Определение № 24593 от 06.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24593 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВА СТ. ЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110155970 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба и уточнителна молба вх.№8820/13.01.2026 г. подадена от Б. Б. К., с ЕГН ********** чрез адв. Ш. против “ШАВЕМАКЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 202508558, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Николай Хайтов № 2Б, ет. 8, ап. 16, представлявано от Хендрикус Шавемакер, с която е предявен за разглеждане конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение на Б. Б. К. извършено по силата на Заповед № 325 от 20.10.2025 г. издадена от “ШАВЕМАКЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД.

Ищецът твърди, че между него в качеството му на работник и ответника, в качеството на работодател е било налице трудово правоотношение, видно от трудов договор №544 от 01.04.2025 г. представен с уточнителна молба (л.15). По силата на процесния договор, ищецът заемал длъжността „шофьор“ на товарен автомобил, като същият изпълнявал надлежно възложените му по договор задължения. Излагат се доводи, че на 16.10.2025 г. работникът депозирал до работодателя молба, в която изразил волята си за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. В молбата било посочено, че при липса на взаимно съгласие, същата следва да се счита за предизвестие по смисъла на закона. В трудовия договор било посочено, че прекратяването му се осъществява с предизвестие от 2 месеца. Поддържа се, че на следващия работен ден 17.10.2025 г. ищецът посетил работното си място като му заявено, че следва незабавно да напусне, по разпореждане на своя ръководител. Твърди се, че ищецът изпълнил това нареждане и си тръгнал, тъй като не бил допуснат до работното си място. В искова молба се сочи, че на 20.10.2025 г. била издадена Заповед от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. В мотивната част на заповедта било посочено, че работодателят е съобщил, че не е съгласен с прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Ищецът оспорва твърдението в заповедта, че същият дължи на ответника обезщетение в размер на 2 брутни работни заплати. Твърди, че не е уведомен от работодателя дали е съгласен с прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като работодателят е издал процесната заповед, в която е обективирано, че срокът на предизвестието няма да бъде спазен от работника. Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението на ищеца и да отмени Заповед № 325 от 20.10.2025 г., издадена от “ШАВЕМАКЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск и предявява и насрещен осъдителен иск с правно основание по чл.220, ал.1 КТ за сумата от 1101.32 евро, представляваща обезщетение за неспазено 1 предизвестие, както и за сумата от 38.05 евро, представляваща законна лихва на основание чл.86 от ЗЗД за периода 28.10.2025 г. до 16.02.2026 г. Ответникът твърди, че предявения иск от ищеца е недопустим и неоснователен. Сочи, че работникът е пожелал да прекрати своето правоотношение по взаимно съгласие - на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, като в случай че молбата му не бъде приета, е отправил искане същото да се счита за предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ. В същия ден му е било съобщено, че работодателят не приема прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Излагат се доводи, че на 17 октомври 2025 г. са изпратени до работника, SMS съобщение и съобщение в апликацията ,,Вайбър", с които еднозначно и непротиворечиво е било заявено пред ищеца, че прекратяването на договора по взаимно съгласие не е одобрено от дружеството ответник. Твърди се, че поради неявяването на работа на ищеца по главния иск за отработване на предизвестието, с което било демонстрирано, че уговореният в трудовия договор срок за предизвестите няма да бъде спазен, е издадена процесната заповед като поради неспазване на срока за предизвестие, работник следва да се заплати обезщетение в размер на 2 154 лева. Ответникът твърди, че негово съгласието не е изразено изрично по отношение факта на неспазване на предизвестие за прекратяване от страна на ищеца по трудовия му договор, но същото се извеждало по тълкувателен път от поведението на работодателя. Твърди се, че трудовото законодателство допуска страната да не изработи предизвестието, но свързва това с имуществена отговорност. Когато работникът доброволно се поставя в положение на неизпълнение, като престава да изпълнява трудовата си функция преди изтичането на срока, той по необходимост приема и последицата - дължимостта на обезщетение в размера на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок. По подбробно изложени съображения в писмен отговор, моли съда да отвхърли предявения иск като неоснователен.

По предявения насрещен иск от страна на рабодотеля срещу работника по чл. 221 КТ, се излагат доводи, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ се дължи винаги когато страната, която е длъжна да спази предизвестието, фактически не го изработи или не изчака изтичането му. В конкретната ситуация поведението на работника представлява именно такова неизпълнение, поради което възниква и неговото задължение да обезщети работодателя в размер на брутното си трудово възнаграждение за неспазения срок.

Съобразно чл. 17, ал. 2 от трудовия договор, срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор е 60 дни, с оглед на което поради договорената в чл.6, ал.1 от трудовия договор работна заплата в размер на 1077 лева, обезщетението при неспазване на срока на предизвестие възлиза в размер на 2154 лева, равностойността на 1101.32 евро. Сочи, че съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение за вредите от забавата, независимо дали кредиторът е претърпял действителни вреди. Законът предвижда, че това обезщетение е в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до окончателното изплащане на задължението.

С оглед юридическите факти на връчване на заповедта и изпадане в забава/настъпване на изискуемост (която от фактите по делото се явява 28.10.2025 г.), се претендира законна лихва в размер на 38.05 евро за периода 28.10.2025 г. до 16.02.2026 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира сторени разноски.

В дадения на ответника по насрещния иск срок, същият подава отговор с доводи за неоснователност на претенцията, касаещи правното основание за прекратяване на правоотношението.

Съгласно чл. 211, ал. 1 от ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. В процесния случай относно въпроса може ли да бъде приет за съвместно разглеждане насрещния иск в така образуваното бързо производство, разрешение на този въпрос дава ВКС в Определение № 848 от 12.12.2016 г., постановено по гр.дело № 3441 по описа за 2016 г. на ВКС. В последното е посочено, че съгласно чл. 314, ал.1 ГПК по реда на бързото производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях, но това правило не въвежда ограничения за ответника за предяви 2 насрещен иск, а сочи реда, по който следва да бъде разгледан такъв иск. Ако той е допустим, отговарящ на изискванията на чл. 211 ГПК и подлежащ на приемане за съвместно разглеждане, то с приемането му възниква основание за преминаване към производство по общия ред.

С оглед изложеното, съдът счита, че следва да бъде приет за разглеждане предявеният от страна на ответника насрещен иск, и с настоящото определение да се прогласи трансформирането на произовдството от такова по реда на на чл. 310 и сл. от ГПК, глава ХХV „Бързо производство“, в производство, което се разглежда по общия ред.

По доказателствените искания:

Страните са представили писмени документи към исковата молба, отговора на исковата молба, които са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Страните са направили искания за събирането на гласни доказателства както следва: чрез разпит на един свидетел от страна на ищеца и трима свидетели от страна на ответника.

Искането на страните за събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели следва да бъде уважено като с оглед принципа по чл.9 ГПК, на всяка от тях се допускане по един свидетел при режим на довеждане.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период /което е безспорно между страните/, както и прекратяването на същото на твърдяното основание считано от сочения момент.

В тежест на работодателя ответник е да докаже законността на извършеното уволнение със Заповед № 325 от 20.10.2025 г., на посоченото в нея основание, в това число, защитните си възражения, че трудовото правоотношение не е било прекратено на друго основание преди издаването на заповедта.

По насрещния иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ – в тежест на ищеца е да установи, че трудовият договор е прекратен по инициатива на служителя по реда на чл. 326, ал. 2 КТ, по силата на получено от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовия договор, срока на договореното предизвестие, размера на неспазения от страна на служителя срок на предизвестието, размера на брутното трудово възнаграждение на служителя.

В тежест на ответника е да докаже защитните си възражения, касаещи основанието за прекратяване на трудовия договор.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни следва да се отделят обстоятелствата: наличието на трудов договор между страните №544 от 01.04.2025 г.; получаването от страна на работодателя на 16.10.2023 г. на предизвестие от служителя за прекратяване на трудовия договор №544 от 01.04.2025 г. по реда на чл. 326, ал. 2 КТ вр. чл.

67, ал.1, т.1 вр. чл. 70 ал.1 КТ, получаване от работника на Заповедта за прекратяване на трудовия договор на 20.10.2025 г.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Спорът по делото попада в приложното поле на чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК, поради което съдът намира, че следва да задължи страните да участват в информационна среща за процедура по медиация.

Воден от горното и на основание чл. 140 вр. 146, ал.3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

3

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.09.2026 г. от 11. 40 часа, за която дата и час страните да бъдат надлежно призовани.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане с предявената искова молба по чл. 344,ал.1,т.1 КТ, предявеният от “ШАВЕМАКЕР БЪЛГАРИЯ” ЕООД против Б. Б. К., с ЕГН ********** с насрещната искова молба, иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ като

ТРАНСФОРМИРА производството по гр. дело №55970 по описа за 2025 г. на СРС от производство по реда на на чл. 310 и сл. от ГПК, глава XXV „Бързо производство“, в производство по Общия исков ред по ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК страните лично, респ. чрез законен представител, да участват в информационна среща за процедура по медиация, която съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМ се провежда в Център за спогодби и медиация към СРС и СГС, с адрес: гр. София, бул. "Цар Борис III" № 54, ет. 2, ст. 204.

ОПРЕДЕЛЯ срок за провеждане на информационната среща за медиация до датата на първото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да се свържат с координатора на звеното при Софийския районен съд на Съдебния център по медиация при Софийския градски съд – М. Н., тел.: *********;