Решение № 230 от 11.05.2018, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

11.05.2018

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГО-V-ти

Районен съд – Дупница състав

03.05.

2018 на Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Сашка Вукадинова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от гражданско

2101

2017 дело № по описа за година.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н.Н.Б., ЕГН **********, срещу Е.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която искова молба са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, и чл. 124, ал.2 от ГПК. Ищецът иска от съда да осъди ответника съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати:

І. на основание чл.79, ал.1, вр. чл.84, ал.1, изр.1 и чл.86, ал.1, изр.1, вр. чл.240, ал.1, пр.2 ЗЗД:

1. сумата от 2 500.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2017 г;

2. сумата от

700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2017г.;

3. сумата от

700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.09.2017г.;

4. сумата от

700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2017г.;

5. сумата от

700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2017г.;

6. сумата от

700.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2017г.;

7. сумата от

800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.01.2018г.;

8. сумата от

800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2018г.;

9. сумата от

800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018г.;

10. сумата от

800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2018г.;

11. сумата от

800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.05.2018г.;

ІІ. на основание чл.79, ал.1, чл.84, ал.1, изр.1 и чл.86, ал.1, изр.1, вр. чл.240, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл.124, ал.2 ГПК:

12. сумата от

800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.06.2018г.;

13. сумата от

800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2018г.;

14. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2018г.;

15. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.09.2018г.;

16. сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2018г.

Твърди, че в периода 2015 - 2016 г. предал в заем на ответника, на няколко пъти, парични суми на обща стойност 14 000,00 лв. (четиринадесет хиляди лева). Заемателят от своя страна се задължил да върне дадените в заем суми в срок до 1-2 месеца след получаването им, но не изпълнил това свое задължение. На 30.05.2017 г. страните подписали договор, оформен като споразумение, по силата на което ответникът се задължил да върне получените в заем суми, както следва: до 30.06.2017 г.-сумата от 2 500.00 лв. (две хиляди и петстотин лева), платими наведнъж; от месец август до месец декември 2017г., до всяко пето число на месеца, по 700.00 лв. (седемстотин лева) месечно; от месец януари до месец октомври 2018г., до всяко пето число на месеца, по 800.00 лв. (осемстотин лева) месечно.

Твърди, че заемателят му не е изпълнил нищо от поетото задължение, поради което предявил настоящия иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. А.К.-К., с който се изразява становище за частична недопустимост и пълна неоснователност на предявените искове. Твърди се, че ищецът не е представил договор за заем, сключен в писмена форма. Не е съставена разписка, нито е документирано предаването на парите. В представения документ - Споразумение от 30.05.2017 г., според който Е.К. Аиадолийски се задължава да върне получените заеми, никъде не е посочено основанието за дадените, според твърдението на ищеца суми. Дори и да се докаже, че сумата е получена от А., този факт не е достатъчен, за да се предположи, че задължението произтича от заемен договор. Предаването на парите още преди подписване на споразумението, е само твърдение на шцеца. Обещанието за връщане на получените суми, ако не съдържа в себе си признание, че са получени от задълженото лице, не може да се цени като доказателство за вземането. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, може да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се предположи, че страните сключват договор за заем. Същото е положението, когато едно лице издава частен документ, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се предполага от самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. В случая не е ясно дали сумите са били дадени в заем, предвид на съществуването на друг вид отношения между страните, свързани с търговска дейност във фирма на бащата на ищеца, където за претендирания период от време 2015-2016 г., Е.А. е бил управител на „Финансово-клирингова къща „Сконто съксес“ ООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С исковата молба е представено споразумение от 30.05.2017г., подписано от страните, с което същите са приели за установено в отношенията по между си, че ищецът е предоставил на ответника през периода 2015-2016г. заем за лични нужди в размер на общо 14 000.00 лв., а също така са уговорили и начин на погасяване на задължението, както следва: 1. до 30.06.2017 г.-сумата от 2 500.00 лв. (две хиляди и петстотин лева), платими наведнъж; 2. от месец август до месец декември 2017г., до всяко пето число на месеца, по 700.00 лв.

(седемстотин лева) месечно; и 3. от месец януари до месец октомври 2018г., до всяко пето число на месеца, по 800.00 лв. (осемстотин лева) месечно.

Разпечатката съдържа 60 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c998813-24b5-48c0-9ca5-c36e31a2e0d9