Решение № 680 от 23.11.2021, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 1397/2021
- Вид
- Решение № 680
- Подписан
- 23.11.2021
- В сила
- 23.11.2021
- Състав
- Нина Методиева Коритарова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 680 гр. Сливен, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20212230101397 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София чрез адв.
Виолета Герова от САК против Д. АС. Г., ЕГН: ********** от гр. ****, на която заповедта за изпълнение и й е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът твърди, че страните били сключили на 17.04.2017 г. договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, като този номер бил променен на 03.07.2017 г. на ***. Твърди, че правоотношението било новирано между страните на 16.07.2018 г. с допълнително споразумение, съгласно което абонатът бил предпочел да ползва план Тотал 36,99 лв. промо 5000 МВ с уговорен срок на действие 24 месеца до 16.07.2020 г. Абонатът бил взел и мобилно устройство SAMSUNG GALAXY J3 2017 GOLD на преференциална цена. Стандартната цена на мобилното устройство била 539,90 лв., а цената, която ответницата била платила била 139,99 лв. или била ползвала отстъпка в размер на 399,93 лв. Цитира чл. 26 от Общите условия на 1 мобилния оператор. Посочва, че за отчетния период от 15.12.2018 г. до 14.02.2019 г. ответницата не била изпълнила задължението си да заплати дължимите месечни абонаментни вноски за използваните услуги в размер на 106,35 лв., за което били издадени фактури. Дължимата сума следвало да бъде заплатена на 02.03.2019 г. Неизпълнението на това задължение на ответницата било ангажирало нейната договорна отговорност и мобилният оператор бил прекратил едностранно договора и бил издал крайна фактура № 7287418302/15.04.2019 г., с която бил начислил неустойка в размер на 351, 50 лв.
В резултат на неизпълнението на основание т. 4.3 от допълнителното споразумение, мобилният оператор бил начислил неустойка в размер на 124,61 лв., която не била надвишавала трикратния размер на месечната абонаментна такса и била отразена във фактура № 7287418302/15.04.2019 г.
В резултат на неизпълнението по договора ответницата била дължала и сума в размер на 226,89 лв., представляваща част от разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената при предоставяне на устройството преференциална цена, съответстваща на оставащия срок на договора начислена във фактура № № 27287418302/15.04.2019 г. Позовава се на чл. 49, чл. 71, чл. 20 и чл. 27 от Общите условия на мобилния оператор.
Обосновава правото си да претендира неустойка с чл. 92 ЗЗД. Ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК., която била връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.
Моли да се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на мобилния оператор неустойка за предсрочното прекратяване на договора в общ размер от 351,50 лв., от които сумата от 124,61 лв., съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договора в трикратния размер на месечната абонаментна такса и сумата от 226,89 лв., представляваща част от разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената при предоставяне на устройството преференциална цена, съответстваща на оставащия срок на договора, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата 2 молба
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. С писмена молба от 18.11.2021 година, процесуалния представител на ищцовото дружество е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е представила писмен отговор на исковата молба и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът счита, че предявеният иск е основателен, тъй като видно от представените писмени доказателства, представени с исковата молба, ищецът е доказал по безспорен начин правопораждащия фактически състав на задължението за заплащането на неустойка по процесните договори уговорката за заплащане на неустойка в договорите, предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя и размера на неустойката.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна следва да се постанови неприсъствено решение, с което исковите претенции на ищеца да се уважат изцяло, като се признае за установено, че се дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25 по описа на РС-Сливен за 2021 година.
По правилата на процеса на ищеца се следват разноски, изчислени както следва: сумата от 205,00 лева – съставляваща общ размер на разноските, сторени от ищеца в заповедното производство и сумата от 205,00 лева – съставляваща общ размер на разноските, сторени от ищеца в исковото производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Д. АС. Г., с ЕГН: **********, от гр.
**** ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД , ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, както следва:
- сума в размер на 351.50 лева /триста петдесет и един лева и 3 петдесет стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от 16.07.2018г. със сключено към него Допълнително споразумение от 16.07.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260036 от 08.01.2021 година по частно гражданско дело № 25 по описа на РС Сливен за 2021 година.
ОСЪЖДА Д. АС. Г., с ЕГН: **********, от гр. **** ДА ЗАПЛАТИ н а „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД , ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, както следва: сумата от 205,00 лева – съставляваща общ размер на разноските, сторени от ищеца в заповедното производство и сумата от 205,00 лева – съставляваща общ размер на разноските, сторени от ищеца в исковото производство.
Решението е НЕПРИСЪСТВЕНО и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4