Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 2556 от 17.11.2026, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
553/2026
Подписан
17.11.2026
В сила
17.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 150а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 339, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2556

Сливен, 17.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Втори състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

ИВАЕЛ ЛОЗЕВ

При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА канд № 20267220600553 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на З. Н. З. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. С. С. АК С. З. против Решение № 67 от 26.06.2026 г., постановено по АНД № 112 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2026 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0306-001360 от 06.01.2026 г. на Началник Група в РУ –Нова Загора при ОДМВР Сливен, с което на касатора на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 153, 39 евро (300 лева) за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП – управление на моторно превозно средство, след като СУМПС временно е отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че районният съд е постановил решението си в пряко нарушение на чл. 339, ал. 2 във връзка с чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е дал задълбочен и аналитичен отговор на всички доводи и възражения на защитата. Конкретно се сочи, че РС Нова Загора е изградил решаващия си извод за авторството на деянието не въз основа на доказателствата, събрани в проведеното административно наказателно производство, а въз основа на протокол за разпознаване по ДП № *** г. по описа на РУ Нова Загора. Твърди се, че съдът е подходил предубедено и необективно, като е кредитирал единствено доказателствата в подкрепа на обвинителната теза. Моли за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира съдебни разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът - З. Н. З., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен адв. С. С. АК С. З. жалбата се поддържа на основанията, изложени в нея. Представени са подробни писмени бележки. Претендират се разноски за двете инстанции, съгласно представен списък.

Ответникът по касация – Началник Група в РУ – Н. З. при ОДМВР Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище чрез пълномощник - гл. юриск. К. Б., с което оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Административен съд – Сливен, след като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Нова Загора е потвърдил Наказателно постановление № 25-0306-001360/06.01.2026г., издадено от Началник Група в РУ Нова Загора, ОДМВР Сливен, с който на З. З. на основание чл. 177, ал. 1, т.2, от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро, за нарушение на чл.150а, ал.1, от ЗДвП.

За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: На 17.12.2025 г. около 17:00 часа в [населено място], по ул.“Тунджа" № 1 касационният жалбоподател управлявал в посока запад-изток лек автомобил "Ауди А6" с регистрационен номер [Наименование] (регистриран в Република [държава]), собственост на [Наименование]с адрес в [държава] [Наименование] "[Наименование]“ номер 29, като при извършена проверка и справка в информационния масив на МВР се установило, че същият е лишен от правото да управлява МПС по административен ред, считано от 28.01.2024 година, а автомобилът е издирван от ШИС. Тъй като водачът напуснал проверката, бил установен на по-късен етап, след разпознаване. На З. бил съставен АУАН серия GA № 4881611/19.12.2025г., който нарушителят отказал да подпише. Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на касаторът, с обжалваното НП било наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро ( 300 лева).

За да потвърди издаденото НП, районният съд е приел, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения, изяснен е, съгласно приобщените писмени доказателства, механизмът на нарушението и авторството му. По отношение на приобщените гласни доказателства е кредитирал показанията на полицейските служители, като същите е преценил на съответни на останалия събран доказателствен материал. Посочил е, че нарушението е безспорно установено, правилно е квалифицирано, а наложеното административно наказание е законосъобразно определено по реда на чл. 27 от ЗАНН и е съответно на целите на наказанието.

Решението на РС Н. З. е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона.

Настоящият касационен състав намира за неоснователен довода на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното съдебно производство. В случая съдът е основал решаващите си изводи на еднопосочните, безпротиворечиви и взаимно допълващи се показания на тримата полицейски служители – преки очевидци на нарушението, възприели лично именно касатора на шофьорското място на управлявания от него лек автомобил, сам в превозното средство, в момент на движение, като изложените от тях обстоятелства кореспондират и с приложените писмени доказателства, включително допълнени от материалите от ДП № *** г. по описа на РУ Нова Загора. При това положение съдът намира, че районният съд е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Противно на доводите на касатора РС Нова Загора е изпълнил задължението си да разгледа и оцени всички твърдения, възражения и доводи, изложени в жалбата, както и в съдебно заседание, постановявайки решението си. По отношение на материалноправните изводи на районния съд, настоящият състав намира същите за подробни, обосновани и ги споделя изцяло, като не намира за нужно да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 221, ал.2 от АПК. Правилно съдът е приел, че именно касаторът е осъществил състава на нарушението по чл. 150а от ЗДвП от обективна и субективна страна, управлявайки моторно превозно средство, след като СУМПС временно му е отнето по административен ред, което обстоятелство всъщност не се оспорва по делото. Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Същото не страда от пороците, сочени като отменителни основания.

При този изход на делото на касатора не се дължат разноски. Ответникът по касацията не претендира разноски, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 67 от 26.06.2026 г., постановено по АНД № 112/2026 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�