Решение № 78 от 11.03.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Костинброд, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20231850101044 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба вх. № 5910/05.12.2023 г. по вх. регистър на РС Костинброд, предявена от ищеца – „ТЕХ-КО” ООД, ЕИК *****, седалище/адрес на управление: гр. С., представлявано от М. А. М. – управител, чрез упълномощения представител – адвокат Х. М. от САК, срещу ответника – ЕТ „Г. Г.ЕВ - СИСИ“, ЕИК *****, седалище/адрес на управление: гр. Б., представляван от Г. Т. Г.ев.

Ищеца иска осъждане на ответника да му заплати общата сума от 18 095.66 лева, в това число сумата от 4 966.31 лева за продажби на доставени, но незаплатени от ответника стоки по договор № D74-18/17.12.2018 г., както и общата сума от 13 129,35 лева, представляваща неустойки за забава на плащането по издадените за доставките фактури, считано от падежа на всяка една от фактурите до подаване на исковата молба.

Ищеца претендира и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.

Твърди се в ИМ, че страните са сключили договор на 17.12.2018 г. за продажба на стоки, предлагани от ищеца, като срока на договора е две години, с клауза за продължаването му за срок от една година при липса на противопоставяне на някоя от страните.

Твърди се доставка на подробно описани в отделни фактури стоки, като се твърди, че нито една от тях не е заплатена по банков път, както е посочено в отделните фактури.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения представител, който 1 поддържа предявените искове. Претендира разноски по настоящото и проведено обезпечително производство.

В срокът за отговор ответникът не представя такъв.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител, като няма искане за гледане на делото в негово отсъствие.

В хода на производството, с определение от 11.12.2023 г., е допуснато обезпечение на предявените искове, като след внасяне на определена гаранция е наложен запор над вземания на ответника в банките в страната.

От страна на ищеца се иска присъждане и на разноски за изпълнителното производство по образуваното изпълнително дело на основание издадената обезпечителна заповед.

В съдебно заседание съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК, поради което приключено съдебното дирене и е постановено, че съдът ще се произнесе по реда на посочената разпоредба на закона. Основанията за това са описани в мотивите за постановеното протоколно определение, както следва: на ответника е връчен препис от ИМ, предоставена му е възможност за отговор и 1-месечния срок не е представен такъв, ответника е редовно призован за съдебно заседание при условията на чл. 41, ал. 2, като не се явява без да сочи уважителни причини за това, както и по делото не е направено от негова страна искане за разглеждането му без да присъства а така също са му е разяснена възможността за постановяване на неприсъствено решение, както и последиците от неподаване на отговор, неявяване в съдебно заседание и неотправяне на искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Посочените последици са им разяснени с разпореждане по чл. 131 от ГПК като това разпореждане, както и призовката за засданието са връчени лично на физическото лице – търговец.

След преценка на представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че следва да уважи предявените претенции, като не бъдат излагани подробни мотиви за това на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК. Следва да се отбележи, че са налице писмени доказателства, които дават основание за преценка, че претенцията е основателна. Съдът, като разгледа събраните по делото писмени доказателства, преценени, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна, че страните са в договорни отношения от следното:

Налице са писмени доказателства, че ищеца и ответника са сключили договор № D7418/17.12.2018 г., за продажба на стоки, предлагани от ищеца, като плащането на стоките е следвало да бъде извършвано на падежа по фактури.

Представени са Фактура № 9457028016/13.04.2021 г. за стоки на стойност от 577.71 лева с ДДС; Фактура № 9457028145/07.05.2021 г. за стоки на стойност от 366.82 лева с ДДС;

Фактура № 9457028336/08.06.2021 г. за стоки на стойност от 318.07 лева с ДДС; Фактура № 9457028335/08.06.2021 г. за стоки на стойност от 302.12 лева с ДДС; Фактура № 9457028334/08.06.2021 г. за стоки на стойност от 299.62 лева с ДДС; Фактура № 2

9457028333/08.06.2021 г. за стоки на стойност от 391.70 лева с ДДС; Фактура № 9457028463/24.06.2021 г. за стоки на стойност от 274.70 лева с ДДС; Фактура № 9457028462/24.06.2021 г. за стоки на стойност от 370,22 лева с ДДС; Фактура № 9457028461/24.06.2021 г. за стоки на стойност от 306.88 лева с ДДС; Фактура № **********/24.06.2021 г. за стоки на стойност от 294.74 лева с ДДС; Фактура № 9457028459/24.06.2021 г. за стоки на стойност от 437.92 лева с ДДС. Фактура № 9457028554/05.07.2021 г. за стоки на стойност от 366.56 лева с ДДС; Фактура № 9457028553/05.07.2021 г. за стоки на стойност от 359.46 лева с ДДС и по Фактура № 9457028552/05.07.2021 г. за стоки на стойност от 299.80 лева с ДДС, като общата им стойност възлиза на претендираната главница по тях – сумата от 4 966.31 лева.

С договора е установена неустойка – чл. 10, установяващ задължение за плащане на неустойка при неизпълнение на задължението за заплащане на доставените стоки.

Уговорената неустойка е в размер на 03% върху неизплатената сума за всеки ден просрочие.

Може да се каже, че размера на неустойката е прекомерен, но такова понятие няма в отношенията между търговци, поради което следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на неустойка в размер на сумата от 13 129.35 лева.

Предвид изхода от делото е основателно искането за присъждане на разноски в размер на сумата от 725.05 лева за заплатена ДТ за производството, сумата от 2 940 лева за заплатена адвокатско възнаграждение в настоящото производство, както и суми по изпълнителното дело № 20247370400003/2024 г. по описа на ЧСИ Л. Т., за което са представени доказателства, за начислените такси от съдебния изпълнител в размер на 84.12 лева, а така също в това производство е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 288 лева.

Общата сума за присъждане е в размер на 4 037.27 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА - ЕТ „Г. Г.ЕВ - СИСИ“, ЕИК *****, седалище/адрес на управление: гр. Б., представляван от Г. Т. Г.ев, ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА - „ТЕХ-КО” ООД, ЕИК *****, седалище/адрес на управление: гр. С., представлявано от М. А. М. – управител общата сума от 18 095.66 /осемнадесет хиляди и деветдесет и пет лева, и шестдесет и шест стотинки/ лева, в това число сумата от 4 966.31 лева за продажби на доставени, но незаплатени от ответника стоки по договор № D74-18/17.12.2018 г., както и общата сума от 13 129,35 лева, представляваща неустойки за забава на плащането по издадените за доставките фактури, считано от падежа на всяка една от фактурите до подаване на исковата молба, ВЕДНО със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията.

ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА ЕТ „Г. Г.ЕВ - СИСИ“, ЕИК *****, ДА ЗАПЛАТИ НА

ИЩЕЦА „ТЕХ-КО” ООД, ЕИК ***** сумата от 4 037.27 /четири хиляди и четиридесет 3 и седем лева и двадесет и седем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за направени разноски в хода на изпълнително дело № 20247370400003/2024 г. по описа на ЧСИ Л. Т. и настоящото производство.

Решението е постановено по реда на чл. 238 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 4