Решение № 272 от 21.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20221100900709 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

694, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Ищецът „И.“ ООД (н.) твърди, че с влязло в сила решение, постановено по т.д. № 5418/2015 г. на СГС, бил осъден да заплати на ответника „Б.п.“ ООД следните суми: 586 749 лв. – главница, 67 785,05 лв. – възнаградителна лихва, 206 209,45 лв. – неустойка, ведно със законна лихва от 25.08.2015 г. и разноски. Легитимирайки се с изпълнителен лист, издаден въз основа на решението, ответникът предявил в откритото спрямо ищеца производство по несъстоятелност вземания за главница, неустойка, лихва и разноски в общ размер от 864 363,81 лв., чието съществуване над сумата от 151 349,01 лв. (главница) обаче ищецът оспорва. Твърди, че незаконосъобразно била начислявана лихва върху лихва, въпреки че била налице законова забрана за анатоцизъм, и това обстоятелство трябвало да се съобрази от съда по несъстоятелността. Наред с това поддържа, че след влизане в сила на осъдителното решение – съответно на 11.03.2016 г. и на 01.04.2016 г. - страните подписали споразумения, с които предоговорили присъдения дълг. Въз основа на първото споразумение ищецът заплатил 60 000 лв., с което дължимата главица се погасила до сумата от 526 749 лв.

Със споразумението от 01.04.2016 г. ищецът се задължил да заплаща остатъка от дълга на части, без да се начислява лихва до 31.07.2016 г. В периода 2016 г.

– 2018 г. длъжникът извършвал плащания в изпълнение на това споразумение, като съгласно издадено от кредитора писмо общият размер на погашенията към 18.05.2018 г. възлизал на 435 399,99 лв. При тези факти ищецът поддържа, че вземанията на ответника, надхвърлящи непогасения съгласно издаденото от кредитора писмо остатък, не съществуват поради погасяването им чрез плащане, а евентуално - по давност. Наред с това твърди, че в резултат от сключените след постановяване на осъдителното решение споразумения вече не съществували съдебно установените вземания с основание изпълнителния лист, с каквото основание били предявените и 1 включени в одобрения списък процесни вземания. Въз основа на всичко изложено ищецът моли съда да установи недължимост на вземанията на ответника, включени в одобрения списък на приетите вземания за главница, лихва, неустойка и разноски, над сумата от 151 349,01 лв. до предявения размер от 864 363,81 лв., т.е. за сумата от 713 014,80 лв. (съгласно уточнителна молба от 13.02.2023 г.). Претендира разноски.

Ответникът „Б.п.“ ООД оспорва иска, като твърди, че вземанията му били установени със сила на пресъдено нещо, както и че нямало пречка върху присъдените лихви да се начислява лихва за забава. След издаване на изпълнителния лист можело да се отчетат само извършените от длъжника плащания в поредност разноски-лихви-главница, което било съобразено и от самия кредитор при предявяване на вземанията. Ответникът поддържа също, че ищецът не изпълнил задължението си по споразумението от 01.04.2016 г. да заплати в срок до 31.07.2016 г. сума в размер от 370 000 лв., поради което нямало основание за неначисляване на лихва. Сочи, че не можело да се релевира възражение за нищожност предвид формираната сила на пресъдено нещо. Оспорва възражението за погасителна давност. Претендира разноски.

Синдикът, конституиран на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, не взима становище по иска.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта:

С решение от 31.07.2019 г., вписано в търговския регистър на същата дата, е открито производство по несъстоятелност на „И.“ ООД (н.), спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ и възобновено с решение от 13.07.2020 г., вписано в търговския регистър на 14.07.2020 г.

В списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, синдикът е включил предявените от ответника „Б.п.“ ООД с молба вх. № 77990/31.07.2020 г. вземания в общ размер от 864 363,81 лв., от които 526 749 лв. – главница, 11 563,32 лв. – неустойка, 310 904,99 лв. – законна лихва върху главницата и неустойката за периода 25.08.2015 г. – 31.07.2020 г., ведно със законната лихва от 01.08.2020 г. до погасяването и 15 146,50 лв. разноски по изпълнението. С определение от 01.04.2022 г., постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, е оставено без уважение възражение на длъжника вх. № 271563/01.02.2021 г., с което длъжникът е оспорил вземанията на „Б.п.“ ООД за сумата над 151 349,01 лв., заявявайки, че е налице погасяване на дълга със сумата от 435 399,99 лв. и че оспорва „всички суми над този размер“. В този смисъл е тълкувано възражението и от съда по несъстоятелността, който в мотивната част на определението по чл. 692 ТЗ е посочил, че възражението на длъжника срещу списъка е в частта, „в която са включени вземания на кредитора „Б.п.“ ООД над 151 349,01 лв. до пълния размер от 864 363,81 лв.“.

Определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е обявено в търговския регистър на 01.04.2022 г., поради което искът се явява предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ, и доколкото е налице идентитет в размера на дълга (като стойност), оспорен в производството по чл. 692 ТЗ и в настоящото дело, то искът е допустим. Същевременно наведените в настоящото производство нови правопогасяващи възражения следва да бъдат разгледани, независимо от това дали са били заявени в производството по чл. 692 ТЗ, доколкото при 2 отрицателния установителен иск правопогасяващите възражения не са негово основание.

По основателността:

Оспорените вземания представляват главница (над сумата от 151 349,01 лв.), неустойка за забава, законна лихва за забава и разноски по изпълнението.

От събраните по делото доказателства се установява, че с решение от 29.02.2016 г., постановено по т.д. № 5418/2015 г. на СГС, ТО, 14 състав, „И.“ ООД (н.) е осъдено да заплати на „Б.п.“ ООД следните суми: 586 749 лв. – главница по договор за заем, 67 785,05 лв. – възнаградителна лихва, 206 209,45 лв.- неустойка за забава, законна лихва върху посочените суми, считано от 25.08.2015 г. до погасяването, както и 60 782,05 лв. разноски.

Н а 11.03.2016 г. , страните са подписали споразумение, с което длъжникът се е задължил да заплати в срок от два работни дни сумата от 60 000 лв., която да бъде отнесена в погашение на главницата, а остатъкът в размер от 526 749 лв. да продължи да се олихвява до окончателното погасяване. На същата дата е нареден и паричен превод от длъжника в полза на кредитора на сума в размер от 60 000 лв. с основание това споразумение.

На 01.04.2016 г., страните са сключили второ споразумение, в което са удостоверили плащането на сумата от 60 000 лв., както и какъв е размерът на остатъчния дълг за главница (526 749 лв.) и общият размер на непогасените по заема задължения (913 897,71 лв. с включена законна лихва). Със същото споразумение заемателят е поел задължение да оттегли въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение, както и да заплати на заемодателя следните суми и в следните срокове: до 30.04.2016 г. – 240 000 лв., но не помалко от 200 000 лв.; до 31.05.2016 г. – 200 000 лв., но не по-малко от 100 000 лв.; до 31.07.2016 г. – 100 000 лв., но не по-малко от 70 000 лв., с които суми задълженията да се погасят в поредността разноски, лихви, неустойки и главница. Уговорено е също да не се начислява лихва до 31.07.2016 г. с изключение на неустойка за забава в размер от 12 % годишно, а ако до 31.07.2016 г. заемателят заплати сума в размер, по-малък от 370 000 лв., ведно с неустойката за забава, заемодателят да има право да се снабди с изпълнителен лист. Съгласно чл. VІ от споразумението пък при точно изпълнение задължението за неустойка, признато в размер от 206 209,45 лв., ще се погаси частично чрез опрощаване със сумата от 143 897,71 лв.

В изпълнение на споразумението ищецът е оттеглил въззивната си жалба и решението, постановено по т.д. № 5418/2015 г. на СГС, ТО, 14 състав, е влязло в сила на 28.03.2016 г. На 17.06.2016 г. обаче въз основа на него е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д. № 20187880400199.

Според заключението на ССчЕ договорените в споразумението от 30.04.2016 г. падежни дати не са спазени. За периода 11.03.2016 г. – 19.07.2018 г. ищецът е извършил плащания в общ размер от 383 213,23 лв., като с платената сума ответникът е погасявал задълженията в реда разноски, възнаградителни лихви, неустойки и главница с изключение на сумата в размер от 60 000 лв., платена на 11.03.2016 г., с която е погасена главница (вж. таблица № 2). В резултат от погашенията към момента на устните състезания ищецът има следните задължения: 526 749 лв. – главница, 11 563,57 лв. – неустойка, 33 481,50 лв. – разноски, 506 740,11 лв. – законна лихва за периода до 06.12.2023 г.

При тези факти съдът намира, че отричаните от ищеца права 3 съществуват в патримониума на ответника в заявения от него обем, с който те са включени в одобрения от съда списък на кредиторите, и произтичат от основанието, с което те са заявени в производството по несъстоятелност.

Съображенията затова следните:

Предявените вземания са възникнали по силата на договор за заем, а споразуменията, сключени след постановяване на съдебното решение, не съставляват техен нов източник, тъй като съглашенията не новират дълга, а единствено внасят в него модалитети. Новацията като погасителен способ и способ за едновременно възникване на нов дълг следва да произтича от изрична и несъмнена воля за новиране, каквато в споразуменията не е налице. Ето защо възражението на ищеца (заявено с молбата от 22.03.2023 г.), че в одобрения от съда списък вземанията на ответника са включени с основание, от което те вече не произтичат, е неоснователно.

Съществуването на процесните вземания не може да бъде отречено и въз основа на твърдения за нищожност на клаузите, от които те произтичат, тъй като влязлото в сила съдебно решение е формирало сила на пресъдено нещо относно валидността на източника им, а също и за възникването им (в този смисъл и възражението за непредаване на заетата сума също е преклудирано и не може да бъде преразгледано в настоящия процес).

Не би могло, дори да беше противно на закона, да не бъде зачетена и разпоредената с влязлото в сила съдебно решение дължимост на законна лихва върху възнаградителната лихва и неустойката, тъй като съществуването на такова вземане е установено с диспозитива на влезлия в сила акт и всеки съд дължи да зачете това.

Единствено съобразими са възраженията, черпени от непреклудирани факти, т.е. тези, които са се реализирали след устните състезания в инстанцията по същество, в случая – след устните състезания пред първоинстанционния съд. Такива факти са двете постигнати съглашения и извършените въз основа на тях плащания, както и възражението за изтекла погасителна давност, но от тях не следва погасяване на процесните задължения.

На първо място, според заключението на ССчЕ платената от ищеца сума в размер от 60 000 лв. е отнесена в погашение на главницата, както е предвиждало споразумението от 11.03.2016 г., а в производството по несъстоятелност главният дълг е предявен именно в размера, намален с извършеното плащане (586 749 лв. – 60 000 лв. = 526 749 лв.). На следващо място, експертизата установява, че извършените след сключване на споразумението от 01.04.2016 г. плащания не са били в размерите, уговорени в чл. І от същото, поради което нито е настъпил ефектът на опрощаването, уреден в чл. VІ, нито е възникнало правото за неначисляване на лихви съгласно забележката към чл. І, а напротив – възникнало е допълнително неустоечно задължение съгласно чл. ІV. Наред с това, експертизата установява, че плащанията, извършени от ищеца в периода 06.07.2016 г. – 19.07.2018 г., са отнесени в погашение на задълженията според уговорената в чл. ІІІ от споразумението от 01.04.2016 г. поредност разноски, лихви, главница, като след тези погашения актуалният размер на дълга за главница и неустойка съвпада с предявения (съответно 526 749 лв. главница и 11 563,57 лв. присъдена неустойка), а останалите задължения (за законна лихва и разноски) са в размер, по-голям от предявения предвид изминалия период и извършените изпълнителни действия.