Решение № 3254 от 24.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3254 гр. Пловдив, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330100611 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба, подадена от Г. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „*********“, бл. **, ет. **, ап. **, против Заповед за задържане на лице рег. № ***************** г., издадена от И. Х. Ш. – ******* в ******* при *************, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е постановено задържане за срок до ****** на жалбоподателя Г. Д. К..

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед за задържане. Твърди се, че същата е постановена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят сочи, че процесната заповед за задържане не е мотивирана, както и че е издадена при липса на предпоставки за задържане и от некомпетентен орган. Моли съда да отмени заповедта за задържане.

В открито съдебно заседание жалбоподателят Г. К. се явява лично и с адв. М. А.. Моли за отмяна на заповедта за задържане. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - И. Х. Ш. – *********** в ************ при 1

*********, се представлява от гл.юрк. И. П. в открито съдебно заседание, която пледира за потвърждаване на оспорената заповед за задържане.

Релевира възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид възраженията и становищата на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа следното:

На ********************, И. Х. Ш. – ***************** в *************** при ****************, на основание чл. 72, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, издал заповед за задържане на жалбоподателя Г. Д. К. за ************, поради наличие на данни за извършено нарушение по чл. 21, т. 5 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), за това, че на ************************************, като ***********************************************************, е извършил противообществена проява (спортно хулиганство), като е поддържал запален огън в линеен сифон, намиращ се в ****************, чрез разместване на горящи материали.

При задържането на ****************** г. Г. Д. К. подписал нарочна декларация, с която декларирал, че не желае адвокатска защита по свой личен избор и за своя сметка, че не желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ, че желае да бъде уведомен член от семейството му или друго заинтересовано лице за задържането, че няма здравословни проблеми, нито необходимост от спазване на режим по медицинско предписания или диета. Посочил е още, че е бил запознат с правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР. На жалбоподателя Г. Д. К. е извършен обиск, за който е съставен Протокол за обиск от ************** г.

При извършения обиск в задържания не са били намерени вещи, които да представляват предмет или средство на престъпление. Жалбоподателят е бил задържан в **************************г.

По делото няма данни да е образувано наказателно производство срешу жалбоподателя. В представената по делото докладна записка от ***************** г., съставена от ************** Й. К. при ***********************, са изложени данни, че от проведени оперативно 2 издирвателни мероприятия и представени от ************** снимков и видеофайл от „******“ е разпознато лицето Г. Д. К. – ****************************** поддържал запален огън в линеен сифон, намиращ се в *******************************, чрез разместване на горящи материали.

От представеното по делото писмо от ****************** се установява, че на ************** г. при проведено *** със Заповед на ************* на ****************************, в дома на Г. К. са присъствали ************* И. Ш. – ***************************** П. Ч. и ******** С. П..

По делото в качеството на свидетел е разпитан С. П., който категорично заявява, че когато с колегата му ************ П. Ч. са посетили адреса на жалбоподателя в ж.к. „*******“ в гр. П. и са му обяснили, че следва да бъде закаран в районното полицейско управление, същият доброволно тръгнал с полицейските служители, качил се в патрулния автомобил и бил откаран в сградата на *************** Изложеното от ****** С. П. кореспондира с показанията на ***** С. Ж. – К., която при проведения й разпит излага, че когато на ************* г., около ****** ч. **********, полицейските служители посетили дома им и заявили на жалбоподателя,че следва да отиде с тях в ****************, същият без съпротива тръгнал с органите на реда и се качил в патрулния автомобил.

Съдът кредитира изцяло показанията на ********** С. П. и С. Ж. – К., тъй като същите са ясни, последователни, логични и непротиворечиви.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели и приобщените по делото материали по административната преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Няма дата на разписката за връчване на заповедта за задържане.

Доколкото заповедта е издадена на *********** г., а жалбата е подадена на 3

********* г., то съдът намира, че същата е подадена в срок и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

По своята правна същност издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок от 24 часа представлява принудителна административна мярка (ПАМ). Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР . Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Според нормата на чл. 146 от АПК проверката за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

С разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-8 от ЗМВР.

В процесния случай оспорената заповед за задържане е издадена от **************** - И. Х. Ш. – *********************** В същата като основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице в други случаи, определени със закон. Като правно основание за задържането е посочена разпоредбата на чл. 21, т. 5 от ЗООРПСМ. В този закон обаче е предвидено задържане за срок до 24 часа единствено в хипотезата на чл. 30, ал. 2 от ЗООРПСМ за обезпечаване явяването на нарушителя пред съда във връзка с издаден срещу него акт за установяване на нарушение на ЗООРПСМ, когато има опасност нарушителят да се укрие или да затрудни правораздаването. Видно от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗООРПСМ в случаите по ал. 1, т. 2, когато има опасност нарушителят да се укрие или да затрудни правораздаването и за да се осигури явяването му пред съда, началникът на районното управление може да постанови задържане за срок до 4

24 часа, като уведоми за това съответния прокурор. От изложеното следва, че в специалния закон е предвидена специална компетентност за задържане на лица в случаи на нарушения по чл. 21, т. 5 от ЗООРПСМ, поради което общата компетентност на полицейските органи по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, в това число и в хипотезата по чл. 72, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, е неприложима. Предвидената специална компетентност на началника на съответното районно полицейско управление по чл. 30, ал. 2 от ЗООРПСМ не може да бъде делегирана.

Следователно, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗООРПСМ, в разглеждания случай само ************************** е имал компетентността да постанови задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа във връзка с извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 21, т. 5 от ЗООРПСМ и то ако тази противообществена проява е извършена повторно и при наличието на предвидените по чл. 30, ал. 2 от същия закон основания опасност от укритие и за да бъде доведено лицето пред съда. Такива фактически основания в процесната заповед за задържане не са изложени, нито в същата е цитирана разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗООРПСМ.

Видно от материалите по делото, срещу жалбоподателя е съставен *************************** за извършено от същия спортно хулиганство на *********** г., но не са налице данни същото да е извършено при условията на повторност и липсват доказателства да е възникнала необходимост от довеждането на жалбоподателя пред съд, в който случай компетентен да постанови задържането би бил единствено началникът на районното управление, но не и ответникът като *********************** (видно от представената заповед и акт за встъпване в длъжност – л. 33 и л. 34).

В случая от разпитания по делото ***** С. П. – *********************** се установи, че след като двамата с колегата му П. Ч. са посетили адреса на жалбоподателя в гр. П. и са го поканили да ги придружи до *************, същият доброволно е тръгнал с полицейските служители.

Гореизложеното налага извода, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 30, ал. 2 от ЗООРПСМ за издаване на заповедта за задържане, доколкото от доказателства по делото не може да се заключи, че противообществената проява по чл. 21, т. 5 от ЗООРПСМ е извършена от пълнолетният жалбоподател повторно и е необходимо да бъде обезпечено явяването му пред съд във връзка с издаден срещу него акт за установяване на 5 нарушение на ЗООРПСМ и то при установена опасност от укритието му или такава, създаваща предпоставка за затрудняване своевременното приключване на производството. В случая заповедта за задържане е издадена от некомпетентен орган и без наличие на материалноправно основание за задържане за нарушение по чл. 21, т. 5 от ЗООРПСМ.

По изложените съображения съдът намира, че в процесната заповед за задържане е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че със задържането на жалбоподателя е нарушен принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 8 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В конкретния случай от материалите по делото е видно, че самоличността на лицето е била установена и то е с известен адрес, като не е имало признаци, че възнамерява да се укрие. Не се установява със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на престъпление, респ. административно нарушение. Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24 часа“ е неоправдано, защото в случая не са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкритие на извършители на престъпления, предотвратяване укрИ.ето на извършителите, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Със задържането правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт.

Разпечатката съдържа 39 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c969464-66a1-4fd3-818c-02fe646dba67