на закона от гледна точка на съдържание – идентифицирани ли са надлежно страните по него и имота, внесена ли е дължимата по иска държавна такса за образуване на дело (чл. 12, ал. 1 от ПВ) и дължимата държавна такса за вписването.

В настоящият случай, съдията по вписванията е стигнал до извод за липса на доказателства за внесена държавна такса за образуване на делото, което съгласно разясненията по-горе попада изцяло в правомощията му за проверка. Настоящият съдебен състав споделя този извод – видно от съдържанието на приложената към заявлението искова молба и уточняващите я такива, ищците са предявили следните искове: по чл. 75, чл. 76 и чл. 108 от ЗС, още по чл. 124, ал. 1 и по чл. 124, ал. 4 от ГПК, както и по чл. 441 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД. Към датата на постановяване на обжалвания отказ, и към настоящия момент, са налице доказателства за заплатена по сметка на РС – Б. държавна такса единствено в размер на 50 лева. Предвид броя на предявените искове и липсата на яснота и конкретика за кой или кои от тези искове се отнася внесената държавна такса, съдията по вписванията е лишен от възможност за преценка, доколкото това е въпрос изцяло в компетентността на съдебния състав, разглеждащ делото. Ако се възприеме противната теза, безспорно би се достигнало до предоставяне на правомощия на съдията по вписванията да извършва преценка за редовност на подадената искова молба, което противоречи на принципите на гражданския процес.

Следващия аргумент, залегнал в изводите в обжалваното определение, е за липса на индивидуализация на страните в приложения акт. Настоящият съдебен състав споделя изцяло и този извод – видно от съдържанието на приложената към заявлението искова молба и уточняващите я такива, ищците са предявили искове срещу следните ответници: ЧСИ №*** Л. Т., с район на действие ОС Д., с адрес: гр. Д., ***, съответното юридическо лице по застраховка „Професионална отговорност“ на ЧСИ №***, чиито имена и адреси не са посочени от ищците, а с втората уточняваща молба е посочен и трети възможен ответник УникредитБулбанк АД, ЕИК 831919536, гр. София, пл. „Св. Неделя“ №7, но без изрично да е формулирано искане за конституирането на тази нова страна.

Правилникът за вписванията изрично е уредил изискванията за съдържанието на исковите молби, чието вписване се иска, като с чл. 12 от същия е препратил към изискванията на чл. 6, а именно да съдържат: собственото, бащиното и фамилното име, местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните, в случаите на чл. 3 от ЗРБУЛСТАТ - код по БУЛСТА Т, а когато една от страните e търговец или 4 юридическо лице - посочват се фирмата и организационната форма , съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ , а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията – ЕИК.

Видно от приложените документи, страните не са посочени с изискуемия от закона минимум идентификационни данни: така ищците не са посочили своите ЕГН, ЧСИ Л. Т. е посочена единствено с две имена, като не са посочени ЕГН или БУЛСТАТ на това лице, а ответникът, описан като „съответното юридическо лице по застраховка „Професионална отговорност“ на ЧСИ №***“ не би могъл да бъде идентифициран от съдията по вписванията по какъвто и да било начин. Единственото лице, описано съобразно изискванията на закона, се явява УникредитБулбанк АД, ЕИК 831919536, гр. София, пл. „Св. Неделя“ №7, но същото не е с безспорно качество на страна в производството по подадената искова молба, поради което не следва и не може да бъде коментирано. Въведените с ПВ изисквания за точно и еднозначно обозначение на страните не са самоцелни, а целят да гарантират вписването на подлежащия акт, искова молба, по персоналните партиди на всяка една от страните на осн. чл. 12, ал. 2 от ПВ, с оглед обезпечаване на оповестителния характер на вписването, доколкото вписванията и към настоящия момент продължават да се извършват по персоналните партиди на страните поради забавения старт на работата на Имотния регистър.

Следователно жалбата се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено по изложените мотиви в настоящото определение.