Определение № 1258 от 01.10.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1258 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500514 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“ срещу Определение № 181 от 30.04.2025 г., постановено по гр. д. № 435/2024 г. по описа на РС – Своге, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 31 от 09.02.2025 г. в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение за предоставена базплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА в размер на 480 лева с ДДС.

В жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че материалното положение на ищеца в производството – К.К., е затруднено, а ответникът „Сити Кеш“ ЕООД, не е доказал възражението си в тази насока. Поради това се иска отмяна на обжалвания акт и постановяване на ново въззивно определение, с което молбата на адвокатското дружество за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважена.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Сити Кеш“ ЕООД, с които частната жалба се оспорва.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 435/2024 г. по описа на Районен съд – Своге е образувано по искова молба на К. К. К., депозирана чрез Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, е предявен иск за прогласяване на 1 нищожност на Договор за потребителски кредит № 496609, сключен между К.

К. К. и „Сити Кеш“ ЕООД, както и иск по чл. 23, чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Сити Кеш“ ЕООД да заплати на К. К. К. сумата в размер на 1 лв.,частична претенция от общо 100 лв., представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителки кредит, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие – без дата, с който е договорено на ищеца да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – материално затруднено лице. Във връзка с оказаната безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, пълномощникът на ищеца - Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на 1 060 лв., от който 100 лв. за държавна такса и по 480 лв. с ДДС за всеки от предявените искове.

От ответната страна в производството е направено възражение, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, като е представено като доказателство искане за сключване на договор за кредит.

Съгласно посоченото в искането ищецът получава месечно трудово възнаграждение по безсрочен трудов договор в размер на 1 800 лв. и живее в собствено жилище.

С постановеното по делото решение предявеният иск е уважен, а ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 100 лева. По отношение на разноските, представляващи адвокатско възнаграждение и предвид направеното от насрещната страна възражение, първоинстанционният съд е приел, че същите не следва да бъдат присъждани, доколкото не е на лице соченото от пълномощника на ищеца основание за оказване на безплатна адвокатска помощ.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, с доводи, идентични с тези в подадената частна жалба.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя, като е приел, че представено искане за сключване на договор за кредит, което носи подписа на ищеца и не е оспорено от него, изключва наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска защита. Поради това, възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, според първоинстанционния съд, не се дължи. В допълнение съдът е посочил и че в конкретния случай е налице злоупотреба с процесуални права, доколкото не е съществувала пречка в производството по гр. д. № 109/2023 по описа на РС – Своге с предмет прогласяване нищожността на клаузата за неустойка на същия договор да се предяви иск за нищожност на целия договор, а не в отделни производства да се претендират суми от по 28,98 лв., като същевременно се претендират и отделни възнаграждения за оказана 2 безплатна правна помощ.

Изводите на първоинстанциония съд се споделят и от настоящия състав, поради и което не следва да бъдат преповтаряни. На основание чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинсатнционния, изложени в обжалваното определение.

Видно от приложено по делото Решение № 109/2023, постановено по гр. д. № 109/2023 по описа на РС – Своге в полза на жалбоподателя е присъдена сумата в размер на 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. Както вече беше посочено по-горе, предмет на прозводството по гр. д. № 109/2023 по описа на РС – Своге е била действителността на клаузата за неустойка по чл. 8 от Договор за потребителски кредит № 496609, сключен между К. К. К. и „Сити Кеш“ ЕООД. Претендираното пред първоинстанционния съд възнаграждение вече няма за цел да възмезди труда на адвоката, доколкото тази цел вече е постигната с изплатеното възнаграждение по другото дело с предмет същия договор за кредит.

Разноските по делото и в частност адвокатско възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага.

В заключение се налага изводът, че обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 181 от 30.04.2025 г., постановено по гр. д. № 435/2024 г. по описа на РС – Своге, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 31 от 09.02.2025 г. в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение за предоставена базплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА в размер на 480 лева с ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3