Решение № 462 от 11.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. София , 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000500038 по описа за 2021 година при участието на секретар Диана Анчкова, за да се произнесе, взе предвид следното :

С решение №260709 по гр.д. 5666/2019 г. СГС, ГО, 29 състав е осъдил ЗК „Лев инс“ АД да заплати на Р. Г. Г., действаща със съгласието на своята майка и законен представител П. П. Г. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 63000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания – черепно-мозъчна травма; мозъчна контузия; малък епидурален хематом; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия и разкъсноконтузна рана на челната област на главата; разкъсно-контузна рана върху корена на носа вляво, близо до вътрешния клепачен ъгъл; многофрагментно счупване на носните кости; частично счупване на коронките на 11, 21, 31 и 32-ри зъби; контузия и охлузване на лявата част на лицето, в резултат от осъществено на 23.10.2018 г. в гр. София, бул. „Лазар Михайлов“ в района на № 86А пътнотранспортно произшествие по вина на водача на БМЦ Белде – И. Й. Т., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със ЗК „Лев инс“ АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 09.01.2019 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 189 лева - разноски по производството, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 63000 лева до пълния предявен размер от 150000 лева и акцесорната претенция за периода от 23.10.2018 г. до 08.01.2019 г. включително.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Р.Г. в отхвърлителната част за главния 1 иск. В нея се поддържа, че обезщетението от 90 000 лева е занижено предвид уврежданията и трайните негативни последици, както и че не е налице принос в размер на 30 %, тъй като въобще не е имало пресичане на пътното платно.

На въззивната жалба е постъпил отговор от застрахователното дружество, което е подало и насрещна въззивна жалба срещу осъдителната част на решението. Доводите на ЗК „Лев инс“ АД са, че въобще не е налице деликт, тъй като вина за инцидента имат ищцата и нейният придружител Л. Г. С..

На насрещната въззивна жалба е подаден отговор, в който същата се оспорва.

Страните не са направили доказателствени искания в жалбите си, но с молба от 06.04.2021 г. ищцата е представила медицински документи, приети от въззивната инстанция в с.з. от 15.04.2021 г.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че на 23.10.2018 г. в град София на бул. „Лазар Михайлов“ в района на № 86А в пътен инцидент са участвали застрахован при ответника водач на автобус БМЦ Белде, движещ се в посока от ул. „Руски войн“ към ул. „Знание“ и пешеходката Р. Г. Г., като последната е получила травми. Спорно е наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, ако е налице деликт, какво е справедливото обезщетение за неимуществени вреди и налице ли е принос на пострадалата и в каква степен за настъпване на инцидента, а оттам и на вредите.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

По спорния въпрос за наличието на деликт въззивният съд намира следното.

От заключенията на съдебно-автотехническата и комплексна експертизи и показанията на Л. С., вуйчо на майката на ищцата, закарал я до мястото, от което тя е предприела пресичане на булеварда и на застрахования водач И. Т. се установява следният механизъм на пътния инцидент. Свидетелят С., който обичайно карал ищцата до училище, спрял на място, на което обичайно я оставял, след което тя пресичала, както се опитала да направи и в случая, в района на № 86А на бул. „Лазар Михайлов“ върху затревена ивица, а Р., пътуваща на задната седалка, излязла от задната дясна врата на автомобила и тръгнала назад към задната част на същия, за да предприеме пресичане на платното за движение на булеварда. Когато детето достигнало задната част на автомобила, то тръгнало напречно на платното за движение, за да го пресече, слязло на платното, в която част не е имало пешеходна пътека и е започнало да го пресича, като в района до мястото на удара е 2 изминало около 1.7 м. Преминавайки покрай спрения автомобил, в който се е возило, детето било блъснато от задната част на дясната страна на автобуса. Настъпил е удар, страничен за автобуса, при който детето е отблъснато напред по посоката на движение на автобуса и надясно, като от контакта е придобило и ротация в посока на часовниковите стрелки, гледано отгоре. Паднало е върху асфалта и се е спряло с глава в мястото, където при огледа на произшествието е установено петното от кръв върху пътното платно. Видно от мащабната схема на мястото на ПТП към заключението на КСМАТЕ, в близост до инцидента от другата страна на пътното платно има спирка на градския транспорт, както и кръстовище с ул. „Наука“, на която се намира училището. Следващата улица, с която се пресича булевардът, е ул. „Знание“ и преди кръстовището с нея, има пешеходна пътека, а 25-30 метра след това кръстовище се намира спирка на градския транспорт. Вещите лица изясняват, че водачът на автобуса, който се е движел с около 30 км/ч, е имал възможност, независимо дали е имало други ППС пред автобуса, да възприеме Р. от момента на излизането й от задната дясна врата на автомобила и да предотврати удара с нея, в случай че тя се е движела с бавен, спокоен и бърз ход, като намали скоростта на автобуса и при възможност отклони движението му или спре управлявания от него автобус. Видно от показанията на водача, същият не е видял детето, а е разбрал от пътниците в автобуса, че е паднало на улицата. Няма данни видимостта да е била ограничена. Съдът кредитира показанията на св. С., доколкото са във връзка с протокола за оглед и заключението на експертите, че детето не е излязло внезапно на платното, а се е огледала, преди да предприеме пресичане. Ето защо, предвид заключението на вещите лица, че инцидентът е бил предотвратим при бавен, спокоен и бърз ход на детето, съдът намира, че е налице противоправност. Като съобрази, че ищцата е пресичала, за да стигне до училище, намиращо се на улица „Наука“, пресечка на булеварда на около 10 метра след мястото на инцидента, както и намиращата се в близост спирка на градския транспорт, съдът счита, че е налице нарушение на чл. 117 от ЗДвП, съгласно който при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, както и на чл. 67, изр. второ ЗДвП, съгласно който водачите на пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници следва да вземат необходимите мерки за безопасност. Съществувала е възможност за водача на автобуса, независимо дали е имало други превозни средства пред автобуса, да възприеме мястото на пътното платно, на което се е намирало детето Р. от момента на излизането й от задната дясна врата на автомобила и да предотврати удара с нея, като намали скоростта на управлявания от него автобус и при възможност отклони движението му или го спре. По тази причина невъзприемането от него на ищцата и опита й за пресичане на пътното платно, са резултат от субективното поведение и липсата на проявено внимание от водача на автобуса към детето, а не са резултат на обективната му невъзможност да предвиди или предотврати настъпването на вредоносния резултат, която да изключва виновното му поведение. Неоснователни са оплакванията, че поради пресичане на забранено място, няма противоправност в действията на водача. Ищцата не е пресичала на място, на което има предимство, което ще бъде обсъдено в рамките на възражението за 3 принос, но тя е имала право да пресича пътното платно, за да стигне до училището, в което учи, макар и без да се е ползвала с предимство. Неоснователни са оплакванията, че след като не е кредитирал показанията на св. С., че детето е пресичало на пешеходна пътека, не е следвало да ги кредитира в цялост. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на показанията, като ги е съпоставил с останалите доказателства по делото, като правилно е преценил коя част от тях може да служи за обосноваване на изводите му. Невярно е твърдението в жалбата на „Лев инс“ АД, че водачът не е длъжен да наблюдава движението зад автобуса, а само пътната обстановка пред автобуса. Безспорно изискванията към водачите на пътните превозни средства са големи, особено към професионалните водачи на автобуси от градския транспорт и именно наличието на училище и спирка в близост правят поведението на водача противоправно. Не може да се приеме разбирането, че дори и да е възприел слизащото от автомобила дете, поради очакването придружителят му също да слезе и да го придружи до пешеходната пътека, водачът е действал правомерно. Наличието на дете на тротоара винаги представлява опасност, още повече предвид намиращото се в близост училище.

От заключенията на СМЕ и КСМАТЕ се установява и причинната връзка с настъпилите травми в областта на главата. Вещите лице по назначените СМЕ и КСМАТЕ изясняват в писменото си заключение и при изслушването си в съдебно заседание, че всички травматични увреждания на Р.Г. са в областта на лицето и отговарят да са получени от действието на (с или върху) твърд тъп предмет с охлузваща повърхност. Възможен е контакт с автобуса, по който поради дебелата му метална обшивка на каросерията при удар с пешеходец не винаги остават следи. При този контакт ищцата вероятно е получила лицевочелюстната травма, а от падането й върху твърдата пътна настилка вследствие на този контакт - черепно-мозъчната травма, като поради възможното суперпониране (припокриване) на уврежданията същите не биха могли да бъдат категорично разграничени относно начина им на получаване.

За да определи справедливото обезщетение за тях, настоящият състав съобрази представената по делото медицинска документация, заключението на СМЕ и на КСМАТЕ в медицинската й част и свидетелските показания. В резултат на инцидента ищцата е получила съчетана черепно-мозъчна контузия и гръден кош, изкълчване на хрущялна част на носна преграда, закрито счупване на носна преграда, счупени предни зъби, травматичен кръвоизлив около обвивката на мозъка и счупване на лицево-челюстни кости. При постъпването си в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов, тя била в ясно съзнание, с адекватно поведение за възрастта си, оплаквала се е от главоболие и нямала спомен за травмата. Престояла в отделение по реанимация четири дни, след което лечението продължило в клиника по неврохирургия. Проведено е било комплексно медикаментозно и инфузионно лечение. През цялото време на болничния престой детето останало в ясно съзнание, без симптоми на менинго-радикулерно дразнене, без латерализираща неврологична симптоматика, без данни за гърчова активност, спокойна, афебрилна.

4

Лечението му продължило в Клиника по неврохирургия, Отделение по лицево-челюстна хирургия за периода 05.11.2018 г. - 09.11.2018 г. За периода 11.11.2018 г. - 13.11.2018 г. е било проведено повторно лечение в Отделението по лицево-челюстна хирургия поради оплаквания от лицева асиметрия, оток, болки и асиметрия на носната пирамида, счупени предни зъби. След проведени нови клинични изследвания, консултации с педиатър и анестезиолог и след предоперативна подготовка, Р. била оперирана на 12.11.2018 г. - под обща венозна анестезия била направена инструментална и мануална репозиция на носните кости, като оперативното й лечение е било наложително за възстановяване функцията на носната кухина и естетичния външен вид на носа. При операцията се постигнало възстановяване на симетрията на носната пирамида. Протекъл гладък следоперативен период и била изписана с подобрение, без оплаквания и в добро общо състояние. Според вещите лица към момента на прегледа носната преграда на детето била възстановена и то дишало свободно през двете ноздри на носа си. На 26.11.2018 г. било извършено и изграждане с фотополимер на зъби 1/2; 1/1; 2/1; 2/2, като окончателното им възстановяване трябвало да бъде извършено след навършване на 16-годишна възраст. Лечението на ищцата продължило в домашно-амбулаторни условия. Според експертното заключение възстановителният период при ЧМТ с характер като тази на Р. продължавал до 2-3 години и преминавал през определени в клиничен и патоморфологичен аспект периоди, като този възстановителен период при ищцата към м. ноември 2019 г. все още не е приключил и не можело да се правели прогнози за в бъдеще, но развитието на травмената болест на мозъка до момента не давало основание за неблагоприятно въздействие върху интелектуалното развитие. Според заключението в резултат на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за срок от 30 дни, значителни до 2-3 месеца и умерени до момента на прегледа. Полученото многофрагментно счупване на носните кости е довело на пострадалата болки и страдания и затруднения при дишане през носа в продължение на около 45 дни, като през същият период детето е имало затруднения при хранене, поради смущения при дъвчене на храната.

Разпечатката съдържа 23 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c9915ac-0d9b-425c-9379-a01b36cdbd12