Решение № 308 от 17.04.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Сливен, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. В.а като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230101542 по описа за 2024 година Предявени са обективно кумулативно съединени искове за обявяване на нищожността на сключен Договор за кредит с правното основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 10, ал. 1, чл. 10а, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и чл.

12, ал. 1 т. 7-9 от ЗПК.

Ищцата твърди, че на 03.01.2019 г. сключила с ответното дружество Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ 044CC- R-003706 по силата на който „ПИБ“ АД й предоставил в собственост заемни средства в размер на 1500 лв., при фиксиран ГЛП на заема 16 % за дебитни салда и 18% за всички останали дебитни салда, ГПР- 12% и срок за погасяване на заема до 03.01.2020 г.

Ведно със сключването на Договора ищцата е сключила и застраховка „FiHealth Протект“.

Счита, че горепосочения кредит противоречи на правните разпоредби на ЗПК, а именно на чл.10, ал.1, чл.22, чл.11, т.7-9 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т. 7-9, чл.11, ал.1, 1 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК- изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Подчертава, че Договорът не е бил сключен съгласно Европейските стандарти, не е спазен конкретния шифър който би следвало да се ползва по тези Договори, както също счита, че не става ясно на какво основание са изчислени сумите и процентите по подписания Договор за издаване на кредитна карта с чип, като също така и под какви параметри е сключен Застрахователния Сертификат към групова застраховка „FiHealth Протект“ .

Сочи, че към настоящия момент ищцата е заплатила вноски по револираща международна кредитна карта с чип сумата от 696 лв.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови Решение с което да приеме за установено, че сключения между страните Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит/ овърдрафт/ 044CC-R-003706 е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.10, ал.1,2 ЗПК и чл. 11, ал.

1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Ответното дружество е подало при условията на чл.131 от ГПК отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за неоснователност, както и за недоказаност на исковата претенция. На първо място, сочи, че ищцата била запозната с Общите условия на дружеството към момента, който е подписвала договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №044CC-R-003706/03.01.2019 г. („Договора за кредит“).

Ищцата имала възможност да се запознае с ОУ на ответното дружество, да ги обмисли и да прецени дали желае да сключи конкретния договор, както и да заяви, че не може да разчете 2 някои от посочените клаузи.

Оспорват нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, като сочат че на процесния Договор за банков кредит изрично са посочени общият размер на годишния процент на разходите и общият размер на дължимата от кредитополучателя сума към датата на сключване на договора за банков кредит. Изрично са били посочени размерът на ГПР.

Посочва съдебна практика.

Посочва, че обстоятелството, че клиента е изплатил сумата в размер на 696 лв. не означава, че задълженията по него са намалени с тази сума, именно поради факта, че е възможно след сумата да е била усвоена отново от клиента.

Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.

В случай, че исковата молба бъде уважена и се приеме че е налице хипотезата на чл.22 от ЗПК, молят в решението на основание чл. 23 от ЗПК да признае за установено, че ищцата дължи чистата стойност на кредита в размер на 1500 лв.

Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в исковото производство.

Претендират за направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева и други сторени в настоящия процес, като за пълния размер ще представят списък по чл. 80 от ГПК.

Подаден е насрещен иск от ответното дружество, по който претендира за вземане на сумата в размер на 1500 лв., представляваща главница по гореописания Договор.

Основават твърденията си на това, че крайния срок за погасяване е бил 03.01.2020 г., като последното автоматично удължаване съгласно т. 19.1.1 от ОУ на срока за ползване и погасяване на овърдрафта по картовата разплащателна сметка е до 03.01.2025 г., като от 05.05.2021 г., кредитополучателката е изпаднала в забава на плащанията по договора за кредитна карта, тъй като по Договора за кредитна карта са неплатени 3

38 минимални погасителни вноски.

Във връзка с горепосочените факти Договора е предявен за изцяло и предсрочно изискуем, като предвид това, претендират да им бъдат присъдени част от изискуемите задължения на ответницата по настоящия иск по Договора за кредит, а именно: изискуема главница в размер на 1500 лв.

Предвид гореизложеното, молят ответницата по настоящото производство/ ищца по първоначалния иск/ да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 1500 лв. – представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта № 044СС-R-003706/03.01.2019 г., както и законна лихва от датата на входиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Претендират за направените по делото съдебни разноски в настоящото производство, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата по производството на насрещния иск, като счита предявения насрещен иск за неоснователен и недоказан.

Моли за отхвърляне на предявения насрещен иск.

Претендира за направените по делото съдебни разноски.

Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. С нарочна молба поддържат исковата претенция и молят да се отхвърли насрещната искова претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Считат разноските на ответната страна за прекомерни.

Ответното дружество не изпраща представител. С молба моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни.

Поддържат насрещната искова претенция и молят да бъде уважена, като основателна и доказана. Претендират 4 присъждане на направените по делото разноски. Възразяват срещу размера на разноските на ищцовата страна по първоначалния иск.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото се установи, че на 03.01.2019 г. страните са сключили Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ 044CC- R-003706 по силата на който „ПИБ“ АД й предоставил в собственост заемни средства в размер на 1500 лв., при фиксиран ГЛП на заема 16 % за дебитни салда и 18% за всички останали дебитни салда, ГПР- 12% и срок за погасяване на заема до 03.01.2020 г.

Ведно със сключването на Договора ищцата е сключила и застраховка „FiHealth Протект“.

Спорно е дали горепосочения кредит противоречи на правните разпоредби на ЗПК, а именно на чл.10, ал.1, чл.22, чл.11, т.7-9 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т. 7-9, чл.11, ал.1, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК- изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В тази връзка, съдът съобрази изложените твърдения, досежно това, че Договорът не е бил сключен, съгласно Европейските стандарти, не е спазен конкретния шифър който би следвало да се ползва по тези Договори, както също счита, че не става ясно на какво основание са изчислени сумите и процентите по подписания Договор за издаване на кредитна карта с чип, като също така и под какви параметри е сключен Застрахователния Сертификат към групова застраховка „FiHealth Протект“.

В тази връзка е изготвена и изслушана съдебнотехническа експертиза, като вещото лице е констатирало, че шрифта на договора не съответства на размера на шрифта посочен в закона за потребителския кредит. В обследвания 5 договор за издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит овърдрафт шрифта е Times New Roman, Arial и Segoe Ul и конкретно в договора за издаване на револвираща карта с чип е с шрифт Times New Roman с размер 7,5, което е различно от изискванията на чл.

10, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК. От друга страна експертът е установил, че има налице разминаване в шрифта с изискванията на последно цитираната правна норма и в Сертификата към груповата застраховка „FiHealth Протект“, тъй като е използван шрифт Segoe Ul с размер 9. Освен това е налице несъответствие на шрифта и в общите условия по застраховката „FiHealth Протект“ с размер 8,5.

В съдебно заседание експертът разяснява, че истинските показатели показват точно копие на това, което е направено в договорите едно към едно. В реален режим в текстовата страница в края на експертизата съм представил как реално изглежда извадката от сканираното копие от текста от договора за кредитната карта с приложени всички измервания и изчисления. Там съм описал, че шрифта е 7,5 и шрифта е Times New Roman. Размера на текста в общите условия по застраховката е 8,5, а шрифта е Arial. Вещото лице е уточнява, че е към експертизата е представил дори сканирано копие от застрахователния сертификат и там размера на текста е 9, а шрифта е Segoe Ul.

Следователно шрифта на документите обвързващи настоящите страни са съставени в противоречие на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК.

На следващо място, съдът констатира, че сключеният договор между страните противоречи на правните разпоредби на ЗПК, а именно на чл.10, ал.1, чл.22, чл.11, т.7-9 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т. 7-9, чл.11, ал.1, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК- изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

6

Освен това процесният договор не е сключен, съгласно Европейските стандарти, тъй като не е спазено изискването за големина, размер на конкретния шифър.

Безспорно е, че към подаване на исковата молба ищцата е заплатила вноски по револираща международна кредитна карта с чип сумата от 696 лв.

От назначената и изготвена съдебно-икономическа експертиза се доказва, че банката е предоставила кредитен лимит в размер на 1500 лв. на ищцата С. К., усвоен под формата на овърдрафт и размерът на дължимите суми по този кредит е на стойност 3352 лв., които са формирани от главница 1500 лв. и 29.27 лв. - възнаградителна лихва за периода от 19.05.2021 г. до 19.06.2021 г.; сумата 1044.16 лв. възнаградителна лихва за периода от 19.10.2021 г до 19.05.2024 г; 1.73 лв. наказателна лихва за забава от 08.06.2021 г. до 21.06.2021 г; 1.81 лв. - наказателна лихва за забава, начислена на 06.08.2021 г., сумата 685.03 лв - наказателна лихва за забава от 06.10.2021 г. до 06.06.2024 г.; както и 90.00 лв. такса за поддържане на кредитната карта за 2022 г. – 2023 г.

От представената и неоспорена съдебно-икономическа експертиза съдът прави заключение, че действително ответното дружество по силата на Договора за кредит за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Master и Card Visa Банката е предоставило на ищцата кредитен лимит в размер на 1500 лв. Съгласно т. 8 от Договор за кредит Кредитополучателя заплаща годишна лихва в размер на 16 % за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС трансакции и 18% за всички останали дебитни салда по сметката. Действително експертът установява, че от 05.05.2021 г. кредитополучателката е изпаднала в забава на плащанията по договора за кредитна карта, тъй като не е заплатила 38 минимални погасителни вноски посочени в насрещния иск. Ответникът по насрещния иск /ищцата/ намира, че сключеният Договор за издаване на 7 револвираща международна кредитна карта с чип следва да бъде прогласен за нищожен на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.