Решение № 826 от 27.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Гетов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Цветомила Данова при участието на секретаря Д.а Т. Славенова в присъствието на прокурора А. Г. С. като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100605597 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 12.06.23г. по НОХД. № 16723/20г. по описа на СРС, Софийски районен съд, НО , 136 с - в е признал подсъдимия Д. Д. С. за невиновен за това, че на различни дати през периода от 17.10.2011г. до 13.12.2011г. в гр. София при условията на продължавано престъпление - с две деяния , които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П. Х. М. , че е в затруднено положение и че му трябват пари, за да погаси банков кредит, който трябвало да покрие с пари от НЕК, които от своя страна бавили плащанията за продаден ток, в резултат на което причинил на М. имотна вреда в големи размери- в общ размер на 60 000 лева, както следва:

На 17.10.2011г в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П. Х. М., че е в затруднено положение и че му трябват пари, за да погаси банков кредит, който трябвало да покрие с пари от НЕК, които от своя страна бавили плащанията за продаден ток, в резултат на което причинил на М. имотна вреда в големи размери- в размер на 25 000 лева/ двадесет и пет хиляди лева/;

На 13.12.2011г в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П. Х. М., че е в затруднено положение и че му трябват парии, за да погаси банков кредит, който трябвало да покрие с пари от НЕК, които от своя страна бавили плащанията за продаден ток, в резултат на което причинил на М. имотна вреда в големи размери- в размер 1 на 35 000 лева/ тридесет и пет хиляди лева/- престъпление по чл. 210, ал.1,т.5, вр. чл.209,ал.1,вр.чл.26,ал.1 НК ,като на основание чл. 304 НПК го оправдал по това обвинение.

Срещу присъдата е постъпил протест на прокурор от СРП. В протеста се сочи, че присъдата е неправилна и следва да бъде отменена, тъй като изводът на съда не кореспондира на събраната доказателствена съвкупност, а именно показанията на свидетелите и приобщените писмени доказателства.

Против присъдата е подадена въззивна жалба от адв. С. И. П.- САК- повереник на частния обвинител П. Х. М. с наведени доводи за наличието на достатъчно по обем доказателства, водещи до извода за виновността на подсъдимия С.. Прави искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова осъдителна присъда.

Депозираните въззивна жалба и протест са подадени в срока по чл. 319, ал.1 НПК. Спазени са и изискванията на процесуалния закон за форма ,съдържание, като и за движението им съгласно чл. 321 НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

В процесните иницииращи въззивното производство документи не се излагат искания за събиране на нови доказателства.

Пред въззивната инстанция в заседание от 30.10.2023г. подсъдимият Д. С. не се явява, призовката върната в цялост от посочения адрес, от който многократно е призоваван.

Защитникът – адв. К. К.- редовно призован, не се явява. Не се явява ЧО П. М.. Явява се повереникът на жалбоподателя П. М.- адв. С. П., който заявява, че ЧО М. е уведомен за нарсоченото заседание и не желае да присъства.

Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3 , т. 1 НПК като подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес, променил е същия без да уведоми съдебния орган, като неявяването му няма да попречи за разкриване на обективната истина.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, повереникът на частния обвинител адв. П. преповтаря доводите си, изложени във въззивната жалба, прави свой собствен прочит на доказателствата , заявява, че от мотивите на първостепенния съд не става ясно дали подсъдимият е погасявал банков кредит; заявява, че сумите били преведени на подсъдимия в качеството му на физическо лице, а не на фирми с негово участие. Заявява за многократни устни разговори на ЧО с подсъдимия, както и за връчена през 2013г. нотариална покана за връщане на парите. Повереникът прави анализ за причините за отхвърляне на граждаския иск срещу подсъдимия Д. Д. С.. На база горните аргументи, адв.

П. отправя молба за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на осъдителна присъда.

Представителят на държавното обвинение заявява, че не поддържа протеста, но не го оттегля.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл. 314 2

НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 334,т.6 НПК.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза. Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд. СГС оценява за правилен и обоснован направения от контролираната съдебна инстанция доказателствен анализ, като е обсъдена достатъчността, надеждността и достоверността на източниците на информация. В съответствие с разп. на чл. 305, АЛ. 3 НПК в мотивите към присъдата подробно са посочени, както установените обстоятелства и доказателствения материал, въз основа на който се извеждат съответните факти, така и правните съображения за взетото крайно решение. В тази връзка се подчертава, че в хипотезата на изразено съгласие с доказателствения анализ и оценъчната дейност на предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно съвкупността от доказателства, а следва да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените в жалбата или протеста доводи. Подобна теза е възприета в константната съдебна практика, напр. Реш. № 372/01.10.12 г. по н. д. № 1158/2012 ВКС, III н. о.

По мнение на въззивния съд събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна и еднопосочна.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Д. Д. С., ЕГН **********, роден на ******* в гр. София, българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан.

Между процесните страни не се спори относно редица съотносими обстоятелства, респ. не се спори досежно факта на действително престирани парични суми, времето на престирането им, мястото, размерът им . Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след извършен пълен и обективен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, при което за въззивния съд не са налице основания за изменение на възприетата от контролираната инстанция фактическа обстановка относно съществените и правно значими за правилния изход на делото факти, а имено че подсъдимият Д. Д. С. и частният обвинител П. Х. М. били в общ приятелски кръг, всеки от тях имал свой бизнес;

Частният обвинител П. Х. М. се занимавал със строителство на охладителни съоръжения, а С. със строителство и стопанисване на ВЕЦ, находящ се на р. Ерма, в района на гр. Трън.

През октомври 2011г. подсъдимият С. позвънил на ЧО П. М. и го помолил да му услужи с парична сума, тъй като не можел да обслужва кредитите си в банката, а от НЕК му бавели плащанията за продадения ток. Подсъдимия обещал да се издължи на следващия месец. М. се съгласил да даде сумата . На 17.10.2011г . М. и С. отишли в клона на ПИБ до зала „Универсиада“ като М. превел от личната си сметка по сметка, посочена от С. сумата от 25 3

000 лева, а като основание било записано „прехвърляне на средства“. Не били съставени никакви документи във връзка с наредената от М. сума. През месец декември 2011г, без да е възстановил дължимата сума , С. отново позвънил на М. по телефона и го помолилза още един заем. На 13.12.2011г. С. и М. отново посетили клона на ПИБ и отново М. превел от собствената си сметка по сметката на С. сума в размер на 35 000 лева като отново за основание било записано „прехвърляне на средства“. Между С. и М. не бил оформен никакъв писмен документ, който да посочва основанието на извършените парични преводи.

С. заявил, че ще върне цялата сума в края на януари- началото на февруари 2012г. С. и М. се чували по телефона като срокът за връщане на парите се удължил до лятото на 2012г.

През 2013г. с оглед предстоящи по- големи разходи, М. започнал да търси активно С. по телефона , като последният спрял да му отговаря. М. предприел действия да си върне паричната сума по гражданско- правен път. Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава от, описаната в мотивите към проверяваната присъда.

Фактическата обстановка се приема за установена от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13,чл.14 и чл. 107,ал.3 ,ал.5 НПК. По делото от първата инстанция са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, имащи значение за правилното му решаване.

Правилно контролираният съд е приел, че фактологията, описана от него и възприета от настоящата инстанция, се подкрепя от събраните доказателства, а именно: гласните доказателствени средства-показанията на ЧО П. Х. М., дадени в хода на съдебното следствие от 13.12.2021г , както и прочетените от ДП /л.17 ДП/; показанията на свидетелите В.Г.С., Д.Д.М.. Правилно първостепенният съд е ценил показанията на свидетелите и тяхната достоверност и значението им на валиден доказателствен източник, доколкото повечето от тях в условията на устност и непосредственост излагат определени фактически обстоятелства пред основния съд. Първостепенният съд е обсъдил противоречията в показанията на ЧО М., дадени в ДП и тези, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Въззивният съд се солидаризира изцяло с анализа на СРС относно по-голямата достоверност на показанията на М. , дадени в хода на ДП, като кореспондиращи напълно с показанията на св. М. и С.. От гласните доказателствени средства безспорно се установява, че свидетелите В.Г.С., Д.Д.М., П. Х. М. и подсъдимият С. са били в общ приятелски кръг, както и че С. е взел пари от ЧО М.. Фактът на предоставянето на парите обаче става в офис на ПИБ, като единствено подсъдимият и частният обвинител присъстват на посочените от обвинението дати в банката. В подкрепа на факта за преминаване на паричните суми от патримониума на М. в потримониума на С. са банковите извлечения от ПИБ. Досежно фактите, свързани с търговската дейност на С. и финансовите му затруднения правилно първостепенният съд е анализирал приобщените писмени доказателства: Молба от 2016г. от „Т.2“ЕООД до ОС Перник за обявяване на неплатежоспособността на „Е.Е.“ ЕООД, представлявано от Д. Д. С. за откриване на производство по несъстоятелност; Решение №52/ 16.11.2017г. на ОС Перник по търг. д.

4

№41/2016, с което е утвърден план за оздравяване на Е.Е.“ ЕООД; Справки от ПИБ за превод на паричните суми от сметката на П. Х. М. в сметка на Д. Д. С. на датите 16.10.2-11 и 13.12.2011г; справка от Басейнова Дирекция „Дунавски район“ от 16.12.2028г, съдържаща информация за издадено разрешение на ВЕЦ в района на община Трън по Закона за водите, а именно разрешително за водовземане от повърхностен воден обект- река Ерма с цел производство на електроенергия