Решение № 1349 от 27.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44400/2024
- Вид
- Решение № 1349
- Подписан
- 27.01.2025
- Състав
- ИВА АНАСТАСИОС АНАСТАСИАДИС
Цитирани разпоредби
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 - 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 - 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1349 гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20241110144400 по описа за 2024 година
Предявени са евентуално обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „**“ ООД, ЕИК **, твърди, че между него, в качеството му на цесионер и З.
Л. П., ЕГН ********** от гр. Плевен в качеството му на цедент, е бил сключен Договор за вземания от финансови институции (договор за цесия) от 09.12.2019 г., с който му били прехвърлени вземания в размер на 5000 лева, произтичащи от неоснователно обогатяване, възникнали в периода от 01.12.2015 г. до дата на сключване на договора. Твърди, че З. Л. П. в периода от 01.12.2015 г. до 09.12.2019 г. е платила на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД сума в общ размер на 5000 лева без основание, при липса на сключен договор и без да се основава на неравноправни клаузи от договори за кредит или на недействителни договори за кредит, т.е. поради грешка. Вземанията за посочената сума, заедно с всички принадлежности били цедирани в полза на ищеца с посочения договор. Твърди, че е изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията до длъжника, за което бил надлежно упълномощен от цедента. Предвид тези твърдения, ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 100 лева, предявен като частичен от общата сума от 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.12.2020 г. до окончателното й изплащане. С молба от 22.02.2022 г., в първото открито съдебно заседание по делото, ищецът е предприел изменение на иска чрез добавяне на ново основание, като с определение от 16.03.2022 г., след становище на ответник, съдът е допуснал изменението, докладвайки претенция за неоснователно обогатяване в резултат и от извършени плащания при начална липса на основание, във връзка със сключени между З. Л. П. и ответника нищожни договори за потребителски кредити /овърдрафт, кредитна карта, договори за обезпечения/ и/или отделни техни клаузи. След предприето по реда на чл.214, ал.1 от ГПК изменение на иска по отношение на неговия размер, последно ищецът претендира да му бъде върната от ответника сумата от 1869,80 лева, с която последният неоснователно се е обогатил и представляваща сбор от недължимо платени такси в размер на 1799,80 лева по пакет за допълнителни услуги и такси в размер на 70,00 лева по Тарифа, уговорени в Договор за потребителски кредит № **/ 21.11.2018 г. В съдебно заседание на 05.12.2024 г., ищецът поддържа предявените искове и твърденията си, изложени в първоначалната искова молба и последващите уточняващи молби, като заявява изрично, че отправя искане към съда 1 първо да изследва дали е платено без основание – по нищожен договор или нищожни клаузи от него, и евентуално ако не бъдат установено такова плащане, да разгледа иска за платени суми при грешка в изпълнението. Претендира сторените в производствата съдебни разноски.
Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, оспорва иска като недопустим, евентуално като неоснователен. Излага съображения за неоснователност на заявените претенции, като сочи, че между ответното дружество и което и да е от лицата, индивидуализирани в исковата молба, не е налична облигационна връзка, която да е източник на вземане срещу ответника. Твърди, че договорът за цесия не е породил правно действие, тъй като не е имал годен предмет – не е индивидуализирано конкретното вземане, което се прехвърля от цедента на цесионера, респ. се претендира от последния в настоящото производство. Ответникът оспорва действителността на представения договор за цесия с аргумент, че към датата на сключването му, прехвърленото вземане не е съществувало в претендираните размери. Оспорва, че са извършвани плащания от цедента З. Л. П. в исковия период, възлизащи в размер на процесната сума, евентуално претендира, че плащанията са извършени въз основа на сключен договор. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли съдът да прекрати производството като недопустимо или в условията на евентуалност да отхвърли претенциите като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание поддържа възраженията си. Претендира разноските за производствата.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД съдът с доклада по делото е указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже извършено плащане на процесната сума /след изменението - на 1869,80 лева/ от цедента му /праводател/ З. Л. П. в полза на ответника в периода от 01.12.2015 г. до 09.12.2019 г., сключване на валиден договор за цесия със З. Л. П., по силата на който процесното вземане е цедирано в негова полза, както и надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия от цедента или от негов пълномощник, изрично упълномощен за извършване на описаното действие. По наведеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца /по всички искове/ е да докаже настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и ал. 116 ЗЗД.
В тежест на ответника съдът е възложил да докаже наличието на основание за имущественото разместване, т.е. наличие на годен юридически факт, от който да произтича валидно възникнало задължение за цедента за заплащане на посочената сума, както и наличие на основание за задържане на полученото, което да не е отпаднало към момента на приключване на устните състезания.
По делото са приети като писмени доказателства, представени от ищеца: заверено копие от Договор за вземания от финансови институции от 09.12.2019 г., сключен между ищцовото дружество, в качеството му на цесионер /наричан в договора ТЕМИС/ и З. Л. П., като цедент, представен и в оригинал за съпоставка; Пълномощно от 09.12.2019 г. и Телепоща от 07.05.2020 г., с които цедентът П. е упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжника /ответника по делото/ за цесията, по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, както и уведомлението, с което ответникът е уведомен, че считано от получаването на телепощата, т.е. 08.05.2020 г. /за което е прието по делото известие за доставяне, на л. 26/, „**“ ООД заменя напълно цедента, в случая З. Л. П., като кредитор на „Профи Кредит България“ ЕООД по отношение на прехвърлените вземания. В хода на съдебното дирене, от страна на ответника по реда на чл. 190 от ГПК са представени и сключените в процесния период Договори за потребителски кредит между „Профи Кредит България“ ЕООД – като кредитор, и З. Л. П., като кредитополучател, в случая ДПК № **/ 24.08.2018 г. и ДПК № **/ 21.11.2018 г., ведно с приложенията им.
Видно от ДПК № **/ 21.11.2018 г. и приложените към него документи вкл.
2 преддоговорна информация, искане за отпускане на потребителски кредит, СЕФ, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към СЕФ, касателно параметри по ДПК и Споразумението за закупуване на Пакет от допълнителни услуги /ПДУ/, преводни нареждания за усвояване на отпуснатата в заем суми, Погасителен план, Анекс № 1/ 08.04.2019 г. и погасителен план към него, както и ОУ на „Профи Кредит България“ ЕООД, страните по договора за потребителски кредит са уговорили на кредитополучателя да се отпусне сумата от 3000 лева за срок от 24 месеца, при ГПР от 49,89 % годишно, с ГЛП – 41,17 %, с размер на месечна погасителна вноска от 185,46 лева или общо за връщане сумата от 4451,04 лева, в която се включва сумата от 1451,04 лева, представляваща възнаградителна лихва за кредитора. В случай на закупуване на ПДУ, какъвто в конкретния случай З. П. е изразила съгласие да закупи, общото задължение по кредита и по ПДУ възлизало на 8052,48 лева, като само възнаграждението за ПДУ било в размер на 3601,44 лева, при размер на погасителна вноска за ПДУ от 150,06 лева, която се прибавяла към погасителната вноска по основния ДПК от 185,46 лева, така че общата месечна сума за погасителна вноска възлизала на 335,52 лева и била дължима до 1-во число на месеца. Установява се от приетите по делото два броя преводни нареждания от 21.11.2018 г. /на л. 203/, че съгласно желанието на кредитополучателя за начина на усвояване на отпуснатия му кредит, от страна на кредитора част от сумата в размер на 1093,93 лв. е била наредена към „Кредисимо“ АД, за погасяване на старо задължение на кредитополучателя П. към последното дружество, а разликата от 1906,07 лв. е била преведена на кредитополучателя П. по посочената от нея лична разплащателна сметка в „Българо – американска кредитна банка“ АД. За основание на извършените преводи и в двата платежни документи е посочен номерът на ДПК – **.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно, като обективно, компетентно и кореспондиращо с приетите писмени доказателства по делото, се установява, че в периода от 31.12.2018 г. до 12.11.2019 г. в счетоводството на ответника са отразени парични постъпления по процесния ДПК № **/ 21.11.2018 г. със З. П. в общ размер на 5884,00 лева, като кредитът е бил погасен предсрочно на 12.11.2019 г., при краен падеж по ПП /след анекса/ - 25.12.2020 г. Постъпилата по кредита сума е послужила за погасяване на следните задължения: за главница в размер на 3000,00 лева, за договорна лихва в размер на 941,23 лева, за такса по пакета за допълнителни услуги в размер на 1799,80 лева, за обезщетение по ЗПК в размер на 23,59 лева, за лихви за просрочие в размер на 46,89 лева и за такси по Тарифата на ответника в размер на 70,00 лева. Вещото лице е установило, че при приложение на нормативно установената формула за изчисляване на ГПР по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, с включване на възнаграждението /таксата/ за допълнителния пакет услуги, размерът на ГПР по процесния договор за потребителски кредит от 21.11.2018 г. възлиза на 159,19 %.
При тази установеност от фактическа страна, по твърденията на ищеца и по отделните възражения, заявени от ответника, съдът достигна до следните правни изводи:
По действителността на Договора за финансови вземания от 09.12.2019 г.:
С приетия по делото Договор за вземания от финансови институции от 09.12.2019 г.
/нар. за краткост договор за цесия/, ищецът по делото „**“ ЕООД се легитимира като носител на вземанията на цедента З. Л. П., като договорът е оспорен от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД с мотиви, че същият е нищожен, поради невъзможен предмет, липса на съгласие, липса на основание, противоречие с добрите нрави, както и поради неравноправност на част от клаузите, съставляващи същественото му съдържание, в частност договореното възнаграждение, което се дължи на цедента.
Съдът намира изразените от ответника възражения за неоснователни, по следните съображения.
Съгласно чл. 99, ал. 1 - 4 от ЗЗД: „/1/ Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. /2/ Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено 3 противното. /3/ Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. /4/ Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.“.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права или вземания по силата на който способ, се стига до промяна в субектите на облигационно правоотношение, като кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил едно свое вземане. Като всеки договор и цесията следва да отговаря на условията за действителност, установени в общия закон /ЗЗД/. Няма спор в практиката на съдилищата, че обект на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, но не и бъдещи такива, като същите следва да са определени или определяеми към момента на сключване на договора, вкл. по отношение на техния размер /така напр. Решение № 196 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2017 г., IV г. о., ГК/.
Разпечатката съдържа 24 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c97162a-5fa5-4821-95f6-1db375c83662