Решение № 593 от 26.05.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 676/2020
- Вид
- Решение № 593
- Подписан
- 26.05.2020
- Състав
- ЮЛИЯ РУСЕВА БАЖЛЕКОВА, СВЕТЛАНА КИРИЛОВА ЦАНКОВА, ТАТЯНА РАЙЧЕВА МАКАРИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.120, ал.4 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал.1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл.83, ал.2 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….…….2020 г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА при секретар Димитричка
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гр.д. № 676 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу Решение №299/20.01.2020г. по гр.д. №6088/2019г. по описа на ВРС, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че И.Н.И., ЕГН********** не дължи на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК *********, гр. Варна, сумата от 1730,27лв., представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за период 28.11.2016г.-27.11.2017г. за обект на потребление, находящ се в ****с аб. №********** и кл. №**********, за което вземане е издадена фактура № **********/01.04.2019г. и „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, е осъдено да заплати на И.Н.И., сумата от 425,34лева, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел. енергия, което е начислено след разчитане паметта на СТИ. Сочи се, че в резултат на извършена проверка е установено, че в скрити регистри 1.8.4 и 1.8.3 е налично натрупано количество ел. енергия, която не се визуализира при редовен отчет. Посочва се, че съставеният от БИМ констативен протокол се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства и счита, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ е приложима във всички случаи на посочено в разпоредбата несъответствие. Навеждат се съображения, че дружеството – доставчик е спазило изискванията на чл. 10 от ПИКЕЕ за осигуряване възможност на абоната за контрол на показанията на СТИ.
Твърди, че сумата е дължима на основание договорните отношения между страните и задължението на потребителя за заплаща доставената му ел.енергия, съобразно ОУ на ДПЕЕ и чл. 200 от ЗЗД. Претендира се отмяна на решението, ведно с присъждане на сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна И.Н.И., с който се оспорва въззивната жалба.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното: Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от И.Н.И., с претенция да бъде прието за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, сумата от 1730,27 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 28.11.2016г. - 27.11.2017г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, с аб. № ********** и кл.№**********, за което вземане е издадена фактура № **********/01.04.2019г.
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на доставяна от ответника ел. енергия, в посочения имот. На 27.11.2017 г. е била извършена проверка на електромера отчитащ потребяваната в обекта ел.енергия. Установени били показанията му и бил съставен констативен протокол. В резултат на проверката му е начислено допълнително количество електроенергия за минал период в размер на процесната сума, за която е издадена и фактура. Оспорва това количество да е било реално потребено от него, както и да е налице основание за плащане на неговата цена.
Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат на извършена техническа проверка, замервания с еталонен уред, е установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса в софтуера на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия след прочитане на регистър 1.8.4. и 1.83. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от период 28.11.2016г. до 27.11.2017г. и дали отчетената в тарифа 1.8.4 и 1.8.3 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол № 1104205/27.11.2017г. се установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, член от домакинството на абоната.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 820/25.03.2017-АУ-Е-000029-70992/28.11.2017г. при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е наличие на преминала енергия по невизуализирани тарифи 1.8.3 – 5969 kWh и 1.8.4- 4554 kWh,. От протокола се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 28.03.2019г . за начисление на електрическа енергия в размер на 10523 кВтч за периода от 28.11.2016г.- 27.11.2017г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на това количество е издадена фактура от 01.04.2019г. за сумата 1730,27лв.
За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което електромерът, е от одобрен тип и в метрологична годност. Вещото лице посочва, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ;отчитането е двутарифно. Налице е неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, като преминалата по тарифи 1.8.4 и 1.8.3 електроенергия не се визуализира на екрана, но се съдържа в сумарния регистър, Експертът сочи, че при софтуерно прочитане на паметта на устройството не може да се установи началния момент на извършеното вмешателството в тарифната схема на СТИ.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата от 1730,27 лева, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в периода от 28.11.2016г. до 27.11.2017г.
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката за описания в исковата молба обект на потребление.
Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал.1, т.6, вр. ал.2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013г.
Съгласно чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на корекция на количеството електрическа енергия.
С решение №
1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм.д. №2385/2016г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена след тяхната отмяна.
С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл.83, ал.2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.
Разпечатката съдържа 42 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c9613d9-2055-442c-a2eb-7b4087e156b6