Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1000 от 04.08.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1314/2025
Вид
Решение № 1000
Подписан
04.08.2025
Състав
ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.68г, ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.68д, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 и 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 32, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. Пазарджик, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220101314 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от Й. Й. Т. против Вива Кредит АД, ЕИК: 207343548 за осъждане ответника да върне сумата от 1140,20 лв. частичен иск от сумата 1258 лв., като дадена без основание по Договор за паричен заем с № 6103867/12.12.2024 г.

Твърди се, че между ищеца и ответника е сключен Договор за паричен заем с № 6103867/12.12.2024г. По силата на него на Т. е бил предоставен заем в размер на 1400 лв., при 49,50 % ГПР, 40,32% ГЛП с обща дължима сума 1805.25 лева, който съгласно погасителният план към договора е следвало да бъде върнат на 15 равни месечни вноски.

Излага, че ответникът е включил допълнително оскъпяване /разглеждане до 1 работен час и индивидуална оферта/, което било видимо единствено на онлайн платформата на кредитора и не било отразено в договора. Единствено в погасителния план било посочено, че погасителната вноска може да бъде 234,61 лева.

Твърди, че ответникът е направил всичко възможно да укрие оскъпяващите клаузи от договора.

Договорът за потребителски кредит бил недействителен поради неточно посочване на ГПР, заради оскъпяващата клаузите „разглеждане до 1 работен час и индивидуална оферта“, които не били включени в разходите по договора за кредит.

Тези клаузи не били част от договорното съдържание, а се съдържали в погасителния план към него. В погасителния план се предвиждало, че ако заемателят е избрал да се възползва доброволно от допълнителни услуги при 1 кандидатстването за настоящия кредит и не ги е заплатил преди сключването на договора за паричен заем, по негово искане и възлагане същите се разсрочват на равни части и се дължат на падежните дати на погасителните вноски. В този случай на всеки падеж на погасителна вноска, заемателят ще заплаща сума в общ размер на 234.61 лв.

По този начин кредиторът прикрил оскъпяващите клаузи в Тарифата към договора.

Според тарифата, кредитополучателят следвало да заплати такса за услугата „индивидуална оферта“, която се начислявала еднократно преди подписване на договор за кредит и се дължала от кредитоискателя с цел получаване на предварителна индивидуална оферта и окончателно одобрение за исканата от Кредитополучателя сума в случай на необходимост от повишаване на кредитния рейтинг при използвания от Заемодателя скоринг и/или оценка на кредитоспособността на клиента и съгласно риска, който ще поеме Вива кредит при отпускане на заемната сума при фиксиран лихвен процент за целия период на договора.

Предвиждало се и начисляване на такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на Заемателя за Експресно разглеждане в срок от 1 /един/ работен час на заявката за кредит.

Твърди, че при размера на получения заем от 1400 лв. и периода на погасяването му, следвало да заплати допълнително по 49,95 лв. такса за всяка една от предоставените услуги, или общо 99,90 лв. месечно.

Излага, че е погасил предсрочно задълженията си по кредита на 17.02.2025 г., като е заплатил сумата от 2658,00 лева.

Счита, че недължимо е платил сумата в размер на 1140,20 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, поради недействителност на договора за паричен заем.

Към датата на погасяване на кредита дължимата по него сума, съгласно погасителния план възлизала на 1517,80 лева, от която 1400 лева главница, 101,42 лева договорна лихва /47,04 лева за м. януари 2025 г., 44,58 лева за месец февруари 2025 г. + 9,80 лева за 7 дни от м. март/, 2,38 лв. законна лихва за просрочие на първа вноска, 14 лева дължимо справедливо и обективно обосновано обезщетение по чл. 32, ал. 4 от ЗПК.

Иска от съда да се произнесе с решение, с което да осъди Вива Кредит АД, ЕИК 207343548 да му заплати сумата от 1140,20 лева, частичен иск от общо 1258 лв., като дадена без основание, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска.

Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е изложил 2 обстоятелства, на които основава иска си, а именно защо счита процесният договор за недействителен, за да приеме, че е налице неоснователното обогатяване на ответника. Също така, не ставало ясно и какви допълнителни такси и на какво основание са начислявани.

Исковата молба не била подписана от Й. Т., а от адв. А., за който нямало мандат да изготви, подпише и депозира исковата молба срещу дружеството по заявената претенция.

Не бил представен документ за внесена държавна такса по формулираната претенция, тъй като не били налице основания за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса, както и други разноски в исковото производство.

По тези съображения настоява исковата молба да бъде оставена без движение и на ищеца да се дадат указания за отстраняване на нередовностите й, а при неизпълнение на указанията на съда, да бъде върната, а производството по делото прекратено, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Тъй като ищецът сключвал и други договори за заем освен процесния, заемните средства по които се явявали доход и подлежали на деклариране, иска от съда да извърши служебна проверка относно личното и имуществено състояние на ищеца, както и да задължи същия да представи доказателства, удостоверяващи заявените от него фактически твърдения. В случай, че бъде установено, че не е налице хипотезата по смисъла на чл. 83, ал.2 от ГПК и ищецът дължи заплащане на държавна такса за предявените от нея искове, при условие, че ищецът е освободен от заплащането й, настоява съдът да отмени акта да освобождаване на държавна такса и да даде на страната указания за заплащането й.

Не била посочена банкова сметка от ищеца, по която да бъде извършено плащане на вземането по осъдителни иск.

Оспорва иска по основание и размер, който счита, че следва да бъде отхвърлен.

Предвид неоснователността на предявения иск, неоснователна била и акцесорната претенция за лихва.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото доказателства се установява, че на 12.12.2024г. между ищеца Й. Й. Т. като заемател и ответното дружество „Вива кредит“ АД, заемодател е сключен Договор за паричен заем № 6103867 по реда на ЗПФУР, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем, в размер на 1400 лева. Заемът е следвало да бъде погасен на 15 равни месечни вноски в размер на 120,35 лв. всяка, включващи главница и договорна лихва, при ГЛП от 40,32 3

% и ГПР е 49,50 %. Общо дължимата сума по договора е 1805,25 лв.

Съгласно чл. 11 от Договора заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифа на „Вива кредит“ АД, актуална към датата на сключване на договора.

Според приложения към договора погасителен план, в случай че заемателят е избрал да се възползва доброволно от допълнителни услуги при кандидатстването за избрания кредит и не ги е заплатил преди сключване на договора, по негово искане и възлагане, същите се разсрочват на равни части и се дължат на падежните дати на погасителните вноски. В този случай на всеки падеж на погасителната вноска, заемателят ще заплаща сума в общ размер на 234,61 лв., или със 114,26 лв. повече.

Според представената от ответника Тарифа на „Вива Кредит“ АД, относима към предлаганите договори за паричен заем в сила от 02.12.2024г., се предвижда заплащане на такса за предварителна индивидуална оферта и повишаване на кредитния рейтинг на кредитоискателя при оценка на кредитоспособността процесите по депозиране на предварителна и окончателна заявка за одобрение на договор за Паричен заем „Вива Кредит Стандарт 30“ и „Вива Кредит Стандарт 30 план“. Същата се начислява еднократно преди подписване на договора за кредит и се и дължи от кредитоискателя с цел получаване на предварителна индивидуална оферта и окончателно одобрена за исканата от Кредитополучателя сума в случай на необходимост от повишаване на кредитния рейтинг при използвания от заемодателя скоринг и/или оценка на кредитоспособността на клиента и съгласно риска, който ще поеме Вива Кредит при отпускане на заемната сума при фиксиран лихвен процент за целия период на договора. Таксата при заемна сума от 1400 лв. със срок на издължаване 15 месеца е съответно 42,44 лв. при договор „Вива Кредит Стандарт 30“ и 45,70 лв. при договор „Вива Кредит Стандарт 30 План“.

Също така, пак според тарифата, се предвижда такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем. Същата се заплаща за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на заемателя за експресно разглеждане в срок до един работен час на заявката за кредит.

Разяснено е какво се има предвид под един работен час. Таксата, при заемна сума от 1400 лв. със срок на издължаване 15 месеца е съответно 63,66 лв. при договор „Вива Кредит Стандарт 30“ и 68,56 лв. при договор „Вива Кредит Стандарт 30 План“.

Предвидено е, че таксите се заплаща преди, с отпускане на исканата сума или се разсрочват с вноските по кредита на равни части.

Според представеното по делото платежно нареждане, неоспорено от ответника, ищецът е заплатил на 17.02.2025г. сумата от 2658 лв. за погасяване на задълженията по договора за кредит.

Сключеният между страните Договор за паричен заем №

4

6103867/12.12.2024г. формално съдържа изискуемите от закона реквизитиспазена е предвидената писмена форма, на която е приравнена сключването на договора във форма на електронен документ, посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му, размерът на паричната сума, която се отпуска, лихвеният процент, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, условията за издължаване на заема. Представен е погасителен план, в който посочени информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Ищецът е информиран за правото му да получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължими суми, за правото й да се откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено, правото при предсрочно погасяване на главницата да получи безвъзмездно информация за предстоящите плащания.

Съдържанието на договорните клаузи безспорно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит, по силата на който Кредиторът „Вива кредит“ АД предоставя на потребителя Й. Й. Т. кредит под формата на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл.

9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор за кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.