Решение № 2559 от 21.12.2021, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2559/21.12.2021г.

Град Пловдив, 21.12.2021 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,

ІV състав, в открито заседание на трети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2090 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Брягово милк” ЕООД против уведомително писмо с изх. № 01-163-2600/116 от 13.07. 2021 г. на директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, с което е отказано финансово подпомагане.

Според дружеството-жалбоподател обжалваното уведомително писмо е нищожно и незаконосъобразно, защото е издадено от некомпетентен орган, в противоречие с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона, неспазване на изискването за форма и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се обявяване нищожността на обжалваното писмо или алтернативно неговата отмяна като незаконосъобразно и присъждане на направените разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли тя се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспореното писмо, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от акта, доколкото с него е отказано получаването на финансово подпомагане за 2020 година. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, видно от известието за доставяне (л.235) и датата на пощенското клеймо (л.76), и е срещу административен акт, който по общото правило на чл.145 АПК подлежи на оспорване пред съд по отношение на неговата законосъобразност. От друга страна, доколкото в жалбата е направено искане за обявяване на нищожността на оспореното уведомително писмо, в случая важи и правилото на чл.149, ал.5 АПК, че искането може да се упражни без ограничение във времето. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател е подало заявление за подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните” (л.30-66 и л.171-207). В таблица 1 към заявлението са описани животните, отглеждани в животновъдния обект на дружеството, като е посочен начин на тяхното отглеждане – на закрито. В план-програмата за изпълнение на ангажиментите по мярка 14, неразделна част от заявлението за подпомагане (л.208), е декларирано осигуряване на свободна площ при отглеждане на ДПЖ (дребни преживни животни) съгласно таблица 2 (л.209), в чиято колона Ж е посочена общата осигурена свободна подова площ в помещенията съобразно становище на БАБХ (л.220).

От приложеното в административната преписка удостоверение за регистрация на животновъден обект № 2874 от 13.02.2020 г. (л.215) на ОБДХ Пловдив е видно, че същият обект – ферма за дребни преживни животни, предназначена за отглеждане на овце, с капацитет 1500 броя и технология на отглеждане на животните – оборно, с ветеринарен регистрационен № 4294-0272 и нов регистрационен № **********, е посочен от дружеството-жалбоподател в заявлението за подпомагане на мярка 14 като животновъдният обект, в който се отглеждат ДПЖ. В административната преписка са приложени и две становище на ОБДХ Пловдив – 1) становище № 576 от 14.02.2020 г. (л.216), че земеделското стопанство – животновъден обект № 4294-0272 – отговаря на изискванията в областта на хигиената и хуманното отношение към животните и ветеринарномедицинските изисквания, и 2) становище № 584 от 14.05.2020 г. (л.220), че животновъден обект № 4294-0272 отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, че собственикът спазва изискванията за хуманно отношение към отглежданите животни, и че се удостоверя налична подова площ и/или дворна площ във връзка с изискванията на Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 съгласно таблица 1 – разплодници, 10 броя животни, 50 кв.м общо осигурена подова площ в помещенията; овце и кози, майки – 473 броя, 2400 кв.м; агнета и ярета – 43 броя, 500 кв.м.

Съдът констатира, че посочените от дружеството-жалбоподател в таблица 2 (л.209) към план-програмата за изпълнение на ангажиментите по мярка 14 брой животни и свободна подова площ напълно съответстват на посочените в становище № 584 от 14.05.2020 г. на ОБДХ Пловдив.

На 26.04.2021 г. директорът на ОД Пловдив на ДФЗ е отправил запитване (л.226) до ОБДХ Пловдив и е изискал информация относно наличието на общо осигурена свободна площ на двор в кв.м, посочена в становище № 584 от 14.05.2020 г. В отговора на ОБДХ Пловдив от 12.05.2021 г. (л.229) е посочено изрично, че в цитираното становище № 584 от 14.05.2020 г. за животновъден обект № 4294-0272 е отразена осигурената свободна площ в кв.м само в помещения, тъй като технологията на отглеждане на животните е оборно и животните се отглеждат в помещения на закрито. В допълнително писмо от 28.05.2021 г. (л.230) ОБДХ Пловдив уточнява, че животновъдният обект не разполага с дворна площ, а площта в помещенията е 2950 кв.м.

Въз основа на административните проверки за вида и начина на отглеждане на ДПЖ в процесния животновъден обект е съставен отчет на съответствието (л.231), че заявлението на „Брягово милк” ЕООД не е допустимо за финансово подпомагане.

В съответствие с резултатите от административните проверки е издадено оспореното уведомително писмо с изх. № 01-163-2600/116 от 13.07. 2021 г., с което е оторизирана субсидия по подаденото заявление за подпомагане в размер на 0 лева по подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животните” в сектор ДПЖ, т.е., подаденото заявление не подлежи на финансово подпомагане, защото дружеството не отговаря на изискванията на чл.4, ал.3 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните” от ПРСР за периода 2014-2020, във връзка с чл.12, ал.3 и чл.28, ал.1, т.2, 3 и 4.

В хода на съдебното производство не са събрани нови доказателства, доколкото приложените към жалбата и представените от процесуалния представител на ответника такива представляват повторно цялата или част от административната преписка по издаване на оспореното уведомително писмо.

Единственото ново писмено доказателство е скица № 15-807614 от 22.07.2021 г. на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Брягово, община Първомай, от която е видно, че целият поземлен имот, в който се намира процесният животновъден обект, е с площ 10 560 кв.м и в него са построени пет сгради със обща застроена площ 4 364 кв.м, т.е., вярно е твърдението на дружеството-жалбоподател, че в недвижимия имот има както закрити помещения за отглеждане на животните, така и свободна незастроена дворна площ, чието наличието в случая обаче е без правно значение, тъй като в заявлението за подпомагане дружеството е декларирало само и единствено оборно отглеждане на животните, на закрито. Съответно в случая наличието на свободна дворна площ не би следвало да има отношение към преценката, дали дружеството-жалбоподател отговаря на условията за подпомагане по мярка 14, защото декларираната от самото дружество технология на отглеждане на животните не предполага използване на дворно пространство. Затова и в случая беше безпредметно допускането на исканата от дружеството-жалбоподател съдебно-техническа експертиза, чиито задачи целят установяване на неотносими към предмета на спора факти.

Съдът намира, че със скицата-извадка от КККР не е оборена истинността на официалните писмени документи – отговори на ОБДХ Пловдив от 12.05.2021 г.

(л.229) и от 28.05.2021 г. (л.230) до директора на ОД Пловдив на ДФЗ, доколкото от съдържанието на удостоверението за животновъден обект не може да се направи категоричен извод каква част от поземлен имот с идентификатор *** се включва в обхвата на животновъдния обект, но в същото време посочената в цитираните отговори площ на помещенията, в които се отглеждат животните, от 2950 кв.м отговаря на площта, посочена в становище № 584 от 14.05.2020 г. на ОБДХ Пловдив, послужило като основа за декларираните от управителя на „Брягово милк” ЕООД данни в таблица 2 (л.209) към план-програмата за изпълнение на ангажиментите по мярка 14, представляваща неразделна част от заявлението за подпомагане за 2020 година. Т.е., дружеството-жалбоподател се е ползвало от фактите, удостоверени от ОБДХ Пловдив в оспорените документи, за да подаде заявлението си подпомагане по мярка 14, и евентуалното си несъгласие с така удостоверените факти е следвало да изрази още преди подаване на заявлението за подпомагане, преди започване на производството по издаване на оспореното уведомително писмо, защото данни от официалното становище на ОБДХ Пловдив са били задължителни при попълване на част от документите, необходими за кандидатстването по мярката.

Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на запитване от 26.04.2021 г. на директора на ОД Пловдив на ДФЗ до ОБДХ Пловдив (л.226) и отчет на съответствието (л.231) при доказателствена тежест отново за дружеството-жалбоподател, която изрично му беше указана в първото по делото заседание, не бяха събрани никакви доказателства, оборващи тяхната истинност.

Затова съдът намира, че оспорените в настоящото съдебно производство официални писмени документи (л.226, 229, 230 и 231) се ползват със своята материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в тях факти.

При тези факти съдът намира, че оспореното уведомително писмо е законосъобразно.

На първо място, оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, видно от заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л.82-86), в чийто пункт VІ на директорите на областните дирекции на ДФЗ са делегирани правомощия във връзка с прилагането на мярка 14 „Хуманно отношение към животните” от ПРСР 2014-2020, включително да вземат решения и да издават уведомителни писма за плащане/отказ за плащане на финансова помощ по заявления за подпомагане/плащане съгласно чл.23, ал.4, чл.28 и чл.29 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. (точка 6), като териториалната компетентност на директора на ОД Пловдив обхваща бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в ОД Пловдив и ОД Пазарджик. В настоящия случай дружеството-жалбоподател е подало заявление за подпомагане в ОД Пловдив на ДФЗ и оспореното уведомително писмо е издадено от директора на ОД Пловдив на ДФЗ, на когото изпълнителният директор на фонда е делегирал правомощията си по закон, следователно уведомителното писмо е издадено от материално и териториално компетентен орган. Следователно неоснователно и недоказано е възражението на дружеството-жалбоподател, че в случая се касае за нищожен административен акт.

На второ място, оспореното решение е издадено при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.4, ал.1 и ал.3 от Наредба № 4 от

08.08.2017 г. финансовата помощ по тази наредба се предоставя за изпълнението на една или комбинация от дейности, включени в подмярка 14.1 "Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" или подмярка 14.2 "Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ" от мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020. А съгласно чл.4, ал.3 по подмярка 14.2 "Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ" се предоставя финансова помощ за дейности за осигуряване на: 1) не по-малко от 10 на сто над задължителния стандарт свободна подова площ, както следва: а) за разплодници – между 2,4-2,6 кв.м в помещение и между 3,3-3,9 кв.м на двор; б) за овце и кози майки – между 1,1-1,5 кв.м в помещение и между 1,7-2,8 кв.м на двор; в) за агнета и ярета – 0,44 кв.м в помещение и между 0,7-0,8 кв.м на двор; г) за женски шилета и козички за разплод – между 0,8-1,1 кв.м в помещение и между 1,3-2,2 кв.м на двор; д) за мъжки шилета и козлета за разплод – между 1,2-1,5 кв.м в помещение и между 2,2-2,8 кв.м на двор; е) за шилета за угояване – между 0,7-0,8 кв.м в помещение и между 1,7-2,2 кв.м на двор; 2) свободно отглеждане на открито на ДПЖ – минимум 160 дни годишно, от които 40 дни могат да бъдат на двора на животновъдния обект при осигурен минимум 120 дни за свободно пашуване.

Разпечатката съдържа 28 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c9102ca-6458-4d0c-a545-09b5f44b7c6e