Определение № 701 от 06.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 701 гр. София, 06.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20261000500611 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 130 и чл. 274 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от Н. К.а Г. и И. К. Г., с която оспорват определение № 91 от 07.01.2026 г., постановено по т. д. № 416/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 24 състав, с което съдът е прекратил производството по иска с правно основание чл. 97, ал. 1 от ТЗ.

В жалбата се твърди, че за да постанови определението си първоинстанционния съд е приел, че с оглед постановеното от ВКС окончателно решение № 316 от 12.11.25 г. (отричащо качеството на ищците на съдружници) предявеният като главен иск е лишен от правен интерес. Развиват се доводи относно задължението на съда при предявени обективно съединени при условията на евентуалното обективно съединяване искове, като се твърди, че съдът дължи произнасяне по всички искове в тяхната логическа последователност с един акт. Твърдят, че за съда не съществува задължение да прекратява производството по главния иск с нарочно определение в закрито заседание, а точно обратното. Процесуалната икономия и правната сигурност изискват съда да се произнесе по допустимостта на главната претенция в мотивите и диспозитива на крайния съдебен акт. Ето защо молят съда да отмени атакуваното определение и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба СД „Интелсофт – Г., К. и сие“ оспорва подадената частна жалба. Твърди, че същата е неоснователна по съображенията изложени в мотивите на атакуваното определение, а с жалбата се прави опит за шиканиране на процеса.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните, изложени в частната жалба и отговора на същата и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 91 от 07.01.2026 г., постановено по т. д. № 416/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 24 състав, че съдът е възобновил производството по т. д. № 416/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 24 състав, върнал е искова молба с вх. № 19 580 от 01.03.23 г. от Н. Г. Г., М. К. Г. (починала в хода на процеса и наследена от Н. Г. Г.) и И. К. Г. в частта, в която е предявен иск по чл. 97, ал. 1 от ТЗ против СД „Интелсофт – Г., К. и сие“ за заплащане на всеки един от ищците сума в размер на 421 833.33 лв., представляваща съответна част от общия размер на 1 265 500 лв., последната представляваща ½ от общата стойност на формираната, но неразпределена от ответника печалба към 31.12.2017 г., въз основа на която е образувано производството по т. д. № 416/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 24 състав и е прекратил производството по т. д. № 416/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 24 състав в частта по предявеният иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ТЗ от Н. Г. Г., М. К. Г. (починала в хода на процеса и наследена от Н. Г. Г.) и И. К. Г. против СД „Интелсофт – Г., К. и сие“. Видно от мотивите на атакуваното решение съдът е приел, че така предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като разглеждането на този иск е обусловено от наличието на членствено правоотношение между страните в събирателното дружество, а такъв не е налице предвид решението № 316/12.11.25 г., постановено по т. д. № 405/25 г. по описа на ВКС, Първо ТО.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод постъпила искова молба от Н. Г. Г., М.

К. Г. и И. К. Г. против СД „Интелсофт – Г., К. и сие“, с която са предявени субективно и обективно съединени при условията на евентуалното обективно съединяване искове за заплащане на общо сумата от 1 102 550 лв., представляваща ½ част от общата стойност на неразпределената печалба към 01.01.18 г. евентуално съединен с искове за заплащане на сумата от 1 102 550 лв. представляваща ½ част от общата стойност на неразпределената печалба към 01.01.18 г., в случай, че съдът приеме, че не притежават качеството на съдружници в ответното събирателно дружество.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 316/12.11.25 г., постановено по т. д. № 405/25 г. по описа на ВКС, Първо ТО съдът е отменил изцяло по касационни жалби от страна на СД „Интелсофт – Г., К. и сие“ и И. Я. К. и Я. И. К.

– трети лица помагачи на СД „Интелсофт – Г., К. и сие“ решение № 487/22.07.24 г., постатновено по в. т. д. № 894/23 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с първото решение № 260 056 от 25.012.23 г., постановено по т. д. № 1 313/19 г. по описа на Софийски градски съд и вместо тях е отхвърлил предявените от Н. Г. Г., М. К. Г. (починала в хода на процеса и наследена от Н. Г. Г.) и И. К. Г. против СД „Интелсофт – Г., К. и сие“ иск с правно основание 71 от ТЗ, вр. чл. 124 ГПК за усдтановяване, че на основание чл. 97, ал. 1 от ТЗ съществува членствено правоотношение между Н. Г. Г., М. К. Г. (починала в хода на процеса и наследена от Н. Г. Г.) и И. К. Г., от една страна и СД „Интелсофт – Г., К. и сие“.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима и основателна.

Видно от подадената частна жалба жалбодателите оспорват законосъобразността на постановеното определение, с наведени твърдения, че съдът не може да се произнася с определение по допустимостта на предявен като главен обективно 2 съединен, при условията на евентуалното обективно съединяване иск с отделно, нарочно определение, а следва с оглед на процесуалната икономия и правната сигурност да се произнесе по допустимостта на главната претенция в мотивите и диспозитива на крайния съдебен акт. Наведените доводи относно задължението на съда при произнасяне по евентуално съединени искове са принципно правилно, с оглед произнасянето по същество. В конкретния случай съдът се е произнесъл по допустимостта на предявените искове. С оглед на което настоящият състав намира, че наведените доводи са неоснователни. Съгласно задължителната практика на ВКС съдът разглеждащ частната жалба не е ограничен от посочените в нея основания за незаконосъобразност, а следва да извърши цялостна проверка на законосъобразността на атакувания акт. Извършвайки такава проверка настоящият състав намира, че атакуваното определение е незаконосъобразно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба, Текста не изисква в този случай съдът да извършва действия, с които ищецът да трансформира предявения недопустим иск в допустим такъв, защото това би противоречало на диспозитивното начало и на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес. Проверката за допустимост се състои в установяване от съдията докладчик дали са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, респ. дали не е налице някоя от процесуалните пречки (отрицателните процесуални предпоставки) за това.

Условията от които зависят съществуването и надлежното упражняване на правото на иска, в правната доктрина и съдебната практика са възприети като процесуални предпоставки. За да възникне правото на иск в полза на определено лице е нужно да е възникнал спор между правоспособни лице, които спор е подведомствен на съда.

Съществуването на такъв граждански спор поражда нуждата, а следователно и интереса от исковата защита. Едновременно с интереса от защитата гражданския спор предопределя и надлежните страни. Ето защо процесуалната легитимация на страните е условие за да съществува правото на иск в полза на определено лице. Безпредметно и недопустимо е да се връчва препис от исковата молба, когато от нея самата може да се установи, че ищецът няма право на иск и/или че същото е ненадлежно упражнено (делото не подведомствено на съдилищата, не е подсъдно на съда и не може да му стане подсъдно и т. н.).

Една от процесуалните предпоставки за надлежното му упражняване е правния интерес от предявеният иск. Видно от мотивите на атакуваното определение първоинстанционния съд е приел, че с оглед на постановеното от ВКС решение за ищците не съществува правен интерес от предявеният иск, тъй като с решението на същите е отречено качеството на съдружници в събирателното дружество, като е квалифицирал предявеният иск като такъв с правно основание чл. 97, ал. 1 от ТЗ.

С разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. 2 от ТЗ законодателят е установил две субективни права. Правото на прекратилия членството си съдружник да поиска да му бъде изплатен дела от имуществото от останалите съдружници и правото на наследниците на 3 починалия съдружник да изявят желание да встъпят като съдружници в дружеството. Първо субективно право ( на напусналия съдружник) е имущество право да получи равностойността на дела си и като такова е наследимо. Правото да се получи стойността на дела от имуществото на събирателното дружество е функция от участието на съдружника в дружеството, поради което стойността на дела е съразмерна на предвидения в дружествения договор обем на членственото правоотношение. По своето съдържание правото по чл. 97, ал.

1, изр. 2, предл. 1 от ТЗ и чл. 97, ал. 2 ТЗ наподобява правото на ликвидационен дял, което възниква за всички съдружници в случай на прекратяване на дружеството. Съдържанието на правото на ликвидационен дял се свежда до призната от закона възможност след удовлетворяване на кредиторите на дружеството съдружниците да получат съответна на дяловото им участие част от стойността на осребреното дружествено имущество. И двете хипотези на чл. 97, ал. 1, изр. 2 от ТЗ предполага (изискват) прекратено членствено правоотношение.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че за ищците, в качеството им на наследници на имущественото право на съдружника е налице правен интерес от предявяването на иск за равностойността на деля от дружеството, припадащ се на прекратилия членството (починалия) съдружник.

От друга страна преди да се произнесе по допустимостта на предявените искове съдът е длъжен да отстрани нередовностите на исковата молба. Проверката за допустимост се извършва по редовна искова молба. В конкретния случай е налице противоречие в твърденията на ищците. От една страна същите твърдят, че са съдружници в дружеството, поради което отправят претенция за заплащане на неразпределената печалба без да са изложили твърдения относно начина на разпределение на печалбата, а от друга страна обосновават допустимостта на евентуалния иск с несъществуването на членствени правоотношения между тях и дружеството. Това противоречие препятства квалифицирането на предявеният като главен иск и произнасянето на съда относно допустимостта на същия.

Ето защо атакуваното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за проверка редовността на исковата молба и последващо произнасяне по допустимостта на предявените искове.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 91 от 07.01.2026 г., постановено по т. д. № 416/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 24 състав, в частта, в която съдът е върнал искова молба с вх. № 19 580 от 01.03.23 г. от Н. Г. Г., М. К. Г. (починала в хода на процеса и наследена от Н. Г. Г.) и И. К. Г. в частта, в която е предявен иск по чл. 97, ал. 1 от ТЗ против СД „Интелсофт – Г., К. и сие“ за заплащане на всеки един от ищците сума в размер на 421 833.33 лв., представляваща съответна част от общия размер на 1 265 500 лв., последната представляваща ½ от общата стойност на формираната, но неразпределена от ответника 4 печалба към 31.12.2017 г., въз основа на която е образувано производството по т. д. № 416/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 24 състав и е прекратил производството по т. д. № 416/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 24 състав в частта по предявеният иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ТЗ от Н. Г. Г., М. К.