Решение № 4781 от 18.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4781 гр. София, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110158101 по описа за 2023 година

Предявен е от ищеца П. Д. К., ЕГН **********,с адрес ***********, срещу ответника „С.-К.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:

************, представлявано от С.Н.Т., осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 35,20 лв., представляваща недължимо заплатена сума по нищожен договор за потребителски кредит № **********/05.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.10.2023 г., до окончателното плащане.

Ищецът П. Д. К. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит № ********** от 05.08.2022 г., по силата на който е получил сумата от 800 лв. В договора било предвидено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителството на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, подробно посочени в исковата молба. Посочва, че не е предоставил исканите обезпечения, поради което по договора е начислена неустойка, съгласно чл. 29 от същия по 0,9% от стойността на кредита за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, или сумата от 108 лв. Договорът бил уговорен при лихва 36%, ГПР 42,95% и обш размер 812 лв. при осигурена гаранция и 920 лв. при неосигурена гаранция. Твърди, че е погасил цялото задължението по процесния договор за заем, като е заплатил на ответника сумата от 920 лв. Излага твърдения, че договорът за заем е нищожен поради неспазване на предвидената в закона форма с доводи, че настоящият случай касае договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като за действителността на договора следва да е спазена процедурата в ЗПФУР. Сочи, че процедурата не била спазена, тъй като ответникът не му представил преддоговорна информация и съответно не е получил валидно съгласие за сключване на договора и договорът не е подписан, съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Същевременно твърди, че договорът не е изготвен на изискуемия законов размер на шрифта и еднаквост. Посочва, че договорът е нищожен поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а именно – ГПР. В тази връзка сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да са посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Излага съображения, 1 че уговорената възнаградителна лихва и начислената неустойка образували различен размер на ГПР, който надвишавал нормативно установения праг в чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което уговорката за ГПР била нищожна и това пораждало нищожност на целия договор. Сочи, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна поради липса на предмет, доколкото заемателят бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си, евентуално с нея ответникът заобикаля закона, както и, че е неравноправна. Счита, че договорът за заем бил нищожен поради нищожност на уговорената лихва – последната поради противоречие с добрите нрави предвид изключително високият и размер. Поддържа, че нищожността на неустоечната клаузи води до нищожност на договора за кредит, тъй като действителният размер на ГПР надвишава максимално предвидени в ЗПК.

Позовава се на чл. 23 ЗПК и претендира сумата от 25 лв., като част от общо дължима 120 лв., представляваща разлика между заплатената сума от 920 лв. и реално получения заем в размер на 800 лв. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

С молба от 14.02.2024 г. и във връзка с изготвено заключение по допуснатата ССчЕ ищецът е направил изявление за увеличаване на цената на предявения иск на 35,20 лв., който е и окончателния размер на предявения иск, което искане за изменение съдът е допуснал с определение, обективирано в Протокол от съдебно заседание № 3990, проведено на 20.02.2024 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „С.-К.“ АД, който признава, че страните са били обвързани от договор за потребителски кредит със сочените в исковата молба параметри при спазване на изискванията на ЗПФУР, като е описал подробно процедурата по кандидатстване, одобрение и сключване на договора, като на ищеца са изпратени договор за кредит с погасителен план, преддоговорна информация и общи условия. По отношение на твърденията на ищеца за нищожност на неустоечната клауза, твърди, че такава не е начислявана и събирана от ищеца. Същевременно сочи, че неустоечната клауза не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което е действителна, за което излага подробни съображения. Оспорва твърденията на ищеца, че осигуряването на обезпечение и било изначално невъзможно с доводи, че ищецът е бил информиран за това задължение и могъл да откаже сключването на договора. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 05.08.2022 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца в собственост заемни средства в размер на 800 лв.

В чл. 19, ал. 1 от договора за паричен заем е уговореното задължение за кредитополучателя да предостави едно от следните обезпечения в срок от 3 дни от подписване на договора – поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като поръчителите следва да отговарят кумулативно на следните условия, предвидени в Общите условия към договора да кредит: дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен трудов договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Също така е предвидено, че поръчителят следва да са отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи следните документи: минимален осигурителен доход 1500 лв., валидно трудово правоотношение при последния работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в 2 която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ потребител на кредитора, да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца. По отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора.

В чл. 29, ал. 1 от договора за потребителски кредит е предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя в указания 3-дневен срок от подписването на договора в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение.

По делото е представен и погасителен план, в който са посочени дължимите вноски за главница, лихва и неустойка, както и стандартен европейски формуляр и общи условия по кредита.

В раздел IV „Кандидатстване за кредит“ е описана процедурата по сключване на договор за кредит от разстояние.

Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено, ищецът е заплатил в полза на ответника за погасяването на задължението си по процесния договор сума в общ размер на 835,20 лв. С платената от ищеца сума е погасена главница в размер на 800 лв., възнаградителна лихва в размер на 6,40 лв. и неустойка в размер на 28,80 лв. Вещото лице е установило, че при размер на кредита 800 лв., възнаградителна лихва в размер на 12 лв. и неустойка в размер на 108 лв. и срока за погасяване на кредита, размерът на ГПР е 360 %, а съобразявайки извършеното предсрочно погасяване, което е преди края на срока на договор – ГПР би бил 198,05 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че между страните е бил сключен договор за паричен заем със сочените в исковата молба нищожни клаузи и параметри; че договорът или посочените клаузи са нищожни, както и че е заплатил на ответника претендираните суми на основание съответните уговорки в договора за паричен заем.

В тежест на ответника е докаже, че е получил претендираните суми на валидно правно основание, както и наведените с отговора възражения.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за потребителски кредит е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е 3 всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК.