Решение № 189 от 24.10.2024, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Гражданско дело 569/2024
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 24.10.2024
- В сила
- 24.10.2024
- Състав
- Минка Иванова Китова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229 · Закон за електронните съобщения
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл.232 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 345 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 189 гр. Харманли, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20245630100569 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 229 ЗЕС вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 345 от ТЗ вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „А 1 България” ЕАД е ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, представлявано от изпълнителните директори А.Д. и М.М. против Ж. К. Р., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. Харманли, ул. **** п.к.
6450 с правно основание чл. 422. ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 ал.1, чл. 183 и чл. 200 от ЗЗД и чл.86 вр. чл.84 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и Ж. К. Р., е ЕГН: ********** е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги идентифициран е неговия уникален номер № 505964890 от 08.07.2021г. със системен партиден номер М6735646. Към горепосочения договор, на 08.07.2021г. е подписано Приложение № 1 за услуга 359894064081 е план „Unlimited 32,99 Юни 20212г“, за срок от 24 месеца.
За периода от 19.07.2021 г. до 25.01.2022 г. е било извършено изпълнение от страна на дружеството ни. Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги, за посочения период, както и за предходни такива. В тази връзка, на 12.12.2021 г., договор № 505964890 със системен партиден номер М6735646 е прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в размер на 194.97 лв.
Предвид гореизложеното, за периода 19.07.2021 г. до 25.01.2022 г. ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 377.80 лв., от които: 182.83 лв. - неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги и 194.97 лв. - общ размер неустойки. Върху посочената обща сума в размер на 377.80 лв. е начислена мораторна лихва в размер на 86.05 лв.
1
В тази връзка и на основание чл. 415 от ГПК предявяват иск за установяване съществуването на парично вземане в общ размер на 377.80 лв. по договор № 505964890 със системен партиден номер М6735646, от които: 182.83 лв. - неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги и 194.97 лв. - общ размер неустойки, както и 86.05 лв. - общ размер мораторна лихва върху сборната сума от 377.80 лв.
От страна на „А1 България“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 218/2024 г. на PC- Харманли. Срещу издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение.
Във връзка с горното и на основание чл. 415 от ГПК молят за разглеждане на исковата си молба.
Ищецът твърди, че на основание чл. 415 от ГПК предявява иск за дължимо парично вземане в размер на 377.80 лв., която сума е сбор от следните суми: 182.83 лв. - но договор № 505964890 от 08.07.2021г. със системен партиден номер М6735646 - цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги, съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите условия, за които са издадени следните фактури: №433870540; № 435400610; №436924729; №438443400; № 439968150;
Фактура № 439968150/19.11.2021 г. е издадена за сумата от 32.99 лв., но по нея е извършено кредитиране в размер на 4.40 лв. и остатъкът е 28.59 лв. и 194.97 лв. - общ размер на неустойка, съставена както следва: сметка №556337745; №557617149; №557617150.Към горепосоченото задължение в общ размер на 377.80 лв. претендираме и мораторна лихва в размер от 86.05 лв., която е формирана както следва: 44.69 лв. мораторна лихва върху главницата за предоставени електронни съобщителни услуги (182.83 лв.) за периода 04.08.2021 г. - 27.02.2024 г.; 41.36 лв. мораторна лихва върху главницата за неустойки (194.97 лв.) за периода 07.08.2021 г. - 27.02.2024 г.
Моли, съдът да приемете за установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, по отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. ***, че ответникът Ж. К. Р., ЕГН:
********** му дължи сумата в размер на 377.80 лв. за периода 19.07.2021 г. до 25.01.2022г., по договор № 505964890 със системен партиден номер М6735646, от които: 182.83 лв. неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги и 194.97 лв. общ размер неустойки, както и 86.05 лв. - общ размер мораторна лихва върху общата сума от 377.80 лв., както и законната лихва върху сборната сума 377,80 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 218/2024 г. на PC-Харманли до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 218/2024 г. на РС-Харманли.
Моли съдът да осъди Ж. К. Р., ЕГН: **********, да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул.
*** направените деловодни разноски по настоящото и заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Относно предявените искове по реда на чл. 422 ГПК следва да се отбележи, че същите са положителни установителни искове за установяване на вземания на кредитора срещу длъжника, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до 2 установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;
2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл.
414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Заповед № 179/22.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №218 по описа за 2024г. на РС- Харманли е редовно връчена на длъжника, който в законоустановения срок е подал възражение по чл.414 от ГПК. Заповедният съд е дал възможност на заявителя да предяви иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок п о чл. 415, ал. 1 ГПК. С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на настоящото исково производство е обусловен от издадената Заповед № 179/22.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №218 по описа за 2024г. на РС- Харманли. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго, "проверовъчно" производство, искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни, специални, абсолютни, положителни предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както от субективна, така и от обективна страна, при което цената на иска, следва да съответства на размера на "вземането" по смисъла на чл. 410 ГПК, за което заявителят – ищец е получил Заповед за изпълнение. В процесния случай съдът установява, че е налице пълен идентитет, както субективна, така и от обективна страна между цената на предявените искове и размерът на вземанията, за което в заповедното производство заявителят - ищец е получил Заповед № 179/22.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №218 по описа за 2024г. на РС- Харманли за изпълнение на парични задължения, а именно: 182.83лв.
- неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и 44.69лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 04.08.2021г. до 27.02.2024г.; - 194.97лв. - начислена неустойка за прекратяването на рамковия договор № 505964890 и 41.36лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 07.08.2021г. до 27.02.2024г.; ведно със законната лихва върху главницата в размер на 377.80лева, считано от датата на подаване на заявлението 07.03.2024г. до изплащане на задължението, както и държавна такса в размер на 25.00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). Отбелязано е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнени задължения по Договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М6735646, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 505964890, задълженията за периода от 19.07.2021г. до 25.01.2022г.
Основателността на претенцията по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1. вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по общо правило е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения, по всеки от процесните договори за мобилни услуги, по силата на които ищецът има качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответникът-на потребител на мобилни услуги; реално 3 предоставяне от ищеца на ответника на мобилни услуги за посочените в исковата молба периоди; настъпването на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги, касаещо заплащането на цената за ползване на мобилните услуги; едностранно прекратяване на договора от ищеца поради неплащане на дължимите суми от страна на ответника; размера на задължението.
Видно от приобщените към доказателствената съвкупност писмени доказателства, а именно: Договор №505964890 от 08.07.2021 г., ведно с Приложение№1 и Приложение №3; допълнение към Приложение №1; фактура №0433870540 от 19.07.2021г.; фактура №0435400610 от 19.08.2021г.; фактура №0436924729 от 20.09.2021 г; фактура №0438443400 от 20.10.2021г.; фактура №********** от 19.11.2021г.; сметка №0556337745 от 06.08.2021г.; сметка №********** от 25.01.2022г.; сметка №0557617150 от 25.01.2022г.; ценоразпис на А1; общи условия на А1, както и материалите по ЧГД №218/2024 г по описа на РС Харманли, така предявеният иск против ответника се явява вероятно основателен.
Съдът, след като съобрази така направеното искане от ищеца А1 България ЕАД София ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ***, чрез юрисконсулт М.Й. с молба с вх.№8982/09.10.2024г. в случай, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238 ал.1 ГПК, моли съдът да постанови неприсъствено решение.
Съдът съобрази, че ответникът Ж. К. Р. е получил лично Определение № 503/28.08.2024г. по настоящото гр. д. № 569/2024г. по описа на РС Харманли за представяне на отговор на искова молба, депозирана от ищеца „А1 България“ ЕАД София ЕИК ****, като срокът по чл.131 ГПК е изтекъл на 29.09.2024 г. /неделя/ и по правилата на чл.60 ал.6 ГПК срокът е изтекъл на 30.09.2024 г., понеделник, като в този срок не е представен отговор от ответника.