Решение № 4873 от 19.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4873 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.р.с., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.В.Б.Н. при участието на секретаря Д.Ж.В. като разгледа докладваното от М.В.Б.Нражданско дело № 20221110151651 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. Д. В. срещу „Т.М....., в която се твърди, че в 20:00 часа на 26.06.2022 г. в сайта tt.b. собствен на ответното дружество, била изнесена невярна информация, клеветнически твърдения, манипулативни внушения и квалификации по отношение на ищцата в статия със заглавие „П. ..Б. с две п.“. Статията била публикувана в деня, предхождащ изслушването на И. В. в С. за ел.м.

/СЕМ/ по повод участието в процедурата за избор на генерален директор на Б.Н.Т.

/Б./. Въз основа на подробно изложени в исковата молба твърдения ищцата поддържа, че нейните чест, достойнство и авторитет в обществото били накърнени от изявленията, направени от ответника в процесната статия, а именно: 1/ Заглавието на статията „П. ..Б. с две п.“; 2/ „Двете п. на р.о. са … твърде еднакви в готовността да изпълняват нарежданията на ръководството в сянка…“; 3/ „Според нейни лични признания пред медиите, тя е сред основните автори на скандалния договор, който Б. подписва с руската „В.и.…“; 4/ като пояснения на последния израз: „Първо – Б. няма право да сключва други рекламни договори без съгласието на руснаците. Второ – Г., В. и к., при липса на търг или конкурс, сключват договора без утвърждаване от У.с. на Б.. Трето – О.т.е задължава да плати на посредника 21 % от нетните си приходи за следващите три години. Четвърто – За руснаците не е предвидена неустойка, но Б. трябва да плати такава в размер на над 3 милиона лева при разваляне на договора.

Пето – Б. наема фирма посредник да продава нейната реклама при положение, че в 1 телевизията на щат с това се занимават близо 50 служители.“. Сочи, че така изнесените в публичното пространство твърдения били позорящи честта и доброто име, като включително я дискредитирали пред членовете на СЕМ в хода на процедурата за избор на главен директор на Б.. В резултат на процесното деяние ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес, негативни преживявания и физически дискомфорт (сърцебиене, главоболие, световъртеж, хипертонична криза), преживян в деня след излизането на статията. Въз основа на изложеното е отправено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 5000,00 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на публикуването на процесната статия до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

В последното открито съдебно заседание по делото е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на неговия размер, като исковата претенция се счита предявена като частична за сумата от 5000,00 лева, представляваща част от общо дължимото се на ищцата обезщетение в размер на 5500,00 лева.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Т.М..... за отговор, като такъв е подаден в законово установения срок от ответника, който е с променено търговско наименование /фирма/, а именно „С. 6“ ...., считано от 07.11.2022 г. (вж. служебно изготвената от съда справка). Ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че изложената в процесната статия информация била общодостъпна още преди публикуването ѝ на интернет страницата на дружеството, както и че същата била публикувана и в много други новинарски сайтове. Поддържа, че договорът, коментиран в статията, бил обект на редица проверки от страна на СЕМ, А.д.ф.и. и С.п.. Оспорва твърдението, че статията съдържала подвеждащи и обидни или клеветнически твърдения, както и че причинила на ищцата описаните в исковата молба вреди. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените по делото разноски.

С.р.с., като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е частичен иск (след допуснато изменение в последното открито съдебно заседание) с правно основание чл. 49, вр. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „С. 6“ ...., с предходно търговско наименование „Т.М....., да заплати на ищеца И. Д. В. сумата от 5000,00 лева, представляваща част от обезщетение в размер на 5500,00 лева, дължимо за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване честта, достойнството и доброто име на ищцата, както и в причинени негативни

2 емоционални, психически и физически преживявания, в резултат на изнесена невярна информация и клевети спрямо нея в публикувана на 26.06.2022 г. статия в сайта tt.b. собствен на ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

По отношение допустимостта на предявения иск, в контекста на допуснатото изменение на същия от такъв за цялото вземане в частичен за сумата от 5000,00 лева, чрез увеличаване размера на цялото претендирано от ищцата като дължимо обезщетение (от 5000,00 лева на 5500,00 лева), съдът намира за необходимо да посочи следното:

Преминаването от пълна претенция, в случаите, когато първоначално е заявена такава, към частична, представлява изменение на иска, което е допустимо .

Изменението на иска чрез увеличаване на размера по същността си представлява предявяване на нов, допълнителен иск към първоначалния, относно тази част на същото спорно право, която не е била заявена с първоначалния иск. Последиците на изменението размера на иска настъпват от момента на надлежното му предявяване, без значение дали съдът ще допусне с изричен акт исканото изменение - подобно на предявяването на първоначалния иск. Както предявяването на първоначалния иск, така и подаването на искането за изменение поражда висящност на производството по новия иск, без за това да е необходим някакъв опосредстващ съдебен акт. В случая ищцата изрично е заявила волята си, че увеличава размера на цялото претендирано от нея обезщетение за неимуществени вреди от 5000,00 лева на 5500,00 лева. Подобно процесуално изявление безспорно може да бъде направено до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК.

Обстоятелството, че в настоящото производство ищцата претендира само част от това вземане (сумата от 5000,00 лева, съвпадаща с първоначално заявения размер на претендираното обезщетение), съответно - поддържа исковата си претенция за тази сума като частична, не влияе върху допустимостта на иска, доколкото процесуалният закон не е въвел изрично времево ограничение по отношение на възможността за заявяване на една искова претенция като частична. Като такова ограничение следва да бъде приета единствено нормата на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, предвид обстоятелството, че характеристиката на един иск като частичен или като такъв за цялото вземане рефлектира единствено върху размера на спорното вземане. В същия смисъл е и Определение № 130 от 22.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 605/2023 г., I т. о., съгласно което по отношение размера на иска и като цяло, и в предявените му частично части, няма ограничение за приложимост на процесуалните правила, относими към изменение на иска по размер, като това процесуално действие ищецът винаги може да предприеме в съответните процесуални срокове. В посочения съдебен акт е възприета тезата, че: „… частично предявеният иск се разглежда по правилата на типичното исково производство, като по отношение на него се прилагат нормите 3 за предявяване, разглеждане и изменение на иска, тъй като липсва процесуална уредба, която да предвижда различни правила. Следователно, заявеният при предявяване на иска общ размер на претенцията може да бъде увеличаван и намаляван, както когато се предявява остатъкът от спорното право, така и при първоначално предявената част, която също може да бъде променяна по размер в хода на съдебното производство по разглеждането й.“. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе в съответствие с допуснатото изменение на първоначално предявения иск в частичен такъв за сумата от 5000,00 лева, представляваща част от общо претендираното от ищцата като дължимо обезщетение в размер на 5500,00 лева.

Не са спорни между страните и не се нуждаят от доказване обстоятелствата, че на 26.06.2022 г. в сайта tt.b. собственост на „С. 6“ ...., с предходно търговско наименование „Т.М....., е публикувана статия със заглавие „П. ..Б. с две п.“, съдържаща следните твърдения спрямо И. Д. В.: „Двете п. на р.о. са … твърде еднакви в готовността да изпълняват нарежданията на ръководството в сянка…“; „Според нейни лични признания пред медиите, тя е сред основните автори на скандалния договор, който Б. подписва с руската „В.и.…“; „Първо – Б. няма право да сключва други рекламни договори без съгласието на руснаците. Второ – Г., В. и к., при липса на търг или конкурс, сключват договора без утвърждаване от У.с. на Б.. Трето – О.т.е задължава да плати на посредника 21 % от нетните си приходи за следващите три години. Четвърто – За руснаците не е предвидена неустойка, но Б. трябва да плати такава в размер на над 3 милиона лева при разваляне на договора. Пето – Б. наема фирма посредник да продава нейната реклама при положение, че в телевизията на щат с това се занимават близо 50 служители.“.

Издателят на печатно произведение чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали, поради което и отговаря за изнесената в тях информация. В този смисъл е и константната практика на ВКС (вж.

Решение № 581/ 30.09.2010 г., постановено по гр. д. № 1019/2009 г. по описа на ВКС, ІІІ гр. о.; Решение № 404/13.07.2010 г., постановено по гр. д. № 907/2009 г. по описа на ВКС, ІІІ гр. о.; Решение № 288/ 07.04.2009 г., постановено по гр. д. № 40/2008 г. по описа на ВКС, V гр. о.; Решение № 557/ 28.01.2011 г., постановено по гр. д. № 1599/2009 г. по описа на ВКС, ІІІ гр. о.). Поради това съдът намира, че ответното дружество, в качеството си на възложител и собственик на сайта tt.b. следва да носи отговорност за журналистическите публикации, поместени в същия, на основание чл.

49 ЗЗД. Ирелевантно за ангажиране отговорността на ответника е доводът, че изнесената от него информация била обект на предходни публикации от други издания. Процесната публикация е резултат на конкретно поведение от редакционния екип на ответното дружество, поради което е налице основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, в случай на доказано 4 по делото деликтно поведение.

Спорен по делото се явява въпросът дали с описаните изказвания лица, действали по възлагане на ответника, са реализирали фактически състав на деликтно поведение, съответно – дали ищцата е претърпяла неимуществени вреди в причинна връзка с тези публикации.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже осъществяването на процесното противоправно деяние, наличието на твърдените неимуществени вреди и причиняването им от лице, на което ответникът е възложил работа, както и причинно-следствената връзка между претърпените от ищеца вреди и противоправното деяние, осъществено при или по повод на възложена от ответника работа. В тежест на ответника е да докаже верността на процесните твърдения, за които ищецът сочи, че имат клеветнически характер. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения.

В случая твърдението на ищцата е, че фактите, изнесени в процесната публикация, са неверни и клеветнически. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК, съдържаща легална дефиниция на понятието, клевета представлява разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление. В този смисъл изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление.