Решение № 6598 от 07.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6598 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110143769 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Т. С. против срещу „Файненшъл България“ ЕООД.

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на 26.02.2024 г. е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № *******. Страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на 600 лева, при лихвен процент в размер на 50 %, ГПР в размер на 59,62 %, а общата дължима сума по заема била в размер на 638,16 лева. При сключването на договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на поръчителство №******* с „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който ищецът се задължил да заплати допълнително възнаграждение в размер на 189,84 лева, което било разсрочено на вноски платими заедно с вноските по кредита, с което общото задължение по кредита нараснало на сумата в размер на 828 лева. Аргументира, че договорът за заем е нищожен поради неточно посочен в него размер на ГПР, доколкото възнаграждението за предоставяне на поръчителство съгласно дефиницията на §1, т. 1 от ДР на ЗКП било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР, но същото не било сторено. Не било посочено и точно кои разходи формират ГПР, а същият бил посочен единствено като число. Твърди, че заради невключване на възнаграждението за поръчителя при изчисляване на ГПР по договора за кредит, последният бил недействителен, доколкото не отговарял на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния размер на ГПР по договора, доколкото сключването на договора за предоставяне на гаранция било задължително условие за получаването на кредита. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с ответника, е нищожен поради липсва на правно основание за неговото сключване, доколкото на потребителя не се предоставяла никаква услуга. Обезпечението било единствено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Сочи, че сключването на договора за поръчителство е единствено с цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК .

1 договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и поради противоречие с добрите нрави, доколкото сумата, която била уговорена като възнаграждение била в размер на почти половината от сумата по отпуснатия заем. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесния договор за предоставяне на поръчителство като лишен от основание, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която оспорва предявения иск. Излага съображения за нередовност на исковата молба и насочване на евентуалния иск срещу ненадлежен ответник. Сочи, че следвало да бъде обявена недействителността на договора за потребителски кредит, за да може да се породят последиците, свързани с недействителността, а в настоящото производство този въпрос не подлежал на разглеждане, доколкото липсва такъв предявен иск със съответния предмет и страни. Излага съображения за недопустимост на предявения иск. Твърди злоупотреба с права от страна ищеца, който можел да предяви осъдителен иск за вземането си, в случай че има такова. Излага съображения за неоснователност на иска по същество. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът е сезиран с главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД и евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен Договор за поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание, както и че договорът е нищожен на заявените основания.

Страните не спорят също, а и от представения и приет Договор за предоставяне на гаранция №******* се установява, че на 26.02.2024 г. между ищеца, в качеството му на потребител, и ответника, в качеството му на гарант, е сключен договор, по силата на който "Файненшън България" ЕООД като гарант, се е задължило да издаде гаранция за плащане в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с наредител потребителя, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 600 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т.

2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - 2 поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 189,89 лева, което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер на всяка вноска – 15,82 лв., с падеж на последната на 23.05.2024 г., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция "Изи Асет мениджмънт" АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. В случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "Изи Асет Менидмънт" АД и на задължението на потребителя към гаранта по договора за предоставяне на гаранция, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.

Не се спори, че посоченият договор е сключен за обезпечаване на задълженията по Договор за паричен заем № ******* г., сключен на 26.02.2024 г. между ищеца С. Т.

С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 600 лв., със срок на погасяване 12 седмици, брой вноски - 12, едноседмични, последната с падеж на 23.05.2024 г., с размер на месечната погасителна вноска – 53,18 лв., с уговорена годишна лихва - 50 %, ГПР – 59,62 % и общо задължение 638,16 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Преценката относно действителността на договора за поръчителство следва да се извърши, както с оглед общите правила на ЗЗД, така и особените норми на ЗПК.

Договорната свобода позволява на страните да определят съдържанието на договора, вкл. е допустимо възмездно поръчителство, като ограничението е съдържанието да не 3 противоречи на повелителни норми, така и на добрите нрави. Процесният договор за поръчителство обезпечава вземания по потребителски договор за кредит, поради което приложими са специалните правила на ЗПК спрямо закрилата на потребителя, като двата договора следва да се анализират в тяхната взаимовръзка, т. е. макар да са самостоятелни, следва да се разглеждат общо с оглед акцесорността на договора за поръчителство, така и с оглед конкретни обстоятелства, а именно че възнаграждението на поръчителя е включено в погасителния план на кредитополучателя, заплаща се по негова банкова сметка, така и че договорът за възлагане на поръчителство пораждал действие само ако в тридневен срок от сключване на договора за потребителски кредит не бъде осигурено като обезпечение поръчителство на две физически лица отговарящи на определени условия, одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка и не се представят съответните доказателства за това, т. е. действието на договора за възлагане на поръчителство зависи от преценка на кредитодателя.

Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно.

Съдът намира, че договорът за кредит, за чието обезпечение е сключен договора за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като същият е сключен за обезпечаване на вземания по нищожна кредитна сделка по следния съображения.

Между ищеца, в качеството му на кредитополучател, и дружеството „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен писмен договор, въз основа на който кредиторът се е задължил да предостави на потребителя кредит под формата на парична сума за определена цел, която длъжникът се е задължил да ползва съобразно уговореното и да върне в определения срок, като договорът съдържа всички необходими реквизити.

Приложение в отношенията между страните следва да намерят нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, тъй като ищецът има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и няма данни при сключването на договора физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.

Съдът намира, че договорът за кредит е нищожен поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 4 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.