Решение № 319 от 14.10.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Б.С., 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря Т. Мл. Тодорова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251410101504 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. Й. Б., ЕГН:

********** от гр.С., жк. Д.,33, вх.А, ет.7, ап.21, адрес за кореспонденция с.М., ул.

„Х.М.“№30 срещу Т. Ц. К., ЕГН: ********** от с.Г., ул. „М.К.“№17, общ. К..

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 вр. с чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 2045,17 евро /4000,00 лв./, представляваща получена цена в двоен размер по предварителен договор за покупко –продажба на недвижим имот от 12.05.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.12.2025 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 12.05.2025г. в с.М., общ.Б. между страните е сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, находящ се в с.М., общ. Б., обл. В., ул. „Х.М.“№28, представляващ ½ ид.ч. от дворно място с площ 1360 кв.м., което е УПИ XXII, пл.№990, кв.67 с граници и съседи от североизток УПИ XXI-99, югоизток – улица, югозапад – УПИ XXIII-993 и северозапад УПИ III-992 и УПИ IV-991.

Сочи се, че срокът на предварителния договор съгласно чл.3 е бил 31.05.2025 г. за сключване на окончателен договор. Посочва, че срокът бил удължен с Анекси: Анекс 1 сключен на 27.05.2025 г. от 31.05.2025 г. на 01.11.2025 г. и с Анекс 2 сключен на 31.10.2025 г. от 01.11.2025 г. удължен до 01.07.2026 г.

Поддържа, че съгласно чл.2 от договора, продажната цена на имота е в размер на 2000,00 лв. и е платена от купувача – ищеца на продавача – ответницата, като договорът служел за разписка за тази сума.

Твърди се, че на 24.11.2025 г. ответницата – продавач е продала целия имот на трето лице И.П.В., без да бъде развален сключения с ищеца предварителен договор и без да му бъде върната дадената от него сума в двоен размер. Поддържа се, че съгласно чл.9 от договора при несключване на окончателен договор в уговорените срок и условия по вина на продавача, последни дължал на купувача връщане на получената цена в размер на 2000,00 1 лв. в двоен размер.

Посочва, че с продажбата на имота на трето лице ответницата изгубила възможността да сключи окончателен договор с ищеца.

Сочи се, че на 04.12.2025 г. ищеца срещнал ответницата и я попитал кога ще му върне парите, при което тя му била отвърнала, че „никакви пари не ми дължи“. При което ищеца чрез куриерска фирма „Еконт“ е изпратил на ответницата уведомление, че се отказва от договора и иска капарото в двоен размер, тъй като изпълнение не е възможно, по нейна вина, ведно с покана за доброволно плащане до адрес на ответницата находящ се в с.М., ул.

„С.П.“№12.

Посочва, че на 04.12.2025 г. чрез куриерска фирма „Спиди“ е изпратил същото уведомление и покана на адрес в с.Г., ул. „М.К.“№17, общ. К., обл. В.. Сочи, че и на двата адреса не е намерена.

Моли с връчването на исковата молба да се счита и за уведомление, че се отказва от договора и иска капарото в двоен размер. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответницата, същата не се явява в проведените съдебни заседания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 вр. чл.

12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №19, том III, рег.№2967, дело №250/24.11.2025 г. се установява, че Т. Ц. К. е продала на И.П.В. дворно място с площ 1360 кв.м., находящо се в с.М., общ. Б., обл. В., ул. „Х.М.“№28, което е УПИ XII-990, в квартал 67 по действащия ЗРП на селото, ведно с намиращите се в него масивна жилищна сграда с площ 43 кв.м., полумасивна жилищна сграда със застроена площ 16 кв.м., паянтова стопанска сграда със застроена площ от 120 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота.

Представен е предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 12.05.2025 г. сключен между Т. Ц. К., като продавач и Д. Й. Б. като купувач за покупко – продажба на ½ ид.ч. от дворно място с площ 1360 кв.м., което е УПИ XXII -990, кв. 67 с адм.адрес с.М., ул. „Х.М.“№28. Продажна цена в размер на 2000,00 лв. с ДДС, платима при подписване на предварителния договор, като подписания договор служел за разписка за получената сума.

Окончателния договор следвало да бъде подписан в срок до 31.05.2025 г., като купувачът следвало да предаде владението върху имота на 12.05.2025 г.

В т. 9 от договора е уговорено, че при несключване на окончателния договор в уговорените срок и условия по вина на продавача, той дължал на купувача връщане на получената цена в размер на 2000,00 лв. в двоен размер.

С Анекс от 27.05.2025 г., сключен между страните срокът за сключване на окончателен договор е удължен до 01.11.2025 г.

С Анекс от 31.10.2025 г., сключен между страните срокът за сключване на окончателен договор е удължен до 01.07.2026 г.

По делото са представени товарителници за изпратени от ищеца до ответницата куриерски пратки с покана за доброволно плащане.

Други относими по предмета на спора доказателства не са посочени от страните и не са събрани по делото.

В първото по делото заседание ищецът поддържа предявения иск. В последното съдебно заседание ищецът заявява, че поддържа иска, но владее имота, като е полагал грижи за него. Иска представителния договор за бъде обявен за окончателен, като в този случай, не 2 поддържал искането за заплащане от ответницата на сумата от 2000,00 лв. в двоен размер.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Съдът намира, че е сезиран с иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

В проведените съдебни заседания ищецът не е направил искане за изменение на основанието на предявения иск, а именно обявяване на предварителния договор за окончателен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Съдът намира, че и същото би било недопустимо с оглед разпоредбата на 214 ал.1 от ГПК. Ищецът изменя иска си по основание тогава, когато се позовава на нов юридически факт, от който произтича претендираното с исковата молба материално право. Новият факт може да бъде въведен наред с първоначалния или ищецът да се позовава на новия юридически факт вместо заявения с исковата молба. Предприемането на такова процесуално действие, съставляващо изменение на обстоятелствата, на които се основава искът, е свързано със спазване на предвидените в ГПК преклузивни срокове – в първото заседание за разглеждане на делото в общия исков процес / чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК/. По валидно предприето от ищеца изменение на основанието на иска съдът дължи произнасяне с изрично определение и то след преценка доколко изменението на основанието е уместно с оглед защитата на ответника. В случая пред съда не е извършено такова искане, което би било и преклудирано, както и неуместно, тъй като е нов иск. Поради което в настоящият случай съдът дължи произнасяне по първоначално предявения иск, така както е сезиран с исковата молба.

Чрез разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се цели недопускане на неоснователно имуществено разместване в хипотезите, при които основанието за преминаване на блага от патримониума на едно лице в имуществото на друго е отпаднало с обратна сила. По смисъла на цитираната правната норма под "основание" следва да се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава разместването на имуществени блага. Съобразно ППВС 1 от 28.05.1979 г. този текст намира приложение при унищожаване на договорите при пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, при включването на уговорка в съдържанието на сделката, която предоставя възможност за едната или и за двете страни с едностранно изявление да прекратят облигационната връзка.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.

153, чл. 154 и чл. 155 ГПК, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот; че е изправна страна по договора; че е заплатил в полза на ответника сума в размер на 2000,00 лева (в това число и че страните са придали на платената сума функциите на продажна цена чрез уреждане на последиците при неизпълнение на поетите със сключения предварителен договор задължения); че са налице предпоставките за връщане на сумата в двоен размер, а именно, че окончателният договор не е сключен по вина на ответника.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е още да се установи, че е заплатил процесните суми в полза на ответника, както и че към момента на плащането е съществувало правно основание за плащането, което впоследствие е отпаднало с обратна сила – в случая не сключване на окончателен договор.

В доказателствена тежест на ответника е да установи по делото наличието на основание за получаване, респ. задържане на процесната сума.

Не съществува спор между страните, че дължимата сума, търсена с исковата молба е платена от ишеца, за което се представят и писмени доказателства /предварителен договор служещ за разписка за извършеното плащане/.

В доказателствена тежест на ответника е да установи по делото наличието на 3 основание за получаване, респ. задържане на процесната сума.

Представен е предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 12.05.2025 г. сключен между Т. Ц. К., като продавач и Д. Й. Б. като купувач за покупко – продажба на ½ ид.ч. от дворно място с площ 1360 кв.м., което е УПИ XXII -990, кв. 67 с адм.адрес с.М., ул. „Х.М.“№28. Продажна цена в размер на 2000,00 лв. с ДДС, платима при подписване на предварителния договор, като подписания договор служел за разписка за получената сума.

Окончателния договор следвало да бъде подписан в срок до 31.05.2025 г., като купувачът следвало да предаде владението върху имота на 12.05.2025 г.

В т. 9 от договора е уговорено, че при несключване на окончателния договор в уговорените срок и условия по вина на продавача, той дължал на купувача връщане на получената цена в размер на 2000,00 лв. в двоен размер.

От представените по делото анекси е установено, че срокът за сключване на окончателен договор е удължаван, като последния такъв е бил до 01.07.2026 г. До приключване на устните състезания, доказателства за сключен окончателен договор пред съда не са представени.

От представения по делото предварителен договор за покупко – продажба от 12.05.2025 г., съдът приема, че ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 2000,00 лв.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът не приема, че е налице надлежно връчена покана за доброволно изпълнение до ответницата, доколкото по делото не са представени самите покани и дали същите са стигнали до ответницата.

Ищецът с исковата молба прави изявление за разваляне на предварителния договор, като иска връщане на заплатената сума в двоен размер.

Не е спорно между страните по делото и се установява от представените доказателства, че към датата на завеждане на делото ответницата Т. К. не е собственик на недвижимия имот, предмет на предварителния договор /видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №19, том III, рег.№2967, дело №250/24.11.2025 г.

По отношение на изложеното от ищеца в хода на устните състезания, че поддържа иска, но и желае сключване на окончателен договор, тъй като владее имота и го поддържа, съдът намира, че искането недопустимо, а че владее имота е недоказано.

При така установените факти съдът намира първоначално предявените искове с исковата молба за изцяло доказани и основателни.

Безспорно бе установено от доказателствата по делото, че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот; че ищецът е изправна страна по договора; че е заплатил в полза на ответника продажна цена в размер на 2000,00 лева (в това число и че страните са придали на платената сума функциите на продажна цена чрез уреждане на последиците при неизпълнение на поетите със сключения предварителен договор задължения); че са налице предпоставките за връщане на сумата в двоен размер, а именно, че окончателният договор не е сключен по вина на ответника. Поради изложеното съдът намира, че са налице всички юридически факти за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.