Решение № 81 от 22.04.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Смолян, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500081 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 1/01.01.2024 г. по гр. д. № 162/2022 г. Чепеларски районен съд е отхвърлил предявения от Ю. М. Д. срещу ИА „********“ при Министерство на отбраната, иск по чл. 357 ал. 1, във вр. с чл. 195 ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 188 т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № ***/18.07.2022 г., издадена от Изпълнителния директор на ИА „********“ при Министерство на отбраната, с която Заповед на основание чл. 187 ал. 1 т. 3 и чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ е наложено наказание „забележка“ на Ю. М. Д. на длъжност „Изпълнител – *******“ в отдел „Почивно дело, хотел „Х.“ ресторант на ТД – П. при Главна дирекция „*****“ в ИА „********“; ищецът е осъден да заплати разноски по делото в общ размер на 931, 30 лева, от които 45 лева депозит за свидетели, 706, 30 лева депозит за вещо лице, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и 180 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл.

78 ал. 8, във вр. с чл. 23 т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът Ю. М. Д., чрез пълномощник адв. И. С., с оплаквания, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано.

1

Във въззивната жалба се възразява срещу извода на съда, че в процесната заповед е посочен периода на извършване на нарушението.

Възразява и срещу извода, че вменяваното нарушение по т. І.1 е извършено виновно. В тази връзка се сочи, че съдът е приел, че една част от причините за натрупване на излишъци са случаите, при които преди да бъде приготвена храната, в кухнята е постъпвала информация за промени към намаляване броя на гостите, респективно във вида на ползваните пакети и най-вече от такъв по социална програма в такъв на свободна консумация; твърди се, че извода на съда, че наличието на такива случаи през ревизирания период не се твърди и не се установява. В тази връзка се прави позоваване на визираните в исковата молба обстоятелства, на показанията на свидетелите К. И. и Р. Х., както и на меню-картите за вечеря на 02.03.2022 г., закуска и обяд на 03.03.2022 г., вечеря на 31.01.2022 г., закуска и обяд на 01.04.2022 г. и във всяка една от приетите по делото меню-карти, като се твърди, че извода на съда не съответства на тези доказателства и е необоснован.

Твърди се, че ищецът е предприел всичко необходимо според задълженията си, за да обезпечи правилното протичане на технологичния процес по приготвяне на храната, като се прави позоваване на показанията на свидетелите В. и Б.; допълва се, че подготовката на храната е задължение на готвачите, които ищецът е организирал. Сочи се, че районният съд се позовава на практика на ВКС, решението по която е за случай, при който е налице неизпълнение на трудовите задължения, каквато фактология по настоящия случай не е установена.

Твърди се, че извода на съда, че ищецът е извършил вменяваното му в т. І-2 нарушение виновно, в една част почива на правилата на формалната логика, а в друга част противоречи на материалния закон.

Възразява се срещу изводите, че след края на ревизията на 08.04. е било безпредметно да задават въпрос към ищеца „това всичко ли е“, както и се твърди, че за ревизията на 08.04 на ищеца не е даван и той не е попълвал въпросен лист, отговорите на който да влизат в противоречие с установеното от комисията на 08.04. Сочи се, че достъп до тези помещения са имали и други хора, както и че след ревизията помещенията не са били заключени.

Прави се позоваване на показанията на Б., В. и Д.; твърди се, че в случая не е ясно кой точно е нарушителят на трудовата дисциплина.

Сочи се в жалбата, че ищецът е наказан за това, че бил скрил посочените в този пункт хранителни продукти, вместо да ги покаже на проверяващите. Твърди се, че в заповедта липсват посочени обстоятелства, при които се твърди да е извършено това нарушение; в обжалваното решение липсват мотиви на това възражение на ищеца, подробно развито в отговора.

По повод мотивите, че преценка на тежестта на нарушението влияят последиците от нарушението и доколко са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, като според жалбоподателя, в процесната заповед нито се твърди, нито пък се установява наличието на вредни за работодателя последици.

2

В жалбата се излагат и доводи относно липса на съставомерност по отношение вменяваното на ищеца трето нарушение, визирано в т. ІІ, като се твърди, че според т. 9.1. от Инструкцията няма изискване да се описва върнатата храна, а това е наложила се в работата на персонала практика; дневният протокол не се съставя от ищеца, а от сервитьора на смяна.

Възразява се, че ищецът е спазил изискванията за съхранение на хранителните продукти.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и вместо него се постанови отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба се прави искане да бъде назначена съдебноикономическа експертиза с въпроси, свързани за проверявания период има ли намаляване на предварително известния брой на гостите, както и дали са ползвани действително заявените програма за храна.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответникът Изпълнителна агенция „********“, чрез главен юрисконсулт К. В.

– Т..

На първо място в отговора се прави възражение за просрочие на въззивната жалба, тъй като на 04.01.2024 г. ищецът е получил копие от съдебното решение, поради което срока за обжалване изтича на 18.01.2024 г., а въззивната жалба е депозирана на 23.01.2024 г.

По същество в отговора се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а решението е постановено на основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства и изготвената от вещото лице П. експертиза.

По отношение времето на извършване на нарушението се сочи, че съдебната практика приема, че когато нарушенията са осъществявани многократно в рамките на определен период, когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения.

По отношение първото нарушение се сочи, че доказателствата установяват, че големите излишъци /подробно описани/ на хранителни продукти свидетелстват за несъответствие в производствения процес с установените технологични правила, утвърдени рецепти и разходни норми за приготвяне на храна. По-нататък се разглеждат хипотези при пристигане на повече или на по-малко гости от заявените бройки, като се развиват доводи, че и в двата случая не се формира излишък на хранителни продукти. Твърди се, че наличието на отбелязвания на промени в предварително изготвените меню-карти не доказва, че е имало несвоевременно и неточно подаване на информация от страна на администраторите на хотела, нито това може да 3 бъде причина за формирането на излишъци от хранителни продукти.

Според ответника извода на съда, че ищецът не е успял да организира производството така, че да се спазва технологичната дисциплина и качество на произвежданата в кухнята храна, се базира на събраните писмени доказателства, показанията на работещите в кухнята, разпитани като свидетели, както и заключението на вещото лице П.; прави се позоваване на визираните в т. 7.5. от длъжностната характеристика на ищеца относно неговите задължения, както и на показанията на свидетелите Р. В., М. Б., Р. Д.

Твърди се, че е относимо соченото от районния съд Решение № 576/30.09.20210 г. по гр. д. № 700/2010 г. на ІV г.о. на ВКС, тъй като се установява, че на ищеца са били възложени функциите на контрол и ръководство и макар той да е правил опит да ги упражнява, то резултатите от ревизията, потвърдени от експертизата по делото, показват, че е липсвал ефективен контрол и ръководство от негова страна.

По отношение второто нарушение се твърди, че ищецът умишлено не е изпълнил задължението си на материално отговорно лице при извършване на ревизията да представи на комисията за мерене и преброяване на всички хранителни продукти, намиращи се в обекта. Твърди се, че извършената ревизия в кухнята на хотел „Х.“ е продължила два дни – 07.04.2022 г. – 08.04.2022 г., като неоснователно жалбоподателят се опитва да разглежда всеки един от дните на ревизията като две отделни ревизии и на тази база да разграничи стандартните действия на ревизиращата комисия като действия, които трябвало да се извършат във всеки един от дните. Прави се позоваването на показанията на свидетелите Б. П. и Ц. Д., които кореспондират помежду си, както и на писмените доказателства. Сочи се, че в попълнения от ищеца въпросен лист на въпроса: „Заприходени ли са всички постъпили стоки, материали и амбалаж, намиращи се в обект Кухня?“, ищецът е отговори положително; на останалите въпроси, включително и на тези дали има заприходени, но неполучени стоки, материали и амбалаж, намиращи се в обект Кухня, дали има стоки и амбалаж извън помещението на склада и дали има в склада чужди стоки, незаприходени и оставени на отговорно пазене, е отговорено отрицателно. Прави се позававане на показанията на свидетелите П. и Д., че при приключването на ревизията членовете на комисията са задачи на главния готвач въпроса дали това е всичко, имали ли още нещо, което трябва да преброят и опишат и че този въпрос е зададен на 07.04.2022 г., като отговорът бил: „Да, това е всичко“.

Според въззиваемия съдът правилно е приел, че с оглед на установеното, че поводът комисията относно да се върне в обект Кухня на 08.04.2022 г. е бил, за да преброи отново сладоледите, при което случайно е отрила скрити под маса, покрита с покривка, намираща се в помещението с фризерите, в кашон, поставен на количка, стекове с бутилки олио – 18 л., е било безпредметно отново да се задава на ищеца въпроса дали това е всичко, което следва да се преброи. Сочи се, че решаващият орган коректно е записал в решението си, че една част от скритите продукти /подправки, брашно, прясно мляко и др./ са 4 намерени на 07.04.2022 г., а друга /олиото/ на 08.04.2022 г. Според въззиваемия съдът правилно и въз основа на свидетелските показания е установил, че продуктите са намерени от комисията на места, различни от обичайните им. Сочи се, че единствено главният готвач Д., като материално отговорно лице е зареждал хранителни продукти от склада на домакина в склада на кухнята, поради което са неоснователни доводите на ищеца, че на количката, на която е намерено олиото, обичайно се намирала хранителни продукти, които се получавали в склада на кухнята, защото ако това олио е било от новозаредените продукти, то този факт би намерил отражение в документите за извършени трансфери от склад – МОЛ в склад – кухня.

По-нататък в отговора се прави позоваване на разпоредбите на чл.

187 ал. 1 чл. 190 ал. 1 от КТ – извършването на дисциплинарните нарушения не е обусловено от настъпването на вреди.

По отношение на третото нарушение се твърди, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.9.1 от Инструкцията. Сочи се, че според показанията на свид. Д., информацията, която се попълва в дневния протокол, се дава от готвача на смяна, физически се попълва от сервитьора, след което готвача го проверява и протоколът се подписва от двамата; главният готвач носи отговорност за съдържанието на дневния протокол.

В отговора на въззиваемия по отношение доказателствените искания във въззивната жалба се изразява становище, че искането за експертиза е преклудирано, като жалбоподателят не сочи обстоятелства, които обективно да са попречили това искане да бъде направено пред районния съд.