Определение № 28420 от 05.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28420 гр. София, 05.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110144873 по описа за 2025 година взе предвид следното:

С определение № 9363 от 09-03.2026 г. съдът е съединил в едно производство настоящото такова по гр. д. № 44873/2025 г. и производството по гр. д. № 53567/2025 г. по описа на СРС, 118-ти състав, образувано по искова молба с вх. № 392463/01.12.2025 г., подадена от Б. Л. Т. срещу „*****“ ЕАД, като е прекратил деловодното завеждане на гр. д.

№ 53567/2025 г. и е приложил същото към кориците на гр. д. № 44873/2025 г. по описа на СРС, 118-ти състав.

С оглед горното, настоящото производство е образувано по искова молба с вх. № 287170/29.08.2025 г. и искова молба с вх. № 392463/01.12.2025 г., подадени от Б. Л. Т. с ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. *, срещу „*“ ****ЕАД с ЕИК ****6, с адрес на управление: гр. *****.

Исковите молби са редовно връчени на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговори на същите с вх. № 413550/17.12.2025 г. и с вх. № 113479/09.04.2026 г., като и в двата излага съображения за злоупотреба с права от страна на ищеца по смисъла на 57, ал. 2 КРБ, доколкото от същия били образувани множество еднакви по своя предмет и страни дела, а именно: гр. д. № 20645/2025 г. по описа на СРС, 166 състав, гр. д. № 20643/2025 г. по описа на СРС, 26 състав, гр. д. № 44870/2025 г. по описа на 34 състав, гр. д.

№ 44878/2025 г. по описа на 125 състав и гр. д. № 23002/2025 г. по описа на СРС, 71 състав, като в тази връзка отправя искане за спиране на настоящото производство на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Със становище с вх. № 133837/28.04.2026 г. ищецът възразява срещу спиране на производството като сочи, че посочените от ответника производства не са преюдициални за настоящото и в тази връзка излага, че по този въпрос между страните има постановено определение № 1562 от 21.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 243/2026 г. по описа на СГС.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство (Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС). Спирането на това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното 1 дело, да съобрази решението по обуславящото дело, което има значение за правилното му решаване.

Съдът след извършена служебна проверка намира, че в случая не са налице предпоставките за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото вземанията по посочените от ответника дела нямат общ правопораждащ юридически факт, тъй като основанието на всяка една от претенциите е заплащането от ищеца вместо ответника на съответната издадена фактура за конкретен месец, респ. липсва обусловеност между настоящото дело и останалите висящи дела между страните.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството по делото, обективирано в отговори на искова молба с вх. № 413550/17.12.2025 г. и с вх. № 113479/09.04.2026 г.

ПРИЕМА представените от ищеца с искова молба с вх. № 287170/29.08.2025 г., с искова молба с вх. № 392463/01.12.2025 г., със становище с вх. № 133837/28.04.2026 г., както представените от ответника с отговори на искова молба с вх. № 413550/17.12.2025 г. и с вх.

№ 113479/09.04.2026 г. писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно измервателните уреди и подписаните декларации за заплащане на консумираната електрическа енергия, доколкото същите могат да бъдат установени чрез писмени доказателства, чието приемане е допуснато от съда.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.09.2026 г. – 10,30 часа, за когато да се призоват страните.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 287170/29.08.2025 г. и искова молба с вх. № 392463/01.12.2025 г., подадени от Б. Л. Т. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ****, срещу „****“ ЕАД с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. ****, с които са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1, ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 10,21 евро (19,97 лева), представляваща консумативни разноски за потребена електрическа енергия по фактура № ***** от 30.06.2025 г. за абонатно съоръжение, находящо се на адрес: гр. ****, ап. „абонатна“, собственост на ответника, ведно със законна лихва от 29.08.2025 г. (датата на подаване на искова молба с вх. № 287170) до изплащане на вземането, сумата от 19,43 евро (38 лева), представляваща платена от ищеца такса за възстановяване на електричеството, след заплащане на дължима сума за използвана електроенергия, за абонатно съоръжение, находящо се на адрес: гр. ****, ап. „абонатна“, собственост на ответника, ведно със законна лихва от 01.12.2025 г. (датата на подаване на искова молба с вх. № 392463) до изплащане на вземането, както и сумата от 0,45 евроцента (0,88 ст.), представляваща такса за банков превод, ведно със законна лихва от 01.12.2025 г. (датата на подаване на искова молба с вх.

№ 392463) до изплащане на вземането, с които суми ответното дружество се обогатило без основание за сметка на ищеца.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че е председател на УС на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. ****. Сочи, че сградата представлява комплекс от три входа – „А“, „Б“ и „В“ и двор, свързани през приземните етажи, както и 2 през двора. Поддържа, че вх. „А“ и вх. „Б“ притежават едно общо абонатно съоръжение, разположено в частта на вх. „Б“, а вх. „В“ притежава самостоятелна абонатна станция.

Твърди, че на 30.06.2025 г. e издадена от „*****“ ЕАД фактура №***** на стойност 19,09 лева с получател „етажна собственост общ“, за обект с адрес: гр. *****, ап. „абонатна“, клиентски № *****, аб. № *****. Заявява, че е преустановена доставката на електроенергия към абонатната станция поради липса на заплащане на изразходваната електроенергия от страна на ответника – собственик на АС, към третото лице. Твърди се, че на 27.08.2025 г. ищецът е заплатил процесната фактура, за да бъде възстановено електроподаването в абонатната станция, като за извършеното плащане e издадена разписка № *****. В молба с вх. № 392463/01.12.2025 г. се посочва, че на 09.01.2025 г. e издадена от „****“ ЕАД фактура № ****** на стойност 24,26 лева с получател „етажна собственост общ“, за обект с адрес: гр. **** ап. „абонатна“, клиентски № ***, аб. № ****, със срок на плащане до 23.01.2025 г.

Твърди се, че на 03.04.2025 г. ищецът е заплатил и тази фактура, както и исковата сума от 38,88 лева, от която 38 лева такса за възстановяване на прекъснатото електрозахранване в срок до 6 астрономически часа и 0,88 ст. такса за банков превод. Ето защо счита, че е налице неоснователно обогатяване и предявява настоящите искове. Претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковите молби, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Счита, че е налице злоупотреба с правото на иск, доколкото са налице образувани 5 бр. граждански дела за всяка една от заплатени суми по издадените фактури във връзка процесния имот и прави искане за спиране на производството по делото. Поддържа, че ищецът основава исковите си претенции на договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. Твърди, че е налице противоречие между изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Сочи се, че партидата не е била прехвърлена на името на ответното дружество поради липса на подадена обратна връзка от страна на клиентите след инсталиране на електромери от „****“ ЕАД. Твърди, че е подписана декларация от ищеца, че електрическата енергия ще бъде ползвана за захранване на АС и разходите й по заплащането ще бъдат за сметка на ЕС. Възразява, че по делото не са представени доказателства относно собствеността на процесната АС, респективно, че същата е прехвърлена на ответника при условията на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ. В тази връзка оспорва пасивната материална легитимация по делото. При тези и останалите подробно изложени съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съгласно чл. 154, чл. 1 ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които основава исканията си.

По исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава иска си, а именно, че е направил разходи в размер на претендираната стойност за заплащане на доставена електрическа енергия и такса за възстановяване на електричеството за абонатната станция, която е собственост на ответника, с което последният се е обогатил чрез спестяване на разходи за заплащането им, а ищецът е обеднял при липса на основание за обедняването и обогатяването и друг иск за защитата на ищеца.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на горните обстоятелства от ищеца - че е заплатил на ищеца претендираните суми.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна 3 такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца да се връчи и препис от отговори на искова молба с вх. № 413550/17.12.2025 г. и с вх. № 113479/09.04.2026 г. ведно с приложените към тях доказателства.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4